Решение № 1471 от 08.08.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№………./08.08.2018г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на осми август през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА мл.с. ТАНЯ КУНЕВА като разгледа докладваното от съдията

Дрингова въззивно гражданско дело № 1833 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 6147/09.07.2018г., подадена от Д.Д.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С.В., в качеството му на длъжник по изпълнението срещу действие на съдебен изпълнител Румяна Тодорова, рег. № 717 и район на действие ВОС по изп. дело № 20187170400282 срещу постановление от 22.06.2018г., с което са приети за разноски по делото сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение и е отказано редуциране размера на същото.

Жалбоподателят счита, че от представени я договор за правна защита и съдействие не би могло да се изведе извод за действително плащане на договореното възнаграждение от 600 лв., нито са представени други доказателства в тази насока. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и счита че размерът му следва да бъде редуциран до минималния такъв.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят „Тори І Петър Карагьозов“ ЕООД, чрез адв. Б.Ц., е депозирал писмени възражения, в които е изложено становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Румяна Тодорова е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20187170400282 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова е образувано въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 18.07.2016г. по гр.д. № 4781/2014г. по описа на ВРС, в полза на „Тори І Петър Карагьозов“ ЕООД срещу Д.Д.Д. за заплащане на сумата от 5652,01 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2012г. до окончателното изплащане на задължението. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че към 09.11.2006г. общия размер на задължението на длъжника е 9754,22 лв. Излага се, че на 09.11.2006г. длъжникът заплатил извънсъдебно главницата. Длъжникът счита, че към датата на образуване на изпълнението, след изявление за прихващане на присъдени в полза на длъжника разноски, последният му дължи сумата от 3793,55 лв. Поискано е присъждане на разноски, включително тези за процесуално представителство. По искане на взискателя изпълнението е насочено към възбранен по друго изп. дело недвижим имот, за който ЧСИ е насрочил опис и оценка. Като кредитор по делото е присъединена Държавата за вземане в размер на 3406,17 лв.

На 14.06.2018г. длъжникът е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 1000 лв. и е заявил готовност да внася ежемесечно по 10% от задължението си. С последваща молба от 18.06.2018г. длъжникът е възразил срещу размера на задължението му, поради което ЧСИ с нарочен протокол е определил, че дължимите суми по изп. дело са: главница от 3396,63 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2018г., изпълнителни разноски 660 лв. и такса по т.26 от ТТРКЗЧСИ от 350,08 лв., или общо 4406,71 лв.

С молба от 22.06.2018г. длъжникът е поискал редуциране на адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв., заплатено от взискателя, като прекомерно, по която молба ЧСИ е постановил обжалваното постановление.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съобразно задължителните указания, дадени в т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В случая образуваното изпълнение е за парично вземане в размер на 3396,63 лв., като по делото като присъединен кредитор е конституирана Държавата за вземане в размер на 3406,17 лв. Действително, сумата от 600 лв. е над минималния размер на адвокатското възнаграждение, който, определен по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г. е 200 лв., а по чл.10, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т. – 233,88 лв., или общо 433,88 лв. Но същата не се явява прекомерна, с оглед извършените до този момент действия, както и обстоятелството, че за удовлетворяване вземането на взискателя ще трябва да се предприемат нови изпълнителни действия. Преценка за наличието на прекомерност на адвокатското възнаграждение би могла да се извърши и при окончателното удовлетворяване на взискателя, като до този момент длъжникът разполага с възможността да възразява в тази насока.

Възраженията на длъжника относно липсата на доказателства за извършено плащане на адвокатското възнаграждение са неоснователни, предвид представения договор за правна защита и съдействие, сключен между „Тори І Петър Карагьозов“ ЕООД и адв. Б.Ц.. В същия е отразено договорено възнаграждение от 600 лв., платимо в брой, както и че сумата е внесена към датата на сключване на договора.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6147/09.07.2018г., подадена от Д.Д.Д., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнението, срещу действие на частния съдебен изпълнител Румяна Тодорова, рег. № 717 и район на действие ВОС по изп. дело № 20187170400282 срещу постановление от 22.06.2018г., с което са приети за разноски по делото сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение и е отказано редуциране размера на същото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр. второ от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: