Определение № 14887 от 06.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14887 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу решение № 7043/21.04.2025 г., постановено по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 117762/02.04.2025 г. на „Ай Ти Еф Груп“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 4125/11.03.2025 г. по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта за разноските. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил дължимите разноски в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД, както и че неправилно е определил адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна П.Г.Н.. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени решение № 7043/21.04.2025 г., постановено по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта за разноските, и вместо него да постанови друго, с което да присъди на „Ай Ти Еф Груп“ АД разноски в производството, съобразно с уважената част от иска, а именно – сумата от 1103,13 лв., а при условията на евентуалност – 470,73 лв., както и да намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна от 1087,06 лв. на 720 лв.

Ответницата по частната жалба – П.Г.Н. е подала отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че присъдените в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД 1 разноски са правилно определени от съда и на дружеството не се дължат още разноски. Сочи, че по отношение на наведените от „Ай Ти Еф Груп“ АД доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, следва да бъдат съобразени постановките по дело С – 427/16 и С – 428/16 на СЕС и не следва да бъдат намалявани разноските за адвокатско възнаграждение под пазарните нива, тъй като ще се постигне ефект, който е обратен на целения с чл. 101 ДФЕС, а именно – свободна и лоялна конкуренция. Поддържа, че тълкуването на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията „разумност“ и „пропорционалност“ на разноските за адвокатско възнаграждение, изведено с решението по дело С – 57/15 на СЕС. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски следва да се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защита на съответното право /с. 25 и диспозитива на решението/. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла /с. 29, 30 и 32 и диспозитива на решението/. Счита, че първоинстанционният съд е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и по – конкретно е преценил положения от адвоката труд.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, е образувано по искова молба от П.Г.Н. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, с която са предявени главен иск за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 585277/31.07.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 2

ЗЗД, вр. чл. 11, т. 9 и 10, вр. чл. 22 ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 4 от Приложение № 5 към договора за кредит и чл. 4, ал. 1 от Приложение № 1 към договора за кредит, уреждащи задължението за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД.

Ответникът по първоначалния иск „Ай Ти Еф Груп“ АД е предявил насрещен иск срещу П.Г.Н. за заплащане на сумата от 3265,06 лв., от които:

3000 лв. – усвоена главница по процесния договор за кредит, както и 265,06 лв. – възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.08.2023 г. до 27.10.2023 г., а при условията на евентуалност, в случай че процесният договор за кредит бъде признат за изцяло недействителен, иск за осъждане на П.Г.Н. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 3000 лв. – усвоена главница по кредита.

С решение № 4125/11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, е признато за установено по предявения от П.Г.Н. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК нищожността на договора за потребителски кредит № 585277/31.07.2023 г. поради противоречие със закона, и е отхвърлен предявения от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу П.Г.Н. иск с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 3000 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 585277/31.07.2023 г., поради плащане в хода на процеса.

С решението „Ай Ти Еф Груп“ АД е осъдено да заплати на П.Г.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 619,02 лв. – разноски, сторени по делото, а П.Г.Н. е осъдена да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 352,94 лв. – разноски, сторени по делото. Освен това „Ай Ти Еф Груп“ АД е осъдено да заплати на адв. А.З.Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 1087,06 лв. – възнаграждение за безплатно представителство на ищцата П.Г.Н..

С решение № 7043/21.04.2025 г., постановено по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, /с характер на определение в тази част/ е оставена без уважение молба с вх. № 117762/02.04.2025 г. на „Ай Ти Еф Груп“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 4125/11.03.2025 г.

3 по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта за разноските.

За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че разноските са присъдени съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете, вкл. и при констатация за плащане на главницата, като съдът е съобразил и обстоятелството, че платеният хонорар за адвокат от ответника е в размер на 1440 лв., поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е уважено до този размер.

По частната жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу решение № 7043/21.04.2025 г. /с характер на определение в тази част/ по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта, която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на първоистанционното решение относно присъдените в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД разноски:

С първоинстанционното решение е уважен изцяло първоначалния иск, предявен от П.Г.Н. срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД, за признаване за нищожен на договора за потребителски кредит № 585277/31.07.2023 г. поради противоречие със закона. Следователно ответникът по този иск - „Ай Ти Еф Груп“ АД няма право на разноски.

Насрещният иск от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу П.Г.Н., предявен при условията на евентуалност, в случай че процесният договор за кредит бъде признат за изцяло недействителен, да бъде осъдена П.Г.Н. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 3000 лв. – усвоена главница по кредита, е отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса. Доколкото П.Г.Н. е дала повод за завеждането на този иск, то „Ай Ти Еф Груп“ АД има право на разноски за този иск.

От списъка на разноските по чл. 80 ГПК, представен от „Ай Ти Еф Груп“ АД, е видно, че дружеството е направило освен разноски за адвокатско възнаграждение, които са присъдени от първоинстанционния съд, още и разноски за държавна такса в размер на 120 лв. /4 % върху сумата от 3000 лв./, както и за депозит за вещо лице по съдебно – счетоводната експертиза в размер на 350 лв. или още 470 лв. – разноски.

Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК от „Ай Ти Еф Груп“ АД за изменение на решение № 4125/11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта относно присъдените разноски в полза на дружеството се явява частично основателна – за допълнителни разноски в 4 полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД в размер на 124,56 лв. (3000/9240,05 + 3000) х 1440 + 120 + 350 = 477,50 – 352,94.

Предвид изложеното по - горе, решение № 7043/21.04.2025 г. /с характер на определение в тази част/, постановено по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, следва да отмени като неправилно в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 117762/02.04.2025 г. на „Ай Ти Еф Груп“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 4125 от 11.03.2025 г. по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта за разноските, като вместо него следва да се постанови определение, с което да се измени решение № 4125 от 11.03.2025 г. по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта за разноските, като П.Г.Н. следва да бъде осъдена да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още 124,56 лв.

– разноски, сторени по делото.

В останалата й част частната жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу решение № 7043/21.04.2025 г. /с характер на определение в тази част/, постановено по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, за изменение на първоинстанционното решение относно присъдените в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД разноски за първоинстанционното производство следва да се остави без уважение като неоснователна.

По частната жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу решение № 7043/21.04.2025 г. /с характер на определение в тази част/ по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение относно присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на П.Г.Н.:

От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 30.08.2023 г., сключен между П.Г.Н., като клиент, и А.З.Д., като адвокат, за оказване на правна защита и съдействие на клиента, изразяващо се в подаване на искова молба и процесуално представителство по делото пред първоинстанционния съд, е видно, че същият е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., тъй като клиентът е материално затруднено лице.

Когато се предоставя безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, размерът на възнаграждението се определя от съда, като се изхожда от конкретната фактическа и правна сложност на делото, от извършените 5 процесуални действия по делото, както и от размера на интереса по делото, като така определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано.

В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същото е приключило в три открити съдебни заседания, в които са приети писмени доказателства и е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че доколкото претендираното от ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния иск „Ай Ти Еф Груп“ АД адвокатско възнаграждение по делото е в размер на 1440 лв., то адекватният и съответстващ на пазарните условия размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск П.Г.Н. също е в размер на 1440 лв. Следователно процесуалният представител на П.Г.Н. има право на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита по делото, пропорционално на уважената част от исковете, или за сумата от 1087,06 лв., изчислено по формулата (9240,05/9240,05 + 3000) х 1440.

Предвид изложеното по – горе, частната жалба от „Ай Ти Еф Груп“ АД срещу решение № 7043/21.04.2025 г. /с характер на определение в тази част/ по гр. д. № 49364/23 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение относно присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на П.Г.Н., следва да се остави без уважение като неоснователна в тази й част.