Определение № 1356 от 10.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 980/2024
- Вид
- Определение № 1356
- Подписан
- 10.05.2024
- В сила
- 02.05.2024
- Състав
- Иван Коев, Силвия Борисова Русева, Диана Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 7 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1356 гр. София, 02.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И. Коев
Членове:
Силвия Б. Русева
Диана Василева като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно частно наказателно дело № 20241100600980 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано е по протест от прокурор при СРП срещу определение от 31.12.2023 г., постановено по н.ч.д. № 15966/2023 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, с което съдът е отменил постановление от 21.09.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 225 ЗМИП 15117/2019 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 43652/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено. Излагат се обстойни доводи, че в хода на досъдебното производство са извършени всички необходими и относими действия по разследването, като въз основа на тях е направен обоснован извод за несъставомерност на инкриминираното деяние. Според представителя на държавното обвинение е налице евентуална "гражданска измама", тъй като в хода но досъдебното производство не се установява наличието на користна цел у П.Д. към момента на сключване на договора за доставка и монтаж на дограма. В подкрепа на този извод се изтъква, че представляваното от Д. търговско дружество е извършвало подобна дейност, имало е утвърдени търговски отношения с производител на дограма, но в резултат на финансови проблеми дружеството му не е успяло да изпълни всички поръчки.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозирания протест, приема за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежна страна, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен, по следните съображения:
1
С постановление от 21.09.2023 г. на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК наказателното производство по ДП 225 ЗМИП 15117/2019 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 43652/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление. След надлежно обжалване от страна на пострадалата Е. Н. е било образувано НЧД 15966/2023 г.
За да отмени постановлението на СРП, районният съд е приел, че при правилно установена фактическа обстановка прокурорът е направил неправилни правни изводи относно наличието на основания за прекратяване на наказателното производство, като е изложил аргументи в тази насока.
Преценявайки мотивите на прекратителното постановление на прокурора във връзка с всички събрани до момента по делото доказателствени материали, настоящият въззивен състав намира, че изводите на прокурора за липса на доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК не почиват на фактическите положения, установени чрез свидетелските показания и приобщените писмени доказателства. Напротив при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установяват данни за обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние.
Въззивният състав подобно на проверявания намира, че държавното обвинение е извършило безкритичен анализ на показанията на св. П.Д. и въз основа на тях е извело необосновани правни изводи относно субективната страна на деянието – липса на умисъл и користна цел в действията на дееца. Тези изводи на прокурора са формулирани при доказателствена необезпеченост на изложените от свидетеля обстоятелства и при превратно тълкуване на част от доказателствения материал /свидетелските показания и документи/. Така например св. Д. е посочил като обективна причина за неизпълнение на договора със св. Н. обстоятелството, че поради отказ на голям брой клиенти от сключените договори за доставка и монтаж на дограма, се е наложило да им върне парите и същевременно да плати поръчаната на производителя дограма, която с оглед спецификите й не може да бъде монтира на друг клиент, като свидетелят е използвал парите от новопривлечените клиенти (вкл. св. Н.), за да покрие именно тези задължения. Нито едно от тези обстоятелства не е изследвано и респективно доказателствено обезпечено. Липсва информация относно причините за големия отлив на клиенти, от какво естество са те – обективни причини или се коренят в противоправно поведение на св. Д., който може и цЕ.сочено да е довел дружеството до свръхзадлъжнялост. Също така липсват каквито и да било доказателства за връщане на пари на клиенти, поради отказ от договорни отношения с търговското дружество на св. Д.. Не са събрани и доказателства за извършвани плащания към единствения посочен от св. Д. и св. И. доставчик – производител на дограма, с който е работил „М.**“ ООД, след датата на последната направена поръчка на 21.06.2018 г., още повече, че това обстоятелство може лесно да бъде проверено чрез справка в счетоводството на фирмата производител „М.П.“ ООД. Без събирането и проверка на доказателства в тази насока се явяват необосновани изводите на прокурора да кредитира в цялост показанията на св. Д.. Още повече, че са налице идиции за тяхното опровергаване, така например след като твърди, че е платил старите поръчки е логично св. Д. да е придобил изработените изделия, но свидетелят не излага какво се е случило с тази продукция, освен, че за него тя е разход без да му носи никакъв приход. Липсва обаче информация след като е купил изработените изделия къде ги е съхранявал, при условие, че представляваното от него дружество не е разполагало със складово помещение, а само с офис под наем, не са изследвани от разследващите органи и въпросите какво се е случило с тази дограма дали е продадена на трети лица, на каква стойност, респ. какво се е случило с получените суми. Прави впечатление, че св. Д. е разпитван многократно в хода на д.п. като показанията му са общи, без детайли и подробности относно изложената от него защитна версия, а разследващите органи не 2 са поставяли нужните допълнителни въпроси, с които да преодолелят тази непълнота относно горепосочените обстоятелства и респективно да изследват достоверността им.
От друга страна фактическият извод на прокурора, че св. Н. е платила само част от уговорената между страните сума по договора са неправилни. Видно от приложения договор за монтаж на дограма общата стойност на поръчката е 780 лева, платена авансово в пълен размер от купувача, а доколкото договорът е подписан и от двете страни същият служи и за разписка за извършеното плащане. В тази връзка възраженията на св. Н., че не е било необходимо доставчикът да инвестира свои пари при поръчката на необходимите материали и за извършване на монтажа се явяват основателни, а изтъкнатите от св. Д. обективни причини за неизпълнение на поетите задължения не отговарят на обективната истина. По тази причина въззивният съд намира, че св. Д. реално е имал възможност да изпълни поетите от него договорни задължения, но от събраните до момента доказателства може да се направи извод, че при сключването на договора с пострадалата Н. деецът не е имал намерение да изпълни приетата поръчка, което обуславя субективната страна на престъплението измама.
Безспорно установено по делото е, че св. Д. е осъществявал подобна дейност чрез дружеството „М.**“ ЕООД, това обаче не изключва възползването на Д. именно от търговската дейност на дружеството, за да създаде неверни представи в св. Н., а и в други потърпевши (видно от множеството сигнали към КЗП), че към момента на сключване на договора той може и има намерение да изпълни поетите от него задължения. Липсата на намерение у Д. реално да се задължи по процесния договор се установява от насочеността на неговото поведение, изводима от приложените по делото писмени доказателства – копия от дневниците на „М.-П.“ ООД, преписки и сигнали до КЗП, договори за доставка и монтаж. Д. е преустановил поръчките към единствения си доставчик на дограма “М.-П.“ ООД към дата 21.06.2018 г., като липсват доказателства да е ползвал услугите или изобщо да е търсил друг търговски партньор, въпреки това е продължил да сключва множество нови договори след тази дата, мотивирайки клиентите си да платят авансово цялата стойност на поръчките, след което не е предприел никакви действия за обезпечаване изпълнението на тези договори. Изтъкнатото от прокурора съображение, че с тези действия св. Д. се е стремял да стабилизира бизнеса си, не изключва умисъла към извършване на криминални прояви или липсата на користна цел, напротив по-скоро е индиция за мотива на дееца и предприетото от него противоправно поведение.
Въззивният състав споделя съображенията на проверявания съд, че с използваните от св. Д. различни оправдания за неизпълнение на поръчката, той е създал и поддържал в св. Н. заблуждението, че има обективни причини за забавяне на монтажа и че в крайна сметка ще получи дължимата престация. Д. е действал с ясното съзнание, че това няма как да се случи, тъй като изобщо не е поръчал нужните материали и не е предприел никакви действия в тази насока, а изтъкнатите причини за неизпълнение са неверни. Подобно на първата инстанция въззивния съд намира, че изразеното от св. Д. желание за възстановяване на сумата по договора е привидно, доколкото е последвало преустановяване на комуникацията със св. Н. както от страна на Д., така и от единствения му служител – св. И. И..
Този състав намира, че в хода на досъдебното производство не са извършени всички възможни процесуално следствени действия, които могат да допринесат за разкрИ.е на обективната истина по делото. Държавното обвинение следва да провери всички заявени от св. Д. обстоятелства, свързани с причините довели до неизпълнението на договора и едва след това ще може да се направи обективен извод относно действителните намерения на дееца и реалната му възможност да изпълни поетите задължения.
По изложените причини съдебният състав прие, че протестът е неоснователен, а 3 атакуваното определение на СРС - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.12.2023 г., постановено по н.ч.д. № 15966/2023 г. по описа на СРС, НО, 121 състав, с което е отменено постановление на Софийска районна прокуратура от 21.09.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 225 ЗМИП 15117/2019 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 43652/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4