Определение № 32 от 21.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32 гр. Пловдив, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600030 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на подс. И. Г., депозирана чрез защитника му адв. С. А., против определение № 17 / 13.01.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 866/2024 г. на ОС - Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част.

Отстоява се позиция, че формулираното обвинение в постановлението за привличане на лицето като обвиняем и в диспозитива на обвинителния акт ограничават правото му на защита, тъй като той е възпрепятстван да разбере срещу какво точно следва да се защитава, в коя от хипотезите на чл. 343, ал. 3 от НК е предявеното му обвинение.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, като вместо това бъде постановено съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Окръжна прокуратура - Пазарджик.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частната жалба възражения, с приложените по делото материали, както и с атакуваното определение намира, че:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Оплаквания за нарушено право на защита на подсъдимия са заявени в проведеното по делото разпоредително заседание и контролираният съд аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Изразените в тази насока от окръжния съд съображения са съответни на закона и установената по приложението му съдебна практика, поради което се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

И в постановлението за привличане на Г. като обвиняем, и в обвинителния акт в частта относно цифровото изписване на правната квалификация е посочено, че е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б.

„Б“, предл. 1 от НК. От съдържанието на чл. 343, ал. 3 от НК е видно, че предложение първо е относимо към деяние, извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества. В същото време против подсъдимия не е повдигнато обвинение по този квалифициращ признак, а единствено по квалифициращия признак „деецът е избягал от местопроизшествието“, което е друго предложение от цитираната правна норма. Това несъответствие не накърнява правото на защита на подсъдимия до степен на невъзможност да разбере обвинението и ефективно да организира защитата си.

Установено в чл. 219, ал.3, т. 3 от НПК е изискването в постановлението за привличане на определено лице като обвиняем да се посочи „деянието, за което се привлича, и правната му квалификация", означава в него да се изложат обстоятелствата (фактите), установени в този етап от наказателното производство. Минимално необходимият кръг от такива обстоятелства се определя във всеки конкретен случай в зависимост от това дали съдържат признаци от значение за определен състав на престъпление. Видно е от съдържанието на постановлението, налично в т.2, л. 301 от ДП, че това изискване е изцяло удовлетворено.

Не е налице неяснота и в обвинителния акт относно правната квалификация на предявеното спрямо подс. Г. обвинение. Непротиворечиво с оглед факти и право е заявена словесно обвинителната теза. Прокурорът претендира по-тежко наказуемия състав на престъплението при квалификацията бягство на дееца от местопроизшествието. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти само относно това квалифициращо обстоятелство. Словесно формулираното обвинение в диспозитива на обвинителния акт също е съобразено с фактически описано бягство на подсъдимия. Непрецизността при цифровото изписване на нарушената норма от Особената част на НК не поражда съмнение подс. Г. за какво реализирано деяние се предава на съд и каква е приетата от прокурора и предявена на подсъдимия правна квалификация на извършеното.

В множество решения на ВКС е изразено виждането, че когато диспозицията на наказателната норма включва различни форми на изпълнителното деяние не 2 се изисква посочването на поредността на конкретното предложение. Иначе казано- налице е непрецизно цифрово изписване на нарушената правна норма, но в незадължителна за такова посочване част.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че определението на Пазарджишкия окръжен съд е обосновано и законосъобразно. Наведените в частната жалба оплаквания са неоснователни.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17/13.01.2025г.,

НОХД № 866/2024 г. на ОС - Пазарджик. постановено по

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3