Решение № 394 от 29.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900497 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 от ГПК и е образувано по жалба вх.№ 20230825095739 от П. Г. К. от гр. Варна, чрез адв. И. З. срещу Отказ №20230816124234/18.08.2023 г. на Длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление вх. № 20230816124234, за вписване заличаването на П. Г. К. като управител на „Макс Доорс“ ООД.

В жалбата се поддържа, че постановеният отказ следва да бъде отменен, а на длъжностното лице бъдат дадени указания да извърши исканото вписване. Заявителят оспорва извода на длъжностното лице за липсата на надлежно удостоверяване връчването на уведомление до дружеството, съдържащо искане за освобождаването му като управител. Поддържа, че за удостоверяване връчването на въпросното уведомление е достатъчно да са изпълнени изисквания на чл. 50 от ГПК. Оспорва се и становището на регистърния орган, че напускащият управител следва да свика ОС на съдружниците, което да вземе решение за освобождаването му. Евентуално счита, че отказът се явява незаконосъобразен и по причина, че на заявителя не са дадени указания за отстранява нередовности по заявление. Претендира разноски.

По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията депозира отговор, в който поддържа изложеното в обжалвания отказ и настоява за негово потвърждаване. Поддържа доводите, послужили за основание за постановяване на отказа.

Жалбата е представена в официално заверено копие, ведно с приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата срещу отказа, постановен на 18.08.2023г., е депозирана на 25.08.2023г., поради което преклузивния седмичен срок по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се явява спазен. Обжалването е 1 инициирано от легитимирано лице- заявителя, по чиито заявление е постановен обжалвания отказ. Дължимата за производството държавна такса е внесена. Горното обуславя извод за допустимостта на производството.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената към жалбата преписка по Заявление № 20230816124234, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С депозираното заявление е отправено искане за вписване заличаването на П. Г. К. като управител на „Макс Доорс“ ООД. Към заявлението са приложени уведомление, изходящо от П. Г. К. и адресирано до дружеството, съдържащо искане за освобождаването му като управител, съответно за заявяване вписването на това обстоятелство в ТР. Видно от удостоверителното изявление, обективирано върху уведомлението, същото е получено на 15.06.2023г. от пълномощник на адреса на управление на дружеството; пълномощно от 15.05.2022г., установяващо предоставени на пълномощия на С.И.П. за получаване на книжа и документи от името на „Макс Доорс“ ООД, декларация по чл. 13,ал. 5 от ЗТР.

За да постанови обжалвания отказ, ДЛР е приело, че заявлението не е придружено с доказателства, удостоверяващи уведомяване на дружеството за напускането по реда на чл. 141,а л. 5 от ТЗ. ПолучИ.т за дружеството уведомлението пълномощник е упълномощен от напускащия управител, поради което упълномощаването не е зачетено. Допълнително е отбелязано в мотивите към отказа, че липсват данни за качеството, в което упълномощеното лице е получило уведомление. Изложени са още мотиви, че управителят не е упражнил правомощията си да свика Общо събрание, което да вземе решение за освобождаването му. На следващо място дружеството „Макс Доорс“ ООД се представлява само съвместно от двамата управители, поради което за да бъде вписана промяна в начина на управление е необходимо съответно решение на компетентния дружествен орган.

Така постановеният отказ съдът намира за незаконосъобразен.

Съгласно чл. 141,ал. 5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

Следователно фактическият състав, от който възниква правото на управителя да заяви заличаването си в ТР включва отправено от него предизвестие за напускане до дружеството, изтичане на 1 месечния срок и бездействие на дружеството да заяви промяната в този срок. Не е необходимо, каквито са доводите на длъжностното лице, решение на ОС.

Последното има компетентност да вземе само решение за реализиране отговорността на управителя/ чл. 137 от ТЗ/, но не такова, с което да санкционира/ одобри/ напускането. Подобно становище не почива на закона.

На следващо място, законът не предвижда специални изисквания относно връчване на уведомлението, поради което приложение следва да 2 намерят общите правила на чл. 50 от ГПК. Тоест предизвестието следва да бъде отправено до дружеството на адреса на управление, посочен в ТР.

Съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК връчването може да стане в канцеларията на юридическото лице и да се извърши на всеки служител или работник, който се съгласни да приеме. Допустимо е ако не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, да се залепи уведомление, както и да се приложи фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК.

В случая уведомлението е връчено на пълномощник на адреса на управление на дружеството, което е достатъчно за да се приеме редовността му. Прочее упълномощаването няма правно значение, достатъчно е връчването да се извърши на лице, намиращо се в канцеларията на търговеца, както е сторено в случая.

Не намира опора в закона посоченото от ДЛР изискване общото събрание да вземе решение относно промяна на начина, по който дружеството се представлява. В действителност начинът на представителство е част от задължителното съдържание на дружествения договор/ чл.115, т. 6 от ТЗ/, а изменението на дружествения договор е изключителен прерогатив на ОС/ чл.

137,ал.1, т. 1 от ТЗ/. Това право на ОС, обаче не може да се противопостави на правата на напускащия управител. Именно за да се съобразят интересите на дружеството при освобождаването на управителя, законът е предоставил едномесечен срок по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, в рамките на който дружеството, чрез своите органи да реши вътрешните си въпроси.

В случая, доколкото дружеството е надлежно уведомено по реда на чл.

141,ал.5 от ТЗ и е изтекъл предвидения в закона едномесечен срок, то за напускащия управител е възникнало правото сам да заяви заличаването си от ТР.

При тези мотиви отказът се явява незаконосъобразен, и като такъв подлежи на отмяна.

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на заявителя се следва възнаграждение за процесуално представителство, за което своевременно са ангажирани доказателства. Своевременно с отговора на жалбата по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписванията е възразила за прекомерност на заплатения хонорар от 600 лева в полза на процесуалния представител на жалбоподателя. Възражението е основателно.

Производството не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението следва да се определи в минималния размер от 400 лева. Допълнително на страната се следват разноски за държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ №20230816124234/18.08.2023 г. на Длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по Заявление вх. № 20230816124234.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване 3 по Заявление вх. № 20230816124234.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието на Република България да заплати на П. Г. К., ЕГН ********** сумата от 407,50 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по Вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4