Решение № 115 от 02.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пазарджик, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220201674 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. И. И., ЕГН- **********, от гр. Пазарджик, ул.

„***“ № 65, ет.4, ап.11, чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК против Наказателно постановление № 24-1818-000233 от 14.05.2024 г. издадено от Началник сектор в РУПазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което са наложени следните санкции:

- на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП;

- на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

В жалба се излагат възражения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон водещи до порочност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна и се присъдят в полза на жалбоподателя сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище за нейната основателност, както и аргументи в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, като прави искане за отмяна на НП и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище от юрк. К. П., която обаче 1 не е упълномощена да представлява АНО, тъй като не са представени доказателства в тази насока. Със становището се претендира юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Като взе предвид изложеното в жалбата и становището на пълномощника на въззивника и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 21.03.2024 г., в 00:31 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“ пред № 63 в посока към Градската градина, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на И. В.ев И., като като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1 , N2 и N3, не е използвал обезопасителния колан, с който е оборудвано МПС, по време на движение. Поради тази причина той бил спрян от АП на РУ- Пазарджик за проверка, като при извършването на същата било установено, че управляваното МПС не било представено на ГТП.

Всичко това било възприето от автопатрул на РУ- Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят св. В. Р. на длъжност полицай в група ООР. За така констатираното св. Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършени от него нарушения на чл.137а ал.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, след което му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. При предявяването нарушителят не възразил срещу така направените констатации от контролния орган, което било отразено в акта.

Въз основа на така съставения акт на 14.05.2024 г. било издадено атакуваното НП. Последното не било връчено на лицето, видно от представената по преписката обратна разписка. На 03.12.2024 г. при посещение в сградата на Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик по друг повод, жалбоподателят разбрал за процесното НП, поради което на 16.12.2024 г. депозирал жалба срещу същото директно в съда чрез надлежно упълномощен адвокат. Предвид на изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (от узнаването за НП) от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията свидетеля В. Р., които кредитира в цялост предвид тяхната еднопосочност и последователност, а при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

По същество съдът намира жалбата за частично основателна.

По отношение на нарушението по пункт 1- по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Установи се безспорно от събраните гласни доказателства, а и не се оспорва от 2 жалбоподателя, че на процесната дата и място последният е управлявал цитираното в НП МПС. От показанията на св. Р. пък стана категорично ясно, че И. е управлявал автомобила ез поставен обезопасителен колан, което обстоятелство ясно и категорично е възприето от св. Р., като той заяви, че е видял как водачът при спиране на автомобила, след подадения му сигнал за спиране от контролните органи, е тръгнал да си поставя обезопасителния колан. Св. Р. посочи и това, че е запомнил случая и е бил с насочено внимание към водача, тъй като управляваният от него автомобил издавал висок шум от форсиране на двигателя. Мястото на спиране на автомобила от показанията на св. Р. стана ясно, че е било добре осветено поради наличие на улично осветление и освен това, водачът е бил допълнително осветен от полицейският служител с фенер.

Съдът отчете и още едно обстоятелство, а именно че при предявяване на АУАН жалбоподателят не е възразил срещу направените в него констатации. Вярно е, че нарушителят не е длъжен да се защитава веднага по повдигнатото му адм. обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма възражения и такива не са депозирани и в законоустановения срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН, то несъмнено това е първата индиция, че той е извършил вмененото му нарушение, като на база на това му поведение следва да се преценяват и достоверността на заявените от него впоследствие твърдения, каквито са направени чрез пълномощника при разпита на св.

Р. и в становището по същество, а именно че не било ясно дали е имал видимост контролния орган към водача и дали възприетото движение не било в същност „сваляне“, а на „поставяне“ на обезопасителния колан, които обстоятелства се отхвърлиха, тъй като както и св. Р. сочи в показанията си, житейски нелогично е водачът да сваля поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и то след като му е подаден сигнал за спиране за извършване на проверка от контролен орган и от друга страна това е станало на място добре осветено от наличие на улично осветление и допълнителна осветяване с фенер.

Имайки предвид установените факти съдът смита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП е осъществено от него.

Не се споделят от съда направените възражения за допуснати СПН, а именно в липсата на обстоятелства в описание на нарушението, които да определят вида на управляваното МПС с оглед преценката дали то е оборудвано с обезопасителен колан и дали следва водачът да го е поставил. В описанието на нарушението ясно е индивидуализирано управляваното МПС по вид, марка, модел и регистрационен номер. , формално погледнато той е извършил нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Посочено е, че става въпрос за лек автомобил, което показва, че МПС е от категория М1- т.е. автомобил за превоз на пътници. Категорично стана ясно и че това ПС е 3 оборудвано с колан, като посочването на това обстоятелство не е задължително в словесното описание на нарушението, тъй като не е елемент от фактическия му състав От съдържанието на разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП: „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”, става ясно, че МПС от посочената категория са снабдени с обезопасителни колани. Казано с други думи щом ПС е от някоя от тези категории то е оборудвано с обезопасителни колани, така че не е нужно да се сочи изрично в описанието на нарушението дали посочения с описани характеристики автомобил е от категория М1 и дали е оборудван с обезопасителен колан. Неговите характеристики, посочени в описанието на нарушението, посочват и категорията му, включена в нарушената императивна разпоредба.

Неоснователно е и другото възражение в жалбата, а именно че НП не било връчено на лицето, с което не била изпълнена нормата на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Да, вярно е че се установи, че НП не било връчено на жалбоподателя и дори и да се счете за нарушение на процесуалния закон и сочената разпоредба, то това нарушение не е съществено, тъй като жалбоподателят не е лишен от право да обжалва същото и да се защити, което е и сторил с настоящата въззивна жалба, а от друга страна не е и нарушена правото му да разбере в какво е обвинен (предвид предявения му и връчен АУАН), съответно за какво нарушение е наказан.

Имайки предвид горното съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение. При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението и начина на извършване. В този смисъл, съдът счита, че санкцията е правилно определена съгласно императивния размер по чл.183, ал. 4, т. 7 пр.1 от ЗДвП за съответното нарушение, който не може да бъде намален.

По отношение на нарушението по пункт ІІ- по чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че и в тази му част НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. Допуснати са СПН, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описание на нарушението в АУАН и НП, доколкото липсва ясно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го потвърждават. В постановлението се сочи само, че „МПС не е представено на задължителен технически преглед“. Това е квалифицирано като нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната да бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на 4 техническата им изправност. Тази норма пряко кореспондира с нормата на чл.181 т.1 от ЗДвП, която предвижда санкция за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Казано с други думи, задължението за представянето на МПС на годишен технически преглед лежи само върху собственика или оторизирано от него длъжностно лице. В случая е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобил, който обаче не е негова собственост, а на друго лице, тоест неправилно същият е определен като субект на нарушението. По-нататък от описанието на нарушението не става ясно, защо АНО е приел, че МПС не е представено на ГТП, като не е посочил изрично дали МПС не е било представяно въобще на технически преглед или не е представено в срок и кой е този срок, респ. кога е следвало да бъде представено МПС за ГТП или кога за последно МПС е преминало ГТП. Описание в НП и в АУАН в тази насока липсва. Дори в съдебно заседание тези обстоятелства не бяха изяснени чрез свидетелските показания на св. Р., а и в АНП липсват писмени доказателства относно тези обстоятелства. Не е описано по никакъв начин от кое обстоятелство се съди, че МПС не е преминало периодичен технически преглед.

Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, регистрираните в страната МПС подлежат на задължителен технически преглед, който се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния преглед. Поради тази причина и горепосочените обстоятелства е следвало да бъдат описани в акта и НП.

На следващо място съгласно цитираните разпоредби на ЗДвП и Наредбата е необходимо МПС да е регистрирано в страната. Вярно е, че в описанието е посочен регистрационен номер, но това не означава непременно, че МПС е регистрирано, тъй като е възможно неговата регистрация да е била прекратена поради някаква причина.