Определение № 619 от 22.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Велико Търново, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500414 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. чл. 83 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Й. Й. от гр. Г. Оряховица, подадена чрез пълномощника му адв. Д. П. от АК – Хасково против определение № 59/20.01.2026г. , постановено по гр.д. № 2852/20265г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставено без уважение искането му по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания акт, понеже са налице предпоставките на чл. 83 ал. 2 ГПК. Навежда се довод, че изводът на съда, че ищецът разполага с доходи, само от факта, че е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние е в противоречие с практиката на ВКС. Посочав се, че месечният приход на ищеца е в размер на МРЗ от 1077 лв., както и че той дължи месечна издръжка за малолетното си дете в размер на 300 лв. /153, 39 евро/ и че има множество кредити, които обстоятелства обуславят невъзможността му да плати следващата се по делото държавна такса в размер на 25,56 евро. Позовава се на практика на ВКС и на СЕС, съгласно която изискването за заплащане на такси и разноски не следва да води до невъзможност за ищеца да реализира правата си пред съда, както и че ако в случая, той не бъде освободен от задължението да ги внесе няма да му бъде осигурена ефективна защита на правата му на потребител. С оглед това отправя молба до въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да уважи молбата му по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по цялото производство. Предвид етапа на развитие на исковото производство, препис от частната жалба не следва да се връчва на ответника, който още не е конституиран като страна в процеса.

1

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени приложените към делото доказателства, относими към предмета на обжалвания акт, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда в насока горния извод са следните :

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и чл. 143 ал. 1 вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузи от договор за потребителски кредит, по който той е страна, като противоречащи на добрите нрави респ. поради неравноправния им характер.

С исковата молба е поискано ищецът да бъде освободен от задължението да заплати такси и разноски по делото, поради липсата на финансова възможност за това, за което е представена декларация за материално положение и гражданско състояние и доказателства, относими към декларираните с нея обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства.

От представената от жалбоподателя декларация и доказателствата към нея /трудови договори, справки от НАП и от ЦКР на БНБ, решение на СРС/ се установява, че същият е на 29 г. и получава трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., както и 12, 92 лв. за клас прослужено време. Ищецът не страда от хронично заболявания няма сключен граждански брак. Ной е баща на малолетно дете и с влязло в сила решение от 13.03.2025г. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. Съгласно представената декларация жалбоподателят не получава други доходи, извън трудово си възнаграждение и не притежава недвижимо имущество, автомобили, дялове и акции от търговски дружество, както и парични влогове. От представеното извлечение от ЦКР на БНБ се установява, че за периода 2021 – 2024г. е изтеглил множество кредити на различна стойност, които се намират в просрочие. При тези фактически данни и с оглед дължимата за производството държавна такса, която при цена на иска от 167, 73 лв. възлиза на 25,56 евро, съгласно чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 1 ТДТГПК, съдът намира, че жалбоподателят не е доказал материалното му положение да отрича и да затруднява прекомерно възможността да я внесе. В случая таксата е в сравнително неголям размер, който, съпоставен с получаваното от ищеца през 2025г. трудовото възнаграждение от 1089, 92 лв. и липсата на данни да са му необходими средства за разходи извън обичайно необходимите, не води до извод за недостиг на финансов ресурс у него за покриване на задължението му 2 по чл. 71 и сл. ГПК. Видно от приложената от НАП справка ищецът е трайно трудово ангажиран и има постоянен източник на доходи, който, макар и в размер на МРЗ за страната, обективно се повишава всяка година. Наличието на задължение за изплащане на издръжка в размер на 300 лв., без да са представени доказателства за изпълнение на това задължение, както и изтеглянето на множество бързи кредити, без да са налице данни и твърдения за какво са използвани усвоените суми и дали те се погасяват , също не обосновават извод за липсата на достатъчно средства у ищеца да плати дължимите за производството такси и разноски. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд, при преценка на възможността му да заплати таксата по делото е съобразил трудоспособната му възраст и доброто му здравословно състояние. Самият закон задължава съда да прецени тези обстоятелства– чл. 83 ал. 2 т. 4 и т. 6 ГПК.

Първоинстанционният съд е преценил горните обстоятелства в съвкупност с останалите относими към въпроса за възможността на ищеца да заплаща разноски и държавна такса в производството такива. Изводите му не се основават само на тях.

Предвид горното въззивният съд счита, че въз основа на декларираните от молителя данни и представените доказателства не може да се установи по делото наличието на материална затрудненост, водеща до невъзможност у ищеца да изпълни задължението си по чл. 71 ал. 1 ГПК.

В разрез с оплакванията на жалбоподателя, заплащането на държавна такса за разглеждане на спора в размер на 25,56 евро няма да го лиши от достъп до съд и от възможност за ефективно упражняване правото на защита.

Мотивиран от изложеното ВТОС намира, че молбата на ищеца по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаването му от задължението за заплащане на такси и разноски по производството е неоснователна, поради което правилно е отхвърлена от районния съд.

Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, великотърновският Окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 59/20.01.2026г. , постановено по гр.д. № 2852/20265г. на Районен съд – Горна Оряховица.

Определението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4