Решение № 5880 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5880 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100507113 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7113/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. З. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №4814 от 18.03.2024 г по гр.д.№40886/23 г на СРС , 26 състав в частта , в която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК 831609046 : сумата 271,22 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 64,74 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г ; сумата от 24,54 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за посочения имот , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 6,37 лева лихви за забава върху посочената сума за дялово разпределение за периода 15.07.2020 г – 21.06.2023 г . сумата от 2290,51 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Първоинстанционният 1 съд не е съобразил своевременно направеното възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за вземанията за главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2020 г предвид подаване на исковата молба на 21.07.2023 г . Тези вземания са на стойност 133,85 лева по обща фактура от 31.07.2020 г и са недължима , като не се дължи и лихва за забава от 40 лева върху тях . Погасена по давност е и таксата за дялово разпределение за м.05.2020 г в размер на 1,99 лв главница и лихва за забава върху нея от 0,63 лева . Не се дължат суми за топлинна енергия , защото СТИ не е законно средство за измерване. На СТИ през 2020 г не е извършена метрологична проверка , а тази от 2021 г е извършена от дружество с отнет лиценз . Възражението относно СТИ е направено своевременно , защото ищецът не е представил своевременно документите за метрологична проверка на СТИ . Не се дължат лихви за забава върху главницата за топлинна енергия според изискванията на чл.33 ал.2 ОУ и чл.33 ал.4 ОУ . Не се дължат лихви върху главницата за дялово разпределение , защото липсва покана до длъжника .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.03.2024 г и е обжалвано в срок на 08.04.2024 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Обжалваното решение е частично неправилно .

Допустим , но неоснователен е доводът на жалбоподателя , че не се дължат суми за топлинна енергия , тъй като СТИ на етажната собственост /топломер/ не е преминал комплексна проверка през 2020 г . В доклада на СРС не се съдържат указания за доказателствената тежест за въпросните обстоятелства , а и коя фирмата извършила метрологичен контрол на СТИ е станало ясно едва при приемане на СТЕ .

Според СТЕ топломерът е преминал проверка през 2018 г и през 2022 г като е констатирано , че същият е изправен . Следва да се приеме , че той е бил годно средство за измерване за целия процесен период . Без значение е евентуално отнемане на оправомощаването на „А.Б“ ЕООД извършено със заповед от 17.11.2021 г на председателя на ДАМТК . Според представеното от въззивника доказателство /частично обезличено копие на решение на 2

Адм.съд-Бургас/ тази заповед е обжалвана и не е била влязла в сила към датата на проверка на процесното СТИ /28.01.2022 г/ . От друга страна няма данни , че решението на Адм.съдБургас , с което заповедта е потвърдена влязло в сила , нито към коя дата е станало това .

Основателно е възражението на въззивника за изтекла погасителна давност за вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2020 г предвид подаване на исковата молба на 21.07.2023 г . Незаконосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд , според които „съдът е дал указания на ответника какво да направи“ , но указанията не са изпълнени и трябва да се приложи чл.161 ГПК. Преди всичко при своевременно подадено възражение за погасителна давност не ответникът , а ищецът носи доказателствена тежест да установи , че липсват предпоставки за погасяване на вземането по давност . Съдът е длъжен да разгледа възражението за давност дори същото да е неясно , непълно или юридически неиздържано - уредбата на погасителната давност е императивна . Отделно , за да се приложи чл.161 ГПК съдът трябва изрично да укаже на страната какви конкретни действия дължи и кои факти ще приеме за доказани ако тези действия не бъдат предприети и така се пречи на съдебното дирене . По делото предпоставки за прилагане на чл.161 ГПК във връзка с възражението за давност напълно отсъстват , а и според настоящия съд чл.161 ГПК въобще не би могъл да се приложи в случаи подобни на процесния касаещи доставка на топлинна енергия .

Според чл.33 ОУ /2016 г / месечните задължения за доставена топлинна енергия се дължат в 45-дневен период , след изтичане на периода , за който се отнасят. В случая задълженията за последния месец от визирания период /м.04.2020 г/ са станали изискуеми на 16.06.2020 г и исковата молба е подадена след изтичане на 3-годишния давностен срок на 16.06.2023 г – чак на 21.07.2023 г . Следователно въззивникът не се дължи сумата от 140,20 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2020 .

Съответно , за процесния период 15.09.2020 г – 21.06.2023 г не се дължат и 40,30 лева лихва за забава т.е. от първоначално претендираните 66,26 лева се дължат 25,94 лева , а не присъдените от СРС 64,74 лева .

Основателен е и доводът на въззивника , че не се дължи таксата за дялово разпределение за м.05.2020 г в размер на 1,99 лв главница. Тази сума е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД предвид подаване на исковата молба на 21.07.2023 г . Искът за главница за дялово разпределение трябва да се отхвърли за разликата над 22,55 лева до претендирания размер от 24,54 лева .

Не се дължи лихва за забава върху главницата за дялово разпределение . Чл.36 от ОУ /2016 г / не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва на уговорен падеж , респ.на покана от ищеца до ответника съобразно чл.84 ал.2 ЗЗД и не е възникнало задължение за лихви .

С оглед изхода на делото въззивникът дължи и по-малки по размер разноски пред СРС .

Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца .

3

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4814 от 18.03.2024 г по гр.д.№40886/23 г на СРС , 26 състав в частта , в която П. З. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК 831609046 : разликата над 131,02 лева до 271,22 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 22,55 лева до 24,54 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за посочения имот , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 25,94 лева до 64,74 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г ; 6,37 лева лихви за забава върху посочената сума за дялово разпределение за периода 15.07.2020 г – 21.06.2023 г ; и разликата над 1120,75 лева до 2290,51 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК 831609046 в частта да се осъди П. З. Г. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД разликата над 131,02 лева до 271,22 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 22,55 лева до 24,54 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за посочения имот , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над 25,94 лева до 64,74 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г ; и 6,37 лева лихви за забава върху посочената сума за дялово разпределение за периода 15.07.2020 г – 21.06.2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която П. З. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК 831609046 на основание чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД 131,02 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г – м.04.2021 г за апартамент №11 в гр.София ул.**** аб.№17679 , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; 22,55 лева за дялово разпределение за периода м.05.2020 г – м.04.2021 г за посочения имот , ведно със законната лихва от 21.07.2023 г до окончателното заплащане на сумата ; 25,94 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г – 21.06.2023 г 4

; и 1120,75 лева разноски пред СРС .

ОСЪЖДА “Топлофикация София “ ЕАД гр.София ЕИК 831609046 да заплати на П. З. Г.

ЕГН ********** от гр.София сумата от 130,76 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 гр.София като трето лице помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5