Определение № 504 от 25.04.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. София, 25.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500238 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 и следващите ГПК.

Софийски окръжен съд е сезиран с частна жалба от Ц. Б. С. и И. Б. С., подадена чрез процесуалния им представител – адв. Г. Ч., срещу Определение № 60 от 23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 928/2024 г. по описа на РС – Костинброд, с което подадената от жалбоподателите искова молба е била върната, а производството по делото прекратено.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствение действия. Посочва се в жалбата, че районният съд е допуснал съществено процесулано нарушение, тъй като първоначално е възприел подадената искова молба за допустима, съответно е изпълнил процедурата по чл. 131 ГПК, а едва след депозиране на отговора от ответника я е счел за недопустима. На следващо място жалбоподателите изразяват несъгласие с решаващия извод на първоинстанционния съд, че предявените от тях установителни искове се явяват недопустими, поради липса на правен интерес. В тази връзка в частната жалба са изложени подробни съображения.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба в законоустановения срок.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в жалбата и прецени материалите по делото, намира следното.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Ц. Б. С. и И. Б. С. срещу Община Костинброд, с която са предявени два положителни установителни иска. Съгласно петитума на исковата молба и уточненията дадени в молба от 07.11.2024 г. (след изрични указания на съда) с 1 единия положителен установителен иск се претендира съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на дворно място с идентификатор .............. по КККР на гр. Костинброд, с площ 1200 кв.м., а не с площ от 1047 кв.м., а застроената в същото дворно място сграда с идентификатор ............... представлява двуфамилна къща, а не еднофамилна и е с обща застроена площ от 228 кв.м., а не от 114 кв. м. или 94 кв. метра. С другия подаден установителен иск се иска да бъде признато за установено по отношение на ответната община, че извършената дворищна регулация на основание Заповед № ..-.../.... г., въз основа на която част от посочения имот на ищците попада в улица с идентификатор .............. в кв. ... по действащия регулационен план на гр. Костинброд, е отпаднала по силата на преходните разпоредби на ЗУТ, предвид което процесния имот на ищците следва да бъде отразяван с първоначалния си размер с площ от 1200 кв. метра. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ищците основават правото си на собственост върху дворното място и построената в него сграда на наследствено правоприемство. Правният си интерес обосновават с необходимостта да бъдат правилно определени и посочени площта на дворното място, вида на построената къща и нейната застроена площ.

С Разпореждане № 1651 от 24.10.2024 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал конкретни указания (за заплащане на държавна такса и посочване на конкретни твърдения относно наличието на правен интерес. Както се посочи по-горе уточнителна молба е депозирана в РС – Костинброд на 07.11.2024 година.

С Разпореждане № 1888 от 03.12.2024 г. първоинсатнционния съд е указал препис от исковата молба и приложенията към нея да бъде връчен на ответната община.

В законоустановения срок от Община Костинброд е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява становище за недопустимост на заявените претенции.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел исковете за недопустими поради липсата на правен интерес от завеждането им. Съставът на РС – Костинброд е изложил подробни мотиви, досежно недопустимостта на двата предявени иска, които настоящият състав споделя напълно, поради което и на основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с изложеното в частната жалба следва да се посочи следното.

Съгласно чл. 129 ГПК преди да връчи препис от исковата молба на ответника за отговор, съдът следва да провери неийната редовност. Също така съдът проверява и нейната допустимост, доколкото би било безпредметно да бъде връчен препис от исковата молба, в случаите когато от самата нея личи, че не са на лице процесуланите предпоставки за съществуване или упражняване правото на иск. Тази проверка се основава само на данните от исковата молба и не може да бъде възприета като пълна и окончателна.

Задължение на съда е да следи за допустимостта на иска при всяко положение на делото, т.е. преценката за недопустимост, със съответните последици, може да бъде извършена по всяко време, докато делото е висящо – при 2 първоначалната проверка на исковата молба, след администрирането й по реда на чл. 131 ГПК, в закритото заседание по чл. 140 ГПК или в рамките на откритото заседание. Извод за недопустимост на исковата претенция може да бъде направен за първи път и от въззивната или касационната инстанция.

Поради това неоснователни се явяват доводите на жалбоподателите за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушения на съдопроизводствените правила.

Неоснователно е и изложеното в жалбата за неправилност на постановеното определение и в частност поддържаното от жалбоподателите становище за наличие в случая на правен интерес от предявените искове.

Съгласно константната практика на ВКС интерес от предявяване на положителен установителен иск е налице, когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право. Обстоятелствата, изложени от ищците, че разминаванията относно площта на дворното място и общата застроена площ на сградата им създават препятствия, не са достатъчни да обусловят наличието на правен интерес от водене на установителен иск за собственост.

В исковата молба липсват твърдения, че ответната община оспорва правото на собственост на ищците върху процесните имоти – дворно място и сграда, на посоченото от тях основание – наследяване. Напротив – според изложеното, налице е административно бездействие на общинските органи и „виновно поведение на самата Служба по геодезия и кадастър“, което противно на становището на жалбоподателите, не представлява гражданско правен спор.

Следва да се посочи също така, че площта на имота не е негов съществен индивидуализиращ белег. В практиката на ВКС трайно се приема, че за индивидуализирането на поземлените имоти е необходимо да бъдат посочени землището, в което се намира съответния терен, местността, сигнатурата по регулационния план или ПУП (ако се намира в урбанизирана територия), идентификаторът (ако за съответната територия има изработена кадастрална карта) и границите. Последните определят площта, заключена между тях, т. е. пространствените предели на правото на собственост.

Възможно е действителната площ на имота, определена от неговите граници, да не съвпада с площта, отразена в документа за собственост или заявена с първоначалните твърдения в исковата молба. Това може да се дължи на различни причини, включително грешно изчисление, поради което се приема, че площта на имота (като променлива величина) е второстепенен индивидуализиращ белег. В този смисъл на приемер - Определение № 550 от 8.11.2018 г. по гр. д. № 1796/2018 г. на ВКС.

С оглед посоченото, настоящият състав счита, че площта на имота (независимо дали става въпрос за дворно място или РЗП на къща) не е от значение нито за обема на материалното право, нито за основанието, от което правото на собственост произтича.

В заключение се налага изводът, че предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 60 от 23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 928/2024 г. по описа на РС – Костинброд.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4