Решение № 2334 от 15.12.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2334/15.12.2020г. гр.Пловдив, 15 . 12 . 2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2194/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :

ЕТ А.А.И., ЕИК *********, гр.Съединение, ***, с пълномощник адв.Хр. М., оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/311/01274/3/01/04/01 от 21.07.2020г. на Изпълнителен Д. на ДФ " Земеделие" - РА.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита акта за установяване на публично държавно вземане за незаконосъобразен – издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с целта на закона и в противоречие с представените доказателства. Поддържа, че в качеството си на кандидат по отпусната финансова помощ съгласно договор № 16/311/01274 от 21.10.2014г., ЕТ А.А.И. не се е задължил да изпълни по размер и по години прогнозираните при съставяне на бизнес плана приходи, както и заетост в предприятието, залегнали в приложения бизнес план съгл. чл.16 от Наредба № 30. Твърди се, че при извършената проверка не са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които АУПДВ да е обоснован и законосъобразен. Поискана е отмяна на оспорения АУПДВ с присъждане на направените съдебни разноски. Възразено е за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.

В писмено становище /л.598 и сл., т.2/ са изложени следните съображения : за нарушенията по т.1 и т.2 от оспорения АУПДВ, представляващи нарушения на точки 4.12 и 4.18 от договора – неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на приходите и по отношение на устойчивата заетост на предприятието се счита, че ЕТ А.И. не се е задължил да изпълни по размер и години прогнозираните в представения от него бизнес план приходи, което следва и от чл.16 от Наредба № 30/2008г. Цитирана е ал.2 от чл.16 на посочената наредба и се твърди, че заложените в бизнес плана приходи са извън предвидените нормативни изисквания за изпълнение. В тази вр. е заявено, че приходите от дадена дейност не са и не могат да бъдат предвидени като индикатори за изпълнение и са само възможна динамична прогноза, а не статичен сигурен показател за икономическото развитие и стабилност на търговеца. Бъдещите приходи не подлежат на оценка и контрол, тъй като нямат измерими параметри за разлика от активите, които са обективни, реални, предвидими и подлежащи на контрол. В този см. неизпълнението на бизнес плана не би могло да се определи като неспазване на принципите в чл.30 от Регламент № 966/2012г. Неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели е предвидено като нарушение единствено в приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установяване на нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, който подзаконов нормативен акт е издаден в противоречие със закона. По отношение заложената заетост се счита, че целта на мярката – „насърчаване и създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони” е постигната, макар заложените приходи в бизнес плана да не са постигнати на 100 %. За неправилен е възприет извода на административния орган по т.2, тъй като параметрите за устойчива заетост са изпълнени на 38,89% за 2016г., 80,56% за 2017г. и 100% за 2018г.

За нарушението по т.3 от АУПДВ е направено позоваване на Решение от 11.01.2007г. по дело С-297/05 и Решение на СЕС от 12.09.2013г. по дело С-434/2012г. – по тълкуване приложението на чл.4 параграф 8 от Регламент № 65/2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на регламент № 1698/2005г. – за да има нарушение и злоупотреба на основанията, обективирани в т.3 от обжалвания акт, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна норма условия, преследваната цел с тази правна уредба не е постигната, и от друга страна е необходимо наличието на субективен елемент, изразяващ се в намерение да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване.

Твърди се, че в случая ДФЗ не е съобразил целта на мярката и не е установил субективния елемент на злоупотреби „изкуствено създадени условия” и „функционална несамостоятелност”. В тази вр. е посочено, че с контролните листове за проверка на място е констатирано единствено обективното обстоятелство – географска връзка между проектите. Изложените от административния орган причини, от които прави извод за наличие на изкуствено създадени условия и функционална независимост са необосновани и не доказват извода. В тази вр. е заявено, че според приложените справки за свързаност на лицата – липсва свързаност между ЕТ А.И. и ЕТ С.Н.. Отсъстват доводи за факти, от които произтича икономическа, лична или правна връзка между отделните бенефициенти, вкл. не е установена обща инфраструктура, финансирана от ПРСР за двата имота. Не са установени, нито доказани умишлени действия за противоречие с целите на мярката, както и общо воля за получаване на предимство. Освен това при осъществяване целите на мярката, дори и не на 100%, се изключва обективния елемент на „изкуствено създадените условия”. Субективният елемент също не е доказан и не произтича от данните за собственост и ползването на един и същ консултант, тъй като проектите стартират по едно и също време.

Относно начина на определяне на подлежащите на възстановяване като публични държавни вземания суми, е заявено, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установяване на нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП не отговарят на основни критерии за валидност на нормативните актове, а именно – компетентност на издателя на акта, съгл. чл.75 ал.1 АПК и чл.1а, чл.7а ЗНА. Към дата на публикуване на Правилата в ДВ – към 30.08.2019г., ДФЗ не е бил овластен нито от Конституцията, нито от закон да издава подзаконови нормативни актове. С позоваване на чл.9а ЗПЗП и влезли в сила решения на ВАС /Решение № 15652 от 2018г. по адм.д.№ 11440/2017г., което е оставено в сила с Решение № 8020/2019г. по адм.д.№ 1757/2019г. на ВАС, 5 чл.с-в/ е посочено, че ДФЗ – РА не е държавен орган, който да е овластен да приема подзаконови нормативни актове по силата на закона. В тази вр. е позоваването на чл.15 ал.1 и ал.3 ЗНА. Ведно с изложеното се счита, че правилата създават нови задължения и санкции, които не са съществували към момента на сключване на договора по ПРСР 2007-2013 и придават обратно действие за закон, който се явява по - неблагоприятен за бенефициента.

Поддържа се и нарушение на процедурата по налагане на подлежащите на връщане суми вр. с допуснатите нарушения – в случая възприетите от административния орган данни за неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана и индикаторите за наличие на „изкуствено създадени условия” и „функционална несамостоятелност” – съставляват неизпълнение на одобрени индикатори по см. на чл.70 ал.1 т.7 ЗУСЕСИФ и вр. с чл.27 ал.6 ЗПЗП – Решение № 3184/2020г. по адм.д.№ 7468/2018г., ВАС. Счита се, че при липса на издаден и влязъл в сила административен акт по чл.27 ал.6 ЗПЗП вр. с чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ, въз основа на който е възникнало публично държавно вземане по чл.27 ал.5 ЗПЗП вр. с чл.162 ал.2 т.8 ДОПК, обжалваният АУПДВ се явява издаден в нарушение и при неправилно прилагане на материалния закон.

В писмени съображения по същество се поддържа, че целта на мярката – „насърчаване и създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони” е постигната от жалбоподателя, макар заложените приходи в бизнес плана да не са постигнати на 100 процента. От заключението по приетата ССч.Е следва, че наетите служители от жалбоподателя не са били едновременно наети и от бенефициента ЕТ С.Н. по времето, когато за започнали да работят при ЕТ А.И. и към момента на изготвяне на заключението, освен което се счита, че за двете финансови години – 2016г. и 2017г. е установено неизпълнение по отношение устойчива заетост в рамките на до 50%, а за 2018г. – изпълнение в размер на 100%. Повторени са съображенията от писменото становище към жалбата относно твърдението, че неизпълнението на показатели, заложени в бизнес плана е предвидено като нарушение единствено в Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установяване на нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗПЗП – който подзаконов нормативен акт е издаден в разрез със закона. Потвърдено е изложеното в жалбата по отношение неоснователност и немотивираност на изводите за наличие на индикатори за изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност съгл. чл.7 ал.2 от наредба № 30/11.08.2008г. Твърди се, че изводите в тази насока останаха недоказани в съдебното производство с арг. от §1 т.31 от ДР на Наредба № 30/2008г. и §1 т.32 от ДР на наредбата - "Функционална несамостоятелност" е изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР във вр. с чл.4 т.8 от Регламент /ЕО/ № 65 / 2011г. и решение от 11.01.2007г. по дело С-297/05, вкл. решение на СЕС от 12.09.2013г. по дело С-434/2012г. Изтъкнато е, че осъществяване целите на мярката – дори не на 100 %, а за 2018г. – 100 % по отношение устойчива заетост, изключват обективния елемент на „изкуствено създадените условия”, а субективния елемент не е доказан с данни за умисъл и съгласуваност в действията на бенефициентите, за да получат предимство в противоречие с целите на мярката. Посочено е, че от представените от ответника данни за проверка на бенефициента ЕТ С.Н. е видно отсъствие на констатация за установени нарушения за индикатори за изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност съгл. чл.7 ал.2 от Наредба № 30/2008г. – с позоваване на т.26 от контролния лист, в който е отбелязано, че не са установени факти или обстоятелства, които да водят до съмнение за създадени от ЕТ С.Н. изкуствени условия /л.719/. Наличието на обща ограда между съседните имоти е обстоятелство, което обективно не може да бъде избегнато. Повторени са и останалите съображения в уточнението към жалбата.

- Ответникът И. Д. на ДФ " Земеделие" – РА оспорва жалбата, представляван от адв.Й.Т.. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на направените по делото разноски.

В писмено становище по същество се поддържа законосъобразност на АУПДВ с позоваване на събраните по делото доказателства, според които е доказано неизпълнение на бизнес-плана на жалбоподателя, както и правилно установен размер на наложената санкция, изчислен съобразно действащите към момента на издаване на акта „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна държавна помощ при установени нарушения на чл.27 ал.6 и 7 от закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.” /обн., ДВ бр-69 от 30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г./. Посочено е, че в периода 20.06.2019г.- 28.06.2019г. по проекта е извършена проверка на място след плащане и допълнителни административни проверки, при което е установено неизпълнение на задълженията съгласно одобрения с договора бизнес план : По отношение неизпълнение на приходната част от бизнес плана – в същия са залегнали финансови показатели, на база на които инвестицията е определена като икономически жизнеспособна и проектът е одобрен като допустим, като при проверката на място са представени документи за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./. Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за трите финансови години е в размер на 12,94% от заложените приходи, който процент е идентичен с процента, констатиран от приета по делото ССч.Е. Посочени са конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценка на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, съгласно резултатите от извършена извънредна проверка на място, според които резултати е налице неизпълнение и на т.4.12 и т.4.18 от договора.