Решение № 64 от 09.12.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Исперих, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Г.а при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Г.а Административно наказателно дело № 20223310200096 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба вх.№ 1640/ 02.06.2022г. от Д. П. Д., ЕГН – ********** чрез адвокат В. В. срещу Наказателно постановление № 20-0275000563/ 21.01.2021г. издадено от Й.М.Й. на длъжност Началник група към ОДМВР Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания Глоба в размер на 2000.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на осн. чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с посочените в него материално-правни норми. Д. Д. твърди, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час не е извършвал вмененото му във вина административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител адвокат В. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.

Въззиваемия началник група към ОД на МВР РУ – Исперих не заявява становище по жалбата. В съдебно заседание за тази страна в процеса не се явява представител.

За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 08.08.2020г. сутринта служители на Районно управление – Исперих били изпратени да извършат проверка по повод получен в управлението сигнал, че лек автомобил „Мерцедес“ смущава спокойствието на гражданите, чрез изпълнявани дрифтове по улица „Янтра“ в град Исперих. Полицейските служители А. Х. и Д. Д. видели автомобила по пътя и пуснали светлинен 1 сигнал посочвайки на водача къде да спре. Автомобила бил установен на пресечка на улица „Васил Левски“ на десет метра от Полицейският участък в град Исперих. Като водач бил идентифициран жалбоподателя Д. П. Д..

Лицето било поканено в Полицията за да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества и алкохол, но то отказало. Отказало и предписание за лабораторно изследване. За отказите му бил съставен АУАН въз основа на който впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите – полицейски служители А. Х. и Д. Д., която кореспондира с представените по делото писмени доказателства съдържащи се в приобщената административно-наказателна преписка.

Жалбоподателят развива своя версия на случилото се чрез разпита на поискани от него свидетели и допуснати от съда – лицата Р. Г. и И. И.. В своите показания двете лица разказват, че въпросната вечер били в заведение „Ескейп“ в град Исперих с Д., не помнят дата, било лято, месец август 2020г.

В заведението жалбоподателя бил с двамата свидетели и лице на име Бюлент по прякор „Каратюфека“. Останали в заведението до около 6.30 часа сутринта. Жалбоподателя употребил алкохол, затова автомобила му привел в движение свидетеля Р. Г., тъй като не бил пил. С автомобила марка „Мерцедес“, сребрист на цвят, групата отишла в „Джамахле“ в град Исперих, където търсели приятел на жалбоподателя Д.. Там свидетеля направил няколко дрифтове, вдигнал се шум и живущо лице в района излязло и им направило забележка. Г. се извинил и тръгнал с автомобила и спътниците си в посока центъра на града. Било около 6.30 – 7.00 часа сутринта. Лицето Бюлент „Каратюфек“ искало да се прибере и по тази причина Р. Г. паркирал автомобила на жалбоподателя на паркинг пред блок находящ се срещу училище „***в“. Всички слезли от автомобила. Бюлент си тръгнал. В същият момент дошли полицаите от посоката на центъра. Поискали Д. да си представи документите за проверка и тези на автомобила, което той направил, след това го отвели в Районното управление в град Исперих. Върнали се след 30 – 40 минути и смъкнали табелите на автомобила, като указали на лицата, че само могат да преместят автомобила до близък гараж и там да го оставят.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали описаното в него административно нарушение е било действително извършено от санкционираното лице. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП сочи, че : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с 2 тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ В конкретният случай от показанията на свидетелите Х. и Д. – служители на РУ – Исперих безспорно се установява, че проверката на лицето е извършена в момент, в който то е било установено да управлява моторно превозно средство – лекият автомобил „Мерцедес“. В този смисъл има качеството „водач на МПС“ визирано от цитираната по-горе правна норма. Д. е бил спрян по законоустановеният ред от полицейските служители на улица в град Исперих. Впоследствие в хода на проверката лицето е било поканено в Районното полицейско управление. Очевидно там е било поканено да му бъде направена проба за употреба на наркотични вещества и да отиде на лабораторно изследване и там от жалбоподателя е бил заявен отказ и за двете покани. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорична, че при заявен отказ от водач да му бъде снета такава проба или/ и да изпълни предписание за лабораторно изследване, лицето носи административно-наказателна отговорност и му се налагат две наказания - Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от Две години и Глоба в размер на 2000 лв. Санкциите са във фиксирани от закона размери и не подлежат на редукция по настоящият процесуален ред. Наложени са законосъобразно.

Жалбоподателят развива своя версия на случилото се, като ангажираните от него свидетели твърдят, че лицето не е управлявало автомобила, когато полицейските служители са започнали проверката МПС-то е било в покой, на паркинг и Д. П. Д. не е имал качеството „водач“, за да му бъде извършвана проверка за употреба на наркотици. Също доводите на защитата са, че проверката била извършена в много по-ранен от посоченият в АУАН-а и Наказателното постановление час. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р. Г. и И. И.. Приема ги като опит за изграждане на защитна позиция в полза на жалбоподателя. На първо място и двамата не помнят датата на нарушението, което поставя под съмнение дали свидетелстват за същата проверка. На следващо място и двамата свидетели не предоставят в показанията информация какви събития са се случили със жалбоподателя в Полицейското управление. Свидетелката И. сочи, че Д. им бил обяснил какво е станало в полицията и какви проверки са му правили, но не дава конкретна информация, което поставя под съмнение нейните показания – от една страна лицето не е очевидец на отказа на Д. да бъде изпробван за наркотици и става ясно, че събитията касаещи отказа са и разказани от жалбоподателя т.е. не могат да бъдат подкрепящо неговите твърдения доказателство, защото на практика отразяват пак единствено негови твърдения. Другия свидетел изобщо не сочи, че Д. му е обяснявал какво се е случило в Полицията. А в случая предмет на доказване са действия именно реализирани в Полицейското управление. Относно часа на проверката отразен в АУАН-а и Наказателното постановление, съдът приема че това е часът в който отказа да се снеме проба за наркотици е бил заявен в Полицейското управление. И 3 двамата свидетели на жалбоподателя не установяват в какъв час се е върнал той при тях след приключване на проверката в Полицията, за да се кредитира твърдението на защитата, че нарушението било извършено между 6.30 и 7.00 часа, а не както е отразено в АУАН-а и Наказателното постановление – в 09.53 часа. В случая дори да се приеме, че Д. в качеството си на „водач“ е бил спрян за проверка в 7.00 часа на ул.“Васил Левски“, проверката е продължила след това и в Полицейското управление и очевидно в АУАН-а и Наказателното постановление е посочен крайният и момент – час 09.53 часа, когато и е заявен отказа лицето да бъде тествано. В случая съдът приема, че проверката не е била еднократен акт, само на улицата, а е обхванала период от време от установяването на лицето като „водач“ на улицата до предложението за тестване в Районното управление в град Исперих и съответно заявяване на отказа от тестване, поради и което часът на нарушението е коректно посочен в обжалваният административнонаказателен акт.

Съдът кредитира като правилни и доводите на административнонаказващият орган, че не се касае до маловажен случай, което е мнение и на настоящият състав и не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като това нарушение е от по-тежките в ЗДвП, касае концентрацията и адекватността при шофиране и опазване живота и здравето както на водача, така и на останалите участници в движението. При употреба на наркотици тези способности силно се влошават, самоконтрола и в частност контрола над управляваното МПС е силно занижен и това може да доведе до наистина тежки и трагични последици, включително причиняване на смърт на пътя. За съжаление в последните години тези нарушения са чести и към тях както законът, така и обществото и правораздавателните институции имат нулев толеранс. Високото предвидено санкциониране без възможност за редукция очертава това административно нарушение като тежко и санкцията при него е ориентирана в посока постигане целта на Генералната превенция – над обществото като цяло да се въздейства възпиращо и поправящо, генериране на по-високо правосъзнание и по-висока отговорност към чуждия живот по пътищата във страната.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000563/ 21.01.2021г. издадено от Й.М.Й. на длъжност Началник група към ОДМВР Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя Д. П. Д., ЕГН – ********** живущ в град Исперих, жк „***в“ № 2, вх.Г, ет.1, ап.3 са наложени административни наказания Глоба в размер на 2000.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за това че е отказал като водач да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози и е отказал да изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози КАТО ПРАВИЛНО И 4

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 5