Определение № 774 от 12.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. София, 12.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002900928 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на асоциация „Авиа Интернешънъл“, гр. Цюрих, Конфедерация Швейцария срещу решение № 49 от 22.01.2024 г. по в. т. д. № 631/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което след отмяна на решение № 652 от 27.04.2020 г. по т. д. №1341/2018 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от касатора срещу „Еко България“ ЕАД, гр. София искове да бъде признато за установено по реда на чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), че действията на „Еко България“ ЕАД по предлагане за продажба, пускане на пазара и съхранение на горива и петролни продукти с поставен знак „Avio“, изписан с червен удебелен шрифт като част от комбиниран цветен знак „DIESEL Avio Double Filtered“, както и по използване на знака в търговските книжа и в реклама на дружеството представляват нарушения по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 2, т. 1, 2 и 4 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) на правата върху фигуративна колективна марка на ЕС с рег. № 010230671 на асоциация „Авиа Интернешънъл“, както и на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.) ответното дружество да бъде осъдено да преустанови нарушението на правата върху марката „AVIA“, собственост на ищеца по който и да е от следните начини: предлагане на стоки за продажба под знака 1

Avio, изписан с червен удебелен шрифт или други сходни знаци, пускане на стоки с такива знаци на пазари /или съхраняване/складиране/ на стоки с такива знаци; използване в търговски книжа на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци, включително, но не само в оферти за продажба на стоки, фактури, фискални бонове, търговска комуникация; използване в реклама на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци, включително, но не само в онлайн реклама, телевизионна реклама и реклама на хартиен носител; използване на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци на интернет сайта eko.bg; поставяне на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци на територията на търговските обекти /бензиностанции/ на „Еко България“ ЕАД; използване на знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци при осъществяване на търговската дейност на „Еко България“ ЕАД; вносът и износът на стоки под знака Avio, изписан с червен удебелен шрифт или на други сходни знаци.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът излага подробни оплаквания за неправилност на аргументите на въззивния съд за отхвърлянето на исковете - че е налице недостатъчно висока степен на сходство между конфликтните марки и че в случая е изключено наличието на вероятност за объркване между тези марки, тъй като стандартната търговска практика при разпространението на горива на територията на Република България е всяка от бензиностанциите да предлага на своите обекти единствено своите собствени горива. Твърди, че в нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания по приложението на закона, съдържащи се в отменителното решение на касационната инстанция и поконкретно с дадения от ВКС отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Релевира доводи, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, както и аргументи и доводи на касатора ищец и не е изложил мотиви защо не кредитира експертните заключения.

Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Касационният жалбоподател основава допускането на касационното обжалване на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Поставя следните въпроси: 1. „Преценката за наличие на 2 вероятност за объркване между сравнявани марки въз основа на съпоставка на всички относими фактори по конкретния спор ли се формира или отделни фактори сами по себе си са достатъчни за извод за липса на вероятност за объркване?“; 2. „Следва ли за преценка за наличието на вероятност за объркване при сравнението на марки да се вземе предвид факторът повишена отличителност на по-ранната марка?“; 3. „Следва ли при определяне на цялостното впечатление от сравняваните марки да се вземат предвид техните отличителни елементи?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на постановеното от него решение всички доказателства, доводи и аргументи, относими към предмета на спора, представени надлежно от страните в съдебното производство?“; 5. „Възможно ли е по-ниската степен на сходство между сравняваните марки да бъде компенсирана от по-високата степен на сходство на стоките и/или услугите, означавани с тях, така че да се стигне до извод за наличие на вероятност за объркване?“ Твърди, че по въпросите по т. 1 – т. 4 решаващият състав се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: по първи и втори въпрос – в противоречие с решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г., ІІ т. о., определение № 211 от 14.04.2022г. по т. д. № 989/2021 г., І т. о. и определение № 200 от 07.04.2022 г. по т. д. № 1152/2021 г., ІІ т. о.; по трети въпрос – в противоречие с решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г., ІІ т. о. и решение № 19 от 24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г., І т. о., и по четвърти въпрос – в противоречие с определение № 562 от 27.09.2017 г. о т. д. № 2435/2016 г., II т. о., решение № 57 от 2.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г., III г. о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г., II т. о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., II т. о., решение № 50250 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 667/2022 г., IV г. о., решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г., II т. о., решение № 161 от 4.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., II т. о., решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г., IV г. о. По отношение на въпроса по т. 1 касаторът въвежда и допълнителното основание за достъп до касация по чл.

280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че той е разрешен и в противоречие с актове на СЕС – решение по дело С-251/95. Същото основание за допускане на касационното обжалване се поддържа и по последния въпрос, като се сочи, че въззивното решение по този въпрос е постановено в отклонение от практиката на СЕС – решения по дела Т-153/03, Т-379/12, С-39/97, С-342/97, Т-104/01 и обединени дела Т-81/03, Т-82/03, Т-103/03.

3

Ответникът по касационната жалба „Еко България“ ЕАД е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Софийски апелативен съд се е произнесъл на основание чл. 294, ал. 1 ГПК след отмяна от касационната инстанция на решение № 512 от 9.08.2021 г. по т. д. № 227/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 652 от 27.04.2020 г. по т. д. № 1341/2018 г. на Софийския градски съд, VI т. о., 15 състав за уважаване на исковете с правно основание чл. 76, ал.

1 и 2 ЗМГО (отм.), предявени от асоциация „Авиа Интернешънъл“ срещу „Еко България“ ЕАД.

За да постанови обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че между страните е безспорно и се установява от разпечатка от електронна страница на Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO) относно марка EUTM рег. № 010230671 и писмените доказателства, че процесната марка „AVIA“ е регистрирана от асоциация „Авиа Интернешънъл“ със седалище в Конфедерация Швейцария през 2011 г. и същата се използва активно в търговската дейност на ищеца в Германия, Франция и България; ответникът използва в търговската си дейност комбинирания знак „DIESEL AVIO Double Filtered“.

В обжалваното въззивно решение е обсъдено подробно заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-маркова експертиза, съгласно което марката на ищеца е регистрирана за класове 4, 9, 35, 36, 37, 39, 40, 42, 43 и 45 по МКСУ, а ответникът е подал заявка за регистрация на търговска марка „DIESEL AVIO Double Filtered“ с вх. № 144381/23.12.2016 г., като заявената марка е цветна, спада към комбинираните марки и е за стоки и услуги от класове 1, 4, 7, 12, 35, 37, 39, 40 и 42 на МКСУ. Посочено е, че според експерта следва да се отчете, че марката на ищеца се състои от 4 букви 4

/звука/, 3 срички, докато знакът на ответника е съставен от 4 думи с общо 12 срички и 24 букви /звука/, като единственото сходство във фонетично отношение е в звученето на думите AVIA и Avio и степента на фонетично сходство на двата знака следва да се определи като ниска. При направената от вещото лице оценка на визуалното сходство на двата знака е констатирано, че марката на ищеца е с правоъгълна, макар и не ясно изразена форма, и е съставена от три елемента, изписани в червен цвят върху бял фон - това са словната част думата AVIA /буквата „i“ е наклонена вдясно към крайната буква/ и под нея две черти /ленти/ с различна широчина. Възпроизведен е анализът на експерта, че знакът на ответника е съставен от словни и фигуративни елементи – словните са DIESEL AVIO Double Filtered, като елементът Аvio е изписан върху бял фон с удебелени червени букви и думата Avio е разположена в централната част на знака, който е с форма на правоъгълник, а над нея върху бял фон с големи тъмни букви е изписано DIESEL; фигуративният елемент представлява самолет със следата след него, изпълнен е в червено и е над думите Double Filtered, като е в дясната част на знака върху тъмен, вълнообразно ограден в горната си част, фон, простиращ се по цялата основа на знака. Вещото лице дава заключение за сходство на думите AVIA и Avio, но за цялостно ниско визуално сходство между сравняваните знаци. Съдът е възпроизвел експертната оценка за смислово сходство от средна степен, тъй като марката AVIA на ищеца спада към тези с асоциативен характер - свързана е с авиацията, докато тази на ответника навежда на мисълта, че се отнася до продукта двойно филтрирано дизелово гориво за авиацията, при общ семантичен произход на марката на ищеца и словната част от знака на ответника. Посочил е, че според вещото лице съществува висока степен на сходство между отличителните елементи на двата знака - при ищеца думата AVIA, а при ответника думата Avio.

Възпроизведено е и експертното заключение за висока отличителност на марката на ищеца, направено въз основа на данните за пазарния дял на марката във Франция и Германия.

Във въззивния акт, предмет на обжалване, е обсъдено и заключението на тройна съдебно-маркова експертиза, прието при първото разглеждане на делото от въззивния съд. В мотивите на съда е намерил отражение изводът по тази експертиза, че в състава на марката на ищеца се откроява основният отличителен, а в случая и доминиращ елемент AVIA, изпълнен в характерен 5 червен цвят. Отразено е, че досежно марката на ответника експертите приемат, че същата представлява съчетание от словни елементи Avio, DIESEL и Double Filtered и образни елементи, представляващи специфични графични елементи, както и че вещите лица определят като отличителен за марката на ищеца елементът AVIA, изписан с едри масивни букви в ярко червен цвят.

Въззивният съд е посочил, че по отношение на знака на ответника като доминиращо е определено съчетанието на думите DIESEL и Avio, като последната дума в съчетание със самолета и кондезационната следа е отличителният елемент в знака. Изтъкнал е, че в тази експертиза е извършен анализ относно фонетичното, смисловото и визуалното сходство между отличителните елементи на двата знака, като е направен извод, че то е високо.