Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1952 от 04.07.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2576/2023
Вид
Определение № 1952
Подписан
04.07.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1952 гр. София, 04.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Частно касационно гражданско дело № 20238003102576 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3565/12.05.2023 г., подадена от Ж.

Р. Ж., чрез адвокат П. Х., срещу определение № 254 от 02.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 150/2023 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено определение № 707 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 1510/2022 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без уважение молбата на жалбоподателя за връщане на надвнесена държавна такса по предявения от него срещу Е. Д. Ц. насрещен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК.

Въззивният съд е съобразил в постановеното от него определение, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена на 05.05.2022 г. от Е. Д. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК срещу Ж. Р. Ж. за определяне на по-голям дял на ищцата от придобитото през време на брака имущество, в размер на 90 % от него. Посочил е, че с определение № 548/04.10.2022 г. по ч. гр. д. № 345/2022 г. Апелативен съд – Варна се е произнесъл относно това кой е компетентният първоинстанционен съд, който следва да разгледа предявения иск по чл. 29, ал. 3 СК, с оглед неговата цена, като е приел, че същият е оценяем. В срока по чл. 131 ГПК – на 12.12.2022 г., ответникът е депозирал писмен отговор, с който е предявил насрещен иск срещу Ц. с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, за определяне на по-голям дял от общо придобитото имущество в размер на 95 % от него. Съгласно дадените с определението на Апелативен съд – Варна задължителни указания, първоинстанционният съд е определил цената и дължимата държавна такса, която е внесена от ищеца по насрещния иск. Последният не е повдигнал въпроса относно цената на иска и не е оспорил определението на съда, с която е определена съответната държавна такса. С оглед на това, въззивният съд е приел, че цената на иска е правилно определена и внесената държавна такса в размер на 5198.60 лв. не е недължимо платена. Държавната такса се дължи при предявяване на иска в съда, като дължимостта не е 1 обусловена от разглеждането му по същество.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1. Следва ли съдът да се произнесе с мотиви по всички възражения в частната въззивна жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса.

По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г., IV г. о., решение № 25/23.07.2019 г. по гр. д. № 2299/2018 г., II г. о., решение № 50/22.05.2019 г. по гр. д. № 1441/2018 г., I г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о., решение № 21/26.02.2021 г. по гр. д. № 2029/2020 г., I г. о., решение № 256/07.01.2021 г. по гр. д. № 4293/2019 г., IV г. о., решение № 60142/24.11.2021 г. по гр. д. № 566/2021 г., I г. о. и др.

2. Оценяем ли е искът по чл. 29, ал. 3 СК и ако е оценяем, каква държавна такса се дължи.

По втория въпрос се сочи противоречие с решение № 123/22.01.2015 г. по гр. д. № 137/2014 г., II г. о. на ВКС. Твърди се, че според съдебната практика искът по чл. 29, ал. 3 СК е неоценяем.

3. Допустимо ли е в този случай да се ревизира и цена на иска, определена съобразно задължителните указания на горната инстанция, като указанията са дадени по главния иск, а са приложени по насрещен иск със същото правно основание.

По отношение на третия въпрос се поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване съгласно ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д.

№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10.

Видно от материалите по делото, в срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото е предявил насрещен иск, с който иска да бъде определен по-голям дял за него (95 %) от общото придобито през време на брака имущество. В насрещната искова молба искът е посочен като неоценяем. С оглед на постановеното определение № 548/04.10.2022 г. по ч. гр. д. № 345/2022 г. на Апелативен съд – Варна, първоинстанционният съд е дал указания на Ж. да внесе държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, представляваща сбор от данъчните оценки на всички недвижими имоти или части от тях, които се претендират да 2 формират цялото придобито през време на брака имущество от страните (разпореждане № 5798/13.12.2022 г. по гр. д. № 1510/2022 г.). В изпълнение на тези указания настоящият жалбоподател е посочил данъчната оценка на всеки един имот или част от него и е внесъл по сметка на Окръжен съд – Варна държавна такса в размер на 5198.60 лв. С определение № 403/01.02.2023 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по насрещния иск, като предявен извън срока по чл. 31 СК.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира.

Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Съдът намира, че в случая е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория въпрос от изложението, уточнен и редактиран от ВКС съгласно правомощията му, визирани в цитираното по-горе тълкувателно решение, както следва: Оценяем или неоценяем е искът по чл. 29, ал. 3 СК.

По този въпрос обжалваното определение противоречи на приетото в решение № 123/22.01.2015 г. по гр. д. № 137/2014 г., II г. о. на ВКС. Съгласно изложеното в него, искът по чл. 29, ал. 3 СК не е насочен спрямо отделни имуществени права от съпружеската имуществена общност, а има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака. Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му (имуществото, до което се отнася) да е делимо. Съдът трябва да се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в него. Касае се за неоценяем иск по смисъла на чл. 71, ал. 1, изр. второ ГПК, при предявяването на който размерът на държавната такса се определя от съда в съответствие с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

В настоящия казус, предвид дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, дължимата държавна такса 3 по предявения насрещен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК е 80 лв., а е внесена такса в размер на 5198.60 лв. Сумата в размер на 5118.60 лв. е недължимо заплатена от жалбоподателя и същата подлежи на връщане на основание чл. 4б от Закона за държавните такси.

При постановяване на настоящото определение съдът съобразява и че за Ж. Ж. не е съществувала правна възможност да оспори охарактеризирането на иска от Окръжен съд – Варна като оценяем и определената по него държавна такса. Разпореждането на съда № 5798/13.12.2022 г. не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като попада в хипотезата на чл. 70, ал. 1, изр. последно ГПК, а не на чл. 70, ал. 2 ГПК (в този смисъл: определение № 540/20.10.2009 г. по ч. т. д. № 480/2009 г. на ВКС, І т. о., определение № 598/20.10.2015 г. по ч. т. д. № 2029/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 7/07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3448/2015 г. на ВКС, ІІ т. о.).

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 254 от 02.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 150/2023 г. на Апелативен съд – Варна в обжалваната част.

ОТМЕНЯ определение № 254 от 02.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 150/2023 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено определение № 707 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 1510/2022 г. на Окръжен съд – Варна, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪРНЕ на Ж. Р. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 4б от Закона за държавните такси надвнесена държавна такса по сметка на Окръжен съд – Варна по гр. д. № 1510/2022 г. в размер на 5118.60 лв. (пет хиляди сто и осемнадесет лева и шестдесет ст.), представляваща част от внесената с платежно нареждане от 30.01.2023 г. сума от 5198.60 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4