Решение № 560 от 04.12.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Козлодуй, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440100599 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на А...... И. Г., ЕГН ********** ...... чрез пълномощник адвокат М. С. от адвокатска колегия Враца, с която е предявил против ...... със седалище и адрес на управление в гр.Козлодуй отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 1221.96 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 15.07.2009г. по гражданско дело № 509/2009г. по описа на Районен съд Козлодуй, като погасена по давност. В съдебно заседание ищеца се представлява от адвокат С. и поддържа иска. Ответника оспорва иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание за ответника се явява юристконсулт Б.Борисов и поддържа писмения отговор с молба иска да бъде отхвърлен. В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приложено изпълнително дело № 170/2007г. към което е било присъединено изпълнително дело № 166/2018г. на СИС при Pайонен съд Козлодуй с предмет процесното вземане.

От събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки доводите и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно и между страните няма спор, че на 15.07.2009г. в полза на ответното дружество „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу ищеца А...... И. Г. е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 509/2009г. на PC - Козлодуй за сумата от 1221.96лв. главница за доставената, но не заплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м.11.2007г. до 30.12.2008г., законна лихва, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на съответната справка, 24.50лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер от 120.00 лева.

Въз основа на същия изпълнителен лист на 05.08.2009г. в полза на ответника като взискател 1 срещу ищеца като длъжник е образувано за процесното вземане (заедно с друго вземане въз основа на още един ИЛ) изпълнително дело № 83/2009г. по описа на СИС при PC Козлодуй. С молбата за образуване взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, банкови сметки, получавано трудово възнаграждение или пенсия, но не е посочил принудителен способ, а съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, НОИ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ”. На длъжника е връчена ПДИ (призовка за доброволно изпълнение) на 10.08.2009г. На 06.03.2012г. във връзка с молба на взискателя ИД №93/2009г. е било присъединено към ИД №170/2007г. на ДСИ при РС Козлодуй.Поради не предприемане на действия в продължение на две години е било прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК на 11.04.2018г. и на 11.06.2018г. изпълнителния лист е бил върнат на взискателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. По негова молба и същия изпълнителен лист, на 27.06.2018г. за същото вземане е образувано ИД № 166/2018г. на ДСИ при КРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Иска предмет на спора е иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, който е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност, като иска е предявен на 29.05.2023г. Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 14.10.2013г. по гражданско дело № 342/2012г. по описа на Районен съд - Козлодуй за главница от1221.96лв. главница за доставената, но не заплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м.11.2007г. до 30.12.2008г., законна лихва, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на съответната справка, 24.50лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер от 120.00 лева.

Безспорно е, че вземането е било предмет на ИД № 166/2018г. присъединено към ИД № 107/2007г., което е било прекратено поради неизвършване на изпълнителни действия на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК на 11.04.2018г. и на 27.06.2018г. за него отново е било образувано ИД № 166/2018г. на ДСИ при КРС.

. От изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на взискателя не е установено с влязло в законна сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен. Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса 2 от кога започва да тече тази нова погасителна давност по отношение на вземанията за главница, лихви и разноски обективирани в изпълнителния лист. Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е задължително за съдилищата. С решението е дадено подробно тълкуване на поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика. Според т.10 от него когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По силата на т.14 от тълкувателното решение подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б „в" от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е посочено, че „не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане.

Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. " Съгласно разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателното решение прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б. „б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. „в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен 3 да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая, давността за вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск е прекъсната на 15.07.2009г., датата на която е издаден изпълнителният лист и от когато е започнала да тече нова тригодишна погасителна давност, като след тази дата взискателя не е предприемал други действия по изпълнителното дело . Следователно, от тази дата е започнала да тече кратката погасителната давност по отношение на вземането и същата е изтекла на1507.2012г.

Предвид гореизложеното и тъй като настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, поради погасяването му по давност е заведен след тази дата, същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ищеца не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 509/2009г. по описа на PC Козлодуй, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, лихви и разноски.

Искането на ищеца за обезсилване на изпълнителния лист на основание погасяване на задължението, обективирано в него по давност, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 ГПК, е основание за прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител (чл. 433, ал.1, т.7, пр.1 ГПК), но не и за обезсилване на изпълнителния лист.

По отговорността за разноски: Ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М. С. е поискал присъждане на разноски, и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на спора му се дължат. Ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лева. Държавната такса, от която е освободен ищеца от съда при образуване на делото по арг. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде заплатена от ответника в полза на Районен съд, Козлодуй. На ответника не се следват разноски при този изход на делото.

Водим от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че А...... И. Г., ЕГН ********** ...... не дължи на ...... със седалище и адрес на управление в гр.Козлодуй сумата от 1221.96лв. главница за доставената, но не заплатена топлинна енергия и топла вода за периода от м.11.2007г. до 30.12.2008г., законна лихва, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на съответната справка, 24.50лв. държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер от 120.00 лева, за която е издаден изпълнителен 4 лист от 15.07.2009г. по частно гражданско дело № 509/2009г. по описа на Районен съд Козлодуй, като погасена по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА ...... със седалище и адрес на управление в гр.Козлодуй да заплати на адвокат М. С. от Адвокатска колегия Враца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца А...... И. Г., ЕГН ********** ...... в размер на 800лв.

ОСЪЖДА ...... със седалище и адрес на управление в гр.Козлодуй да заплати на Районен съд Козлодуй държавната такса в размер на 55.00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.