Определение № 4830 от 19.05.2020, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ № 4830

Година

2020 град Пловдив

Пловдивски районен съд ХVІI граждански състав

На деветнадесети май 2020 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

Секретар:

Василена Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия

АТАНАСОВ гражданско дело номер 10549 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 09.38 часа се явиха:

Ищецът Т.И.Б., нередовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. В.С., с пълномощно по делото.

Ответникът Община Родопи, нередовно призован, не изпраща законен представител, представлява се от адв. *** Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

……………………………………………….

Съдът след като се запозна с твърденията на страните намира следното.

Ищцата иска да се признае за установено по отношение на ответник Община Родопи, че към датата на одобряване на КККР на с. П. – 10.12.2007г. е била собственик на около 118 кв.м от собствения й поземлен имот с идентификатор № ***по КК и КР на с. П. с площ от 765 кв.м., придобит по дарение и покупко-продажба, които са погрешно заснети към имот с идентификатор № ***, който е публична общинска собственост. В исковата молба и в допълнителнито уточнение, респ. в о.с.з изрично се поддържа, че се касае до спор за материално право. Поддържа се още, че по действащия регулационен план от *** площта на имота е 560 кв.м, а по обезсиленият план от ** площта е 765 кв.м., при което планът от *** е с неприложена регулация и границите на имота следвало да са по обезсиления план.

Според ищеца след изготвяне на СТЕ се установило, че процесните 118 кв.м. били заснети като 82 кв.м. част от поземлен имот с идентификатор № *** и 36 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** собственост на Община Родопи. В тази връзка е депозирана молба за изменение на първоначално предявения иск като претенцията е да се приеме за установено, че 82 кв.м и 36 кв.м. са погрешно заснети към имот с идентификатор № *** и към имот с идентификатор № *** вместо към собствения на ищцата имот с идентификатор № ***

Ответника оспорва исканото изменение и заявява, че това са съвсем различни имоти от първоначалния имот с идентификатор № ***който е публична общинска собственост, а освен това по действащата кадастрална карта имотът на ищцата е с по-голяма квадратура отколкото по плана от ***., като разликата е 87 кв.м която се придава на ищцата поради което и грешката в кадастралната карта касае нейния имот, а не този на Общината.

Според настоящата инстанция, от една страна, не са налице предпоставките за допускане исканото изменение на предявения иск, а от друга страна, предявения иск е недопустим.

Исканото изменение касае замяната на първоначалния имот с идентификатор № ***с други два имота и цели установяване не на граници, а на квадратури от тези нови два имота, поради което и приемането на изменението на този иск по същество би довело до приемането на два нови отделни иска. Съвсем отделен е въпросът, че действащата КК е изработена по плана от ***. при което квадратурата на ищцата е увеличена с 87 кв.м., а плана от ***. е обезсилен, т.е не би могло да се установява грешка в КК по регулационен план, който няма действие и ако би имало грешка то тази грешка е не в КК, а в регулационния план от ***

Вън от горното производството е недопустимо, тъй като ищцата твърди по същество неприложена регулация поради което и счита, че е налице грешка в кадастралната карта. Редът за установяване на неприложената регулация е по реда на §8 ПЗР на ЗУТ. Дори да се приеме, че съдът може да установи приложена ли е регулацията на плана от *** т.е налице ли е непосредствено отчуждително действие на дворищно-регулационния план грешката в кадастралната основа е налице, когато при изработването на последващ дворищно-регулационен план не е взета предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ(отм.), тоест не е взето предвид прекратителното условие за придобиване на собственост по регулация (ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВКС).

Следва да се присъдят разноските в полза на ответника в размер на сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение за което се представят доказателства, че са действително извършени. С оглед фактическата и правна сложност на делото няма основание за намаляване адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран,

СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на предявения иск

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 10549/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІ граждански състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес, с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 09.42ч.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

СЕКРЕТАР:/П/

ВЯРНО

С ОРИГИНАЛА.

В.С.