Решение № 260016 от 11.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 260016 гр. Русе, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия при участието на секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.гр. дело № 413 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.д.„Г.п.“

– МВР, гр. София чрез юрисконсулт Й.С. против Решение № 650/03.06.2020 г., постановено по гр.д. № 6428/2019 г. по описа на РС – Русе в частта, с която Г.д.„Г.п.“ – МВР, гр. София е осъдена да заплати на Ж.К.К. сумата от 1611,65 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 24.10.2016 г. до 23.10.2019 г; 221,26 лева - законна лихва за забава върху горното възнаграждение за периода до 24.10.2019 г.; 118,20 лева, представляваща стойността на ободряващите напитки, които ищецът е следвало да получи в периода 24.10.2016г. до 23.10.2019г. на основание чл. 181 ал.3 от ЗМВР със законната лихва върху тази сума за периода от 24.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и 541,37 лева разноски след компенсация. Излагат се подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените исковете да се отхвърлят. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по жалбата Ж.К.К. чрез упълномощен адвокат Н.Р. в отговора на жалбата по реда на чл. 263 от ГПК изразява становище за нейната неоснователност и иска същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Ж.К.К. иск за трудово възнаграждение срещу неговия работодател. Ищецът Ж.К.К. е заемал длъжността „к.о.“ в м.г.п.(МГПГ) към Регионална дирекция „Г.п.“- Русе при

Г.д.„Г.п.“ – МВР в периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г. Осъществявал е дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и графици, при 12-часови дневни и нощни смени и сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.

187, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно - икономическа експертиза, общият брой часове положен като нощен труд по графиците за дежурство за процесния период 24.10.2016г. - 23.10.2019 г. е 1607 часа, като не е извършвано преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. При преизчисляване на положените 1607 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се получава извънреден труд от 229,801 часа. Възнаграждението за тези 229,801 часа извънреден труд следва да е в размер на 1611,65 лева. Тази сума не е била заплатена от ответника на ищеца. Обезщетението за забава е определено от вещото лице в размер на 221,26 лева. Работодателят не е осигурил на ищеца ободряващи напитки и хранителни продукти за процесния период. Съгласно експертното заключение левовата равностойност на непредоставените ободряващи напитки за периода от 24.10.2016г. - 23.10.2019 г. е 118,20 лева, а на хранителните продукти - 12 лева.

Районният съд е приел за основателни исковите претенции в посочените размери, като е отхвърлил иска за заплащане паричната равностойност на неосигурените хранителни продукти, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото до окончателното плащане. По отношение на уважения иск за заплащане на извънредния труд първата инстанция е изложила аргументи относно преодоляване на непълнотата в нормативна уредба във връзка с компенсирането на държавните служителите в системата на МВР за работа извън редовното работно време чрез субсидиарното прилагане на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За да уважи иска за заплащане на паричната равностойност на неполучените ободряващи напитки, районният съд е приел, че при неизпълнение от страна на работодателя на задължението за предоставяне на ободряващи напитки в натура, служителят има право на парична компенсация.

Въз основа на установените фактически положения, окръжният съд споделя отчасти правните изводи на районния съд в обжалваната част на съдебното решение.

Настоящият състав счита за неоснователни възраженията на въззивника, че по отношение на служителите на МВР са неприложими разпоредбите на Наредба за структурата и организацията на работната заплата и че не е налице непълнота на нормативната уредба, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ.

На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (в редакцията към процесния период), министърът на вътрешните работи с наредба определя реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от същата е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл.

31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Отсъствието на такава разпоредба не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява законова празнота относно организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, районният съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Противното разрешение би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя ГДПБЗБ, че при специалната уредба на продължителността на дневния и нощния труд на полицаите и пожарникарите, часовете нощен труд, положени от тях, следва да бъдат умножени по 1, а не по 1.143. Това е така, защото чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на закона към исковия период не предвижда 8-часова продължителност на нощния труд, а само ограничава нощния труд до осем часа, като предписва, че "работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". От тук следва извод и за погрешността на изчисленията, водещи до съотношение 1:1, каквото законът към разглеждания период не предвижда.

Съдът намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС – Луковит. В него е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. В националното законодателство изобщо не съществува до 2020 г. /вкл. и през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав. От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, според съда, не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл. 8 от НСОРЗ (в редакцията към процесния период), което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. Налага се извод за липсата на механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голяма продължителност на нощния труд. Посочените от въззивника ГДПБЗН придобивки - ранно пенсиониране, допълнителен платен годишен отпуск и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че чл. 20 и 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава – членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите и пожарникарите, такава е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, с което се обосновава различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността.

Показателно е, че до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по–горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.

Настоящия състав намира за основателни твърденията във въззивната жалба, че районният съд неправилно е уважил претенцията в пълен размер като е приел, че преобразуваният нощен към дневен труд се явява извънреден такъв и че същият следва да бъде заплатен с увеличение 50%. В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, което характеризира този труд като "нощен труд", според легалното определение за това в чл. 140, ал. 2 от КТ. Посочените норми на чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР регламентират два различни вида допълнителни възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно правно основание и които не бива да бъдат смесвани.