Определение № 2473 от 18.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2473 гр. Варна, 18.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500975 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Матила“ ЕООД и „Локса“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Сейлс енд Трейд“, чрез. адв. М. Т., срещу Определение №5441/13.05.2024г. по ч.гр.д. №5647/2024г. на ВРС , 18-ти състав, с което е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на бъдещия им иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК срещу „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, за приемане за установено в отношенията между страните, че между тях е възникнало и съществува облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на ел. енергия до обекти с УИН 32Z103000674166R и УИН 32Z103000424149W, считано от 01.04.2024г., чрез налагане на следната обезпечителна мярка: задължаване на „ЕРМ – Запад“ ЕАД да осигури пренос на електрическа енергия до обекти с УИН 32Z103000674166R и УИН 32Z103000424149W в гр. София, на ***.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт.

Изразява се несъгласие с приетото от ВРС,че поисканата обезпечителна мярка била неподходяща и че с нея се постигало изпълнение на договора. С мярката се цели запазване на съществуващото актуално положение чрез ограничаване възможността на бъдещия ответник да преустанови захранването с ел. енергия на процесните обекти. Счита се, че е налице спор относно носителя на правото на достъп и пренос на ел. енергия за тези обекти, породен от изричния отказ на „ЕРМ – Запад“ ЕАД да приеме ДЗЗД „Сейлс енд Трейд“ като потребител на ел. енергия. Представят се документи за доказване, че че бъдещият ответник отказва да промени потребителя за 1 процесните обекти, докато не се заплати задължението на предходния ползвател по фактура № 3533208/05.04.2024г., както и че при неплащане електрозахранването може да бъде преустановено. Излага се още, че вземането по тази фактура е спорно и не следва да бъде заплащано до установяването му по съответния ред. При тези данни се счита, че „ЕРМ – Запад“ ЕАД ще предприеме действия по чл. 123, ал. 1 ЗЕ, а именно възползване от правото на ответника да преустанови снабдяването с енергия.

Затова без запазване на достъпа и преноса на ел. енергия на присъединените обекти, използвани от ДЗЗД „Сейлс енд Трейд“, спорното право ще бъде реализирано по начин, който ще изключи каквито и да било възможности на последното да получи достъп и пренос на ел. енергия в качеството му на краен клиент съгласно ЗЕ. Отделно чрез налагане на обезпечителната мярка не би се засегнала значително правната сфера на бъдещия ответник. Моли се за отмяна на определението на ВРС и допускане на исканото обезпечение.

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е по реда на чл.390 от ГПК. Образувано е по молба на „Матила“ ЕООД и „Локса“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Сейлс енд Трейд“, за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК срещу „Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД за приемане за установено в отношенията между страните, че между тях е възникнало и съществува облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на ел. енергия до обекти с УИН 32Z103000674166R и УИН 32Z103000424149W, в гр. София, на ***, считано от

01.04.2024г.

В молбата се поддържа, че с договор за наем на недвижим имот от 01.04.2024г. собственикът „Болкан пропърти сървисис“ ЕАД (в несъстоятелност) е отдал за временно ползване и предал владението на молителите „Матила“ ЕООД и „Локса“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Сейлс енд Трейд“, на недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Младост“, ***, а именно:

1. главен корпус, със ЗП от 5 399,32 кв. м. и РЗП 7 960,60 кв. м. състоящ се от административно-битова сграда и складове със ЗП 1 449,92 кв. м. с ид.

№ *** и

2

2. главен производствен корпус със ЗП 3 949,40 кв. м. описано като едноетажно производствено хале, представляващ част от сграда с ид. № ***.

Посочените имоти били присъединени на ниво средно напрежение към електроразпределителната мрежа стопанисвана от „ЕРМ – Запад“ ЕАД, за което били определени УИН 32Z103000674166R и УИН 32Z103000424149W за резервно захранване. Молителите подали заявление за встъпване в договорни отношения с „ЕРМ – Запад“ ЕАД с необходимите документи. В отговор ЕРП ги уведомило, че заявената промяна не може да бъде извършена, поради наличие на задължения за неплатена ел. енергия от предходен ползвател, различен от заявителя. При неплащане на задълженията по фактура №3533208 от 05.04.2024г. щели да бъдат предприети действия по преустановяване на ел. захранване на процесните обекти. Това според молителите изразявало позиция на ЕРП за липса на възникнал договор за достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа за процесните обекти, както и за евентуално спиране на електрозахранването в нарушение на чл. 51, ал. 3 от ОУ. Наличието на задължения на предходни ползватели към доставчиците на ел. енергия не водело до невъзможност за промяна титуляра на партидата за присъединените обекти. А вземането по процесната фактура било спорно и включено в списъка на неприети вземания на кредиторите на „Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД /н/.

Изложеното обосновавало правния им интерес от предявяване на бъдещ положителен иск за установяване на възникването и съществуването между страните на правоотношение по доставка на ел. енергия до исковите обекти.

А евентуалното спиране на електрозахранването до обектите преди влизане на решението в сила би означавало невъзможност за осъществяване на правата по установителния иск.

Моли се за допускане на обезпечение на така обоснования бъдещ иск чрез посочената обезпечителна мярка.

С обжалваното определение № 5441/13.05.2024г. молбата с правно осн. чл.390 ГПК е оставена без уважение поради съображения за неадекватност на обезпечителната мярка.

Фактическият състав за допускането на обезпечение на иск предполага редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тези предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на бъдещия иск. Такъв е настоящият случай поради следното:

На първо място съдът не може да достигне до извод за правен интерес от бъдещия иск, предявен само като такъв за установяване на правоотношение, но мотивиран с твърдения за недължимост на начислени от ответника дългове за предходни периоди. Допустимостта на иск за установяване на факт или на правоотношение с правно значение е налице само при изрично обоснован правен интерес, какъвто случаят не е, тъй като 3 към момента на сезиране ищецът получава изпълнение (получава ел. енергия), но само предполага, че е възможно такова да бъде преустановено.

Последното от своя страна индикира на интерес от осъдителен иск за реално изпълнение (за пренос и доставка на ел. енергия), и то когато прекъсването на захранването вече е факт, или интерес от отрицателен иск за задълженията, но не и от установителен за съществуване облигационна на връзката между страните по принцип. Което е достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК.

На второ място дори да се приеме, че бъдещият иск би бил допустим, то от твърденията и от представените писмени доказателства не се обосновава извод за наличие на обезпечителна нужда. Не се сочи и доказва снабдяването с ел. енергия на двата обекта да е вече преустановено, а само че хипотетично би могло да бъде спряно. Това се потвърждава и от изпратеното от „ЕРМ – Запад“ ЕАД уведомление, в което се посочва, че електрозахранването до процесните обекти ще бъде преустановено, само ако не бъде платена фактура №3533208/05.04.2024г. Спорът за дължимостта й обаче изобщо не е въведен като предмет на бъдещия иск, поради което е и извън дължимата проверка от съда на предпоставките по чл.389 от ГПК и чл.390 от ГПК. Което отново е достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК.

На трето място дори бъдещият иск да би бил допустим и за ищеца да би имало обезпечителна нужда, то предложената обезпечителна мярка е явно неподходяща, тъй като с налагането й не би се опосредил резултата от иска, а обратното – би се осъществило предварително изпълнение, при това на иск за реално такова, а не на предявения установителен, което е недопустимо, както правилно е приел и ВРС, противно на въззивните оплаквания.

По изложените съображения молбата по чл.390 от ГПК е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5441/13.05.2024г. по ч.гр.д. №5647 за 2024г. на ВРС, 18-ти състав, на осн. чл.396 ГПК вр. чл.390 и сл.ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5