Решение № 560 от 04.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330205964 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0273-000235 /13.06.2025. издадено от Началник РУ в ОДМВР, РУ Хисар, с което на Й. Г. Б.

ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева (с равностойност в евро 51,13 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от два месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи.

В жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя - адв. К. се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на наказателното постановление. Навеждат се твърдения, че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение, поради което се иска отмяната му. Алтернативно се претендира намаляване на наказанията до минималните предвидени в закона размери, като се поддържа липса на вина и се излага версия, че регистрационната табела е паднала по време на движение, а впоследствие е била намерена и поставена на предната част на автомобила след съставяне на АУАН. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:

На 14.05.2025г. в 15:10 часа в с. Калояново, на ул. „Асен Гаргов“ пред № 39, с посока на движение от с. Калояново към Път II-64, Карловско шосе, водачът на лек автомобил „Мерцедес Е220“ е бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които свидетелят И. К., поради липса на поставена предна регистрационна табела на управляваното от него моторно превозно средство.

При извършената проверка се установило, че процесният лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Й. Г.

Б. ЕГН **********, и собственост на Г. Й.в Б. с ЕГН **********, е регистриран на територията на Република България като предната регистрационна табела с рег. № *** не е била поставена на определеното за това място – предната част (броня) на автомобила, а се е намирала в купето, поставена върху арматурното табло. В момента на проверката, в автомобила, заедно с жалбоподателя Й. Б. бил и неговият спътник - свидетелят И. И. П..

За така установеното на място, свидетелят И. Н. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение АУАН серия GA № 3963861 от 14.05.2025г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен и подписан от жалбоподателя без възражения, като такива не са постъпили и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 140. ал. 1 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството си на свидетел актосъставителят И. Н. К., на чиито показания Съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че при осъществяване на контрол по безопасността на движението е възприел в движение лек автомобил марка „Мерцедес“, който се е движел без поставена на определеното за това място предна регистрационна табела, поради което същият е бил спрян за проверка. При извършената проверка е констатирано, 2 че предната регистрационна табела не е била монтирана на предната част на автомобила, а се е намирала в купето, поставена върху арматурното табло, като в това си положение не е била видима при движение. Свидетелят сочи още, че задната регистрационна табела е била правилно поставена. От показанията му се установява също, че самият водач е дал обяснение на място, че е извършвал ремонт на предната броня и поради това не е поставил регистрационната табела на предвиденото за това място. Именно въз основа на тези непосредствени възприятия свидетелят е съставил акта за установяване на административното нарушение и го е връчил на водача.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството си на свидетел и спътникът на жалбоподателя Б. - И. И. П., чиито показания Съдът кредитира единствено в частта, в която същият установява, че в деня на проверката е пътувал в процесният автомобил заедно с жалбоподателя Б., и че са били спрени от контролните органи поради липса на предна регистрационна табела на управлявания от Б. лек автомобил „Мерцедес Е220“. В останалата им част показанията на този свидетел съдът не кредитира като достоверни. Свидетелят излага версия, че предната регистрационна табела е била изгубена по време на движение вследствие преминаване през неравности на пътя, като същата е била открита от него на разстояние от около 200–300 метра назад по маршрута и впоследствие донесена до автомобила след съставянето на акта, като заявява: „Върнах се назад и намерих регистрационния номер и го върнах на колата. Това стана след съставяне на акта“, както и „Тогава вече бяха съставили акта… показахме го на полицаите…“

Тази версия съдът намира за вътрешно противоречива и несъответстваща на останалия доказателствен материал. От една страна свидетелят твърди, че към момента на проверката регистрационната табела изобщо не е била в автомобила, а се е намирала на пътното платно зад него, като е била открита едва след съставяне на акта. От друга страна, актосъставителят категорично заявява относно състоянието на автомобила към момента на проверката: „табелата беше поставена отпред, вътре в колата“, както и „регистрационната табела лежеше върху таблото и в движение не се вижда“, което означава, че същата е била налична в купето още към момента на спиране на автомобила. Изложената версия на свидетелят П. остава изолирана и не се подкрепя от каквито и да било обективни данни, които да обосноват твърдяното падане на регистрационната табела непосредствено преди спирането. Двете твърдения взаимно се изключват, тъй като регистрационната табела не може едновременно да се намира върху арматурното табло в автомобила към момента на проверката и да бъде открита впоследствие на разстояние 200–300 метра назад по пътя.

Допълнително, при приемане на версията на свидетеля П., възниква и вътрешна нелогичност – ако табелата е била намерена едва след съставяне на акта, не може да се обясни как контролните органи са възприели същата като поставена върху таблото при извършване на проверката, както изрично сочи актосъставителят.

Наред с това съдът отчита и обстоятелството, че свидетелят е в пряка 3 фактическа връзка с жалбоподателя, поради което изложената от него версия се явява защитна и насочена към изключване на отговорността на жалбоподателя, като същата остава изолирана и неподкрепена от други доказателства по делото.

Съпоставяйки показанията на двамата свидетели, съдът приема за достоверни тези на актосъставителя като основани на непосредствени възприятия, последователни и съответстващи на съдържанието на съставения акт, и не са опровергани от други обективни доказателства.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…..“ , изразяващо се в управление на регистрирано на територията на Република България моторно превозно средство, при което предната регистрационна табела не е била поставена на определеното за това място. Установено е, че същата се е намирала в купето на автомобила, поставена върху арматурното табло. Този факт се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя, които не се опровергават от други доказателства по делото като в тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е извършил описаното в акта и наказателното постановление нарушение.

В конкретнията случай, Съдът отчита като особено съществено обстоятелството, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение жалбоподателят не е направил възражения.

Същият е подписал АУАН без възражения, освен това не се е възползвал и от предоставената му процесуална възможност да депозира писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Ако действително фактическата обстановка е била различна от отразената в акта – както впоследствие се твърди в защитната теза на жалбоподателя, а именно, че регистрационната табела е била паднала по време на движение и не се е намирала в автомобила към момента на проверката – това бстоятелство е от съществено значение, което логично и житейски обосновано би следвало да бъде незабавно заявено от водача още при съставянето на акта или най-късно в срока за писмени възражения. Липсата на каквито и да било възражения сочи, че към момента на съставяне на акта жалбоподателят не е оспорвал констатираната фактическа обстановка.

В този смисъл въведената едва в съдебната фаза версия за паднала табела следва да се приеме като защитна теза, изградена впоследствие с оглед избягване на административнонаказателна отговорност.

Неоснователни са и възраженията, основани на показанията на свидетеля П., според когото регистрационната табела е била изгубена и впоследствие намерена след съставянето на акта. Самият свидетел заявява, че 4 е открил табелата след съставяне на АУАН. Същото поражда съществено логическо противоречие. Ако табелата действително е била намерена едва след съставяне на акта, то обективно е невъзможно същата да е била възприета от контролните органи като намираща се върху арматурното табло към момента на проверката, както категорично сочи актосъставителят:

„табелата беше поставена отпред, вътре в колата“ и „регистрационната табела лежеше върху таблото и в движение не се вижда“. Тези възприятия са отразени и в акта за установяване на нарушението и представляват непосредствено възприети факти към момента на проверката, поради което твърдението за последващо намиране на табелата не само не ги опровергава, но влиза в пряко противоречие с тях.

Допълнително следва да се отбележи, че дори да се приеме, че действително табелата е била намерена впоследствие и поставена върху таблото едва след съставяне на акта, както твърди свидетелят, това не би могло да обясни първоначалното възприемане от полицейските служители като намираща се в купето към момента на спирането. Това несъответствие допълнително компрометира достоверността на изложената защитна версия.

Неоснователно е и възражението за липса на вина. Съгласно чл. 6 З А Н Н „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“, административното нарушение следва да бъде извършено виновно, като в случая вината се изразява най-малко в непредпазливост. Водачът е длъжен да се увери преди започване на движението, че управляваното от него моторно превозно средство отговаря на законовите изисквания, включително че регистрационните табели са правилно поставени. Дори да се приеме хипотетично, че табелата е била паднала по време на движение, това не изключва вината, тъй като задължението за контрол върху техническото състояние на автомобила е на водача. Още повече, че самият жалбоподател е заявил пред контролните органи, че е извършвал ремонт на предната броня, което предполага повишено внимание относно закрепването на регистрационната табела. Също така дори да се приеме хипотетично, че табелата е била изгубена непосредствено преди проверката, то това не променя правния извод за осъществен състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото законът изисква към момента на движение табелите да бъдат поставени на определените места, без значение от причините за тяхното отсъствие.