Решение № 71 от 30.04.2025, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100288 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от О. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника й адв. Д. П. от САК, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик по давност на земеделски имот с площ от 840 кв.м., ведно с построената в същия масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м. Имотът е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана скица от 30.03.2023 г. От същата се установява, че този имот, заключен между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 1, обозначени с червен цвят на комбинираната скица, попада изцяло в поземлен имот, който ответната община е актувала с акт за частна общинска собственост. Имотът общинска собственост представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3 603 кв.м., находящ се в с. Лакатник, общ. Своге, обл. Софийска, местн.

Свинска воденица – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-582 от 27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Ищцата излага, че владее, стопанисва и поддържа процесната реална част от имота от месец май 1980 г. до настоящия момент, като е оградила същата, засадила я е с плодни дръвчета, а през 1983 г. е построила сграда, служеща й като вила. Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик по давностно владение на част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3 603 кв.м., находящ се в с. Лакатник, общ. Своге, обл. Софийска, местн.

Свинска воденица – по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-582 от 27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 840 кв.м. и е заключена между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 1, обозначени с червен цвят на комбинирната скица, изготвена от вещото лице по настоящото дело, представляваща Приложение № 1 към съдебно1 техническата експертиза (СТЕ), ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 44 кв.м.

От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. – пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба, евентуално неоснователност на предявения иск, ако съдът приеме, че е налице редовна искова молба, като се заявява, че ищцата не би могла да придобие правото на собственост върху спорната част от имота на заявеното от нея основание, тъй като е имало законова забрана за това и поради общинския му характер, а като придобивни основания за общината се твърдят остатъчен поземлен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както и евентуално, че общината е придобила имота по давност за периода от 05.07.1994 г. (датата на влизане в сила на плана за земеразделяне) до 05.07.2004 г. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана.

В производството са събрани писмени доказателства, представени от страните, които съдът възприема като автентични и верни, разпитани са двама свидетели, показанията на които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват. Нещо повече – те кореспондират със заключението на вещото лице, включително с констатираното от него при огледа на място. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени защити от адв. П. и от адв. Ц..

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в процесната реална част от имот с идентификатор *** през 1980 г. ищцата е започнала да строи, построената в същия сграда, като към този момент имотът е бил ограден с дървена ограда, а двамата братя и сестрата на ищцата са знаели, че имотът е на ищцата, даден й от баща й, като в последните четиридесет и пет години той е владян от ищцата в настоящото производство, която го владее и до настоящия момент. Свидетелите ясно посочват местонахождението на имота, а св. Г. Д. описва и неговите граници. През целия този период от време никой не е оспорвал владението й, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя.

От заключението на приетата експертиза е видно, че имотът граничи с урбанизирана територия, но е извън нея и попада в земеделска територия, като същият е застроен с жилищна сграда и като такъв е със статут на дворно място. Претендираният от ищцата имот е идентичен с част от поземлен имот с идентификатор ***, за който през 2007 г. е съставен акт за частна общинска собственост, като тази част е с площ от 840 кв.м. и собствеността й е предмет на спора по настоящото дело, а изградената в същата част едноетажна жилищна сграда е със застроена площ от 44 кв.м. Точните 2 граници на застъпването са посочени в скицата на вещото лице – Приложение № 1 към СТЕ. Инженер Л. М. е категоричен, че е налице идентичност между имота на ищцата и на ответника – в частта на застъпването, като установеното от него е в съответствие с отразеното в представената с исковата молба комбинирана ситуационна скица. При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице, относно границите на имота на ищцата сочи, че границите на място съвпадат с границите, които описват свидетелите. От югоизточната страна имотът граничи с пътя и с границата на урбанизираната територия. От източната страна и североизточната имотът граничи с обрасло дере, което е отразено на топографската карта. От западната страна имотът граничи с границата на горския фонд. Сочи още, че заключената между тези граници площ е площта от 840 кв.м., която се обработва на място – цялата ливада около къщата е окосена. Относно изградената в имота сграда със застроена площ от 44 кв.м. вещото лице заявява, че същата съществува на място и на нанесената комбинираната скица към СТЕ, както и е обозначена на извадката от топографската карта от 1994 г., която карта е изработена по снимки, които са направени поне една, две години преди 1994 г.

По делото не се събраха доказателства спорната реална част от имота да е обобществявана. Същата не е била възстановявана.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост, като условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, имотът, на реална част от който ищцата твърди, че е собственик, е отразен в кадастралната карта като общинска собственост и за него е съставен акт за частна общинска собственост. Във връзка с възражението за допустимостта на иска в частта му относно сградата, построена в имота, съдът приема, че ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като последният има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признание на иска.

Последното по настоящото дело не е налице, поради което иска и в тази му част е допустим. В допълнение следва да се посочи, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. По настоящото дело липсват и твърдения за нещо друго.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на твърденията на ищцата, че спорната реална част от имота е владяна от бащата на ищцата преди 1980 г., че той го е предал на последната и че е притежавал право на собственост върху същата част, доколкото ищцата твърди наличието оригинерно придобивно основание, като давностното владение е започнало през 1980 г., поради което горните обстоятелства са напълно неотносими по делото и като такива не са включени изобщо в предмета на доказване.

От представената декларация по чл. 14 от ЗМДТ и начина на декларирането на имота не могат да бъдат правени никакви изводи по 3 настоящото дело, тъй като посоченото в тази декларация не съответства на събраните по настоящото дело доказателства, които сочат на придобивно основание за ищцата давностно владение, а не наследствено правоприемство.

Дори да се приеме, че се касае за извънсъдебно признанието на факт – то се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, като в случая е видно, че посоченото в декларацията не съответства на установеното по делото. Отделен е въпросът, че дори ищцата по делото да се позоваваше на това имотът да е придобит по давност от баща й, а от нея – по наследство, заедно с други лица (какъвто не е настоящият случай), наследниците не се задължителни необходими другари и участието на останалите наследници в делото не би било условие нито за редовност на исковата молба, нито за допустимост на предявения иск.

По настоящото дело ищцата твърди, че е придобила имота по давност, а извършваните от нея действия в него, включително извършвания в имота строеж са манифестирали намерението й за своене и придобиването му на соченото от ищцата основание, като никой не се е противопоставил срещу това.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита, че ищцата е придобила правото на собственост по давност върху спорната част през 1990 г., тъй като са били налице обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови пречки. При позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, същата следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е доказан факт.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване, в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим, тъй като макар имотът да има земеделски характер, не е доказано от ответника да е бил обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост на соченото основание. Не са ангажирани по делото никакви доказателства и за другото сочено от ответника придобивно основание, а именно, че ответната община е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност. Липсва придобивно основание, по силата което Община Своге да е станала собственик на спорната част от имота. Посоченото правно основание в акта за общинска собственост, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост и 4

Протокол на Общинска служба по земеделие и гори от 10.05.2005 г., не обосновава придобиване на правото на собственост, нито към 2007 г., нито към друга дата. Община Своге не е собственик на спорната част, следователно неправилно я е актувала с акт за частна общинска собственост. При това положение искът следва да се уважи изцяло.