Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 723 от 17.08.2017, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 410/2017
Вид
Решение № 723
Подписан
17.08.2017
В сила
16.06.2022
Състав
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.79 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."А" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
  • чл.46 ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.194, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.194, ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.194, ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.195, ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.196 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.203, ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.203, ал.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 212 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.212, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.212, ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.212, ал.1 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.214, ал.1, т.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.214, ал.1, т.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 235 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • §3, ал.5 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.113, ал.6 · Кодекс на труда
  • чл.136а · Кодекс на труда
  • чл.136а, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.136а ал.4 · Кодекс на труда
  • чл.136а, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.139а, ал.6 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ VІ-47 17.08.2017 г. Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав На двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело № 410 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С решение №45 от

10.01.2017г. по гр.д.№3141/2015г. по описа на БРС Военно формирование 32890- гр.Бургас, м.“Атия“- в структурата на Министерство на отбраната на Република България е осъдено да заплати на ищеца С.С.С. със съдебен адрес *** следните суми: 1/ 7757,16 лв.- неплатено допълнително възнаграждение за фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време, некомпенсирано с почивки за периода от 1.06. 2002г. – 20.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.05.2015г. до окончателното изплащане на сумите; 2/ 127,26 лв.- мораторна лихва върху уважения размер на главницата, начислена за периода от 21.03.2015г. до 18.05.2015г., както и сумата от 1191,86 лв.- разноски.

Отхвърлени са следните искове на С. против Военно формирование 32890- гр.Бургас: 1/ за мораторната лихва- за разликата над уважения размер от 127,26 лв. до предявения размер от 7668,60 лв., както и за периода от 1.08.2002г. до 20.03.2015г.; 2/ за сумата от 356,80 лв.- разлика от неизплатеното основното месечно възнаграждение на ищеца за периода от 1.05.2012г. до 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите; 3/ 93,96 лв.- обща мораторна лихва върху главницата от 356,80 лв., представляваща разликата от неизплатеното основно месечно възнаграждение на ищеца за периода от 1.05.2012г. до 31.12.2012г., която лихва е начислена за периода от 1.07.2012г. до 18.05.2015г.

С. е осъден да заплати на Военно формирование 32890- гр.Бургас разноски в размер на 919,34 лв. съразмерно с отхвърлените искове.

Военно формирование

32890- гр.Бургас е осъдено да заплати на Бургаския районен съд държавна такса от 315,38 лв. върху размера на уважената част от исковете, както и 376,34 лв.- разноски за експертиза.

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Първата е подадена от адв.П. като пълномощник на ищеца С.С. срещу тази част от решението на БРС, с която са отхвърлени изцяло или частично исковете му против Военно формирование 32890- гр.Бургас. Този въззивник счита, че в обжалваната от него част решението на БРС е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че районният съд неправилно е тълкувал фактите и доказателствата по делото, при което е достигнал до неправилни, противоречащи на материалния закон изводи. Същевременно се сочи, че изводите на съда са формални и не почиват на доказателствата, събрани в хода на производството.

Изложени са и оплаквания за липса на мотиви.

Във връзка с отхвърлената част от иска за разликата от неплатената лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, при правилно определена правна квалификация на иска. Сочи се, че и при действието на отменените ЗОВСРБ, ПКВС, МЗ №ОХ-313/8.05.2001г. дължимите възнаграждения и обезщетения на кадровите служещи са се дължали в строго определени срокове, като след тази дата същите са дължими със съответната лихва за забава. Цитирана е задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК.

По иска, касаещ претенцията за разликата за неплатеното трудово възнаграждение се изтъкват доводи за незаконосъобразност на извода на съда, че претенциите са неоснователни поради липса на акт на министъра на отбраната, който да предвижда получаване на по-високо възнаграждение. Сочи, че са издадени ПМС №86 от 2010г. и МПС №176 от 2011г., а през 2013г. е прието ПМС №13 от 2013г., които представляват актове на МС за определяне основния размер на възнаграждението на военнослужещите, но те противоречат на специалния закон за определяне статута на военнослужещия- ЗОВСРБ и Закона за държавния бюджет за съответните календарни години. Изложени са подробни съображения.

Изложени са и оплаквания, касаещи разноските на ответника и по-конкретно определеното юрисконсултско възнаграждение.

Моли решението на

БРС да бъде отменено в обжалваните от въззивника- ищец части, като вместо него се постанови ново, с което исковете му бъдат уважени така, както са предявени.

Претендира разноски за двете инстанции.

Срещу тази жалба е постъпил отговор от Военно формирование 32890- гр.Бургас, представлявано от юрисконсулт Безергянова- Николова, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде отхвърлена, като се твърди, че аргументите в нея са бланкетни, абсолютно погрешни, тенденциозно некоректни и неоснователни.

Относно иска за разликата от неизплатената лихва за забава върху трудовото възнаграждение за положен извънреден труд се сочи, че още в исковата молба е налице признание относно началния момент на трансформиране на претендираните вземания за положен труд- плащането на положения труд в хипотезата на превишение на служебното време над общата продължителност на нормативно определеното време е било изискуемо и ликвидно всеки месец. Затова според ответника поделението е било в забава с настъпване изискуемостта на задължението за компенсация- от месеца, следващ месеца, през който е следвало същата да бъде извършена и оттогава дължи обезщетение за неизпълнение в определeния срок- така чл.250 ЗОВС (отм.) и чл.235 от действащия закон. При взаимнопротиворечащи си твърдения от страна на ищеца в жалбата му-за ежемесечна ликвидност и изискуемост на заплащането на престирания труд и от друга страна- че правото да се претендира възнаграждението за извънреден труд възниква от прекратяването на договора за военна служба и от този момент вземането е лихвоносно, ответникът счита, че искането за отмяна на решението в частта за мораторната лихва е напълно неоснователно. Изтъква се още, че ищецът игнорира нормата на чл.111, б.“А“ ЗЗД като се опитвал да докаже, че между страните са съществували вечни облигационни отношения, които не са погасени нито с 3-годишния, нито с 5-годишния, нито с максималния 10- годишен срок и ответникът е поставен в състояние на вечен длъжник. Посочена е задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, която според ответника разрешава въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност. Акцентира се на разликата, в зависимост от това дали служебното правоотношение продължава или е прекратено.

По отношение на цитираната от ищеца съдебна практика се сочи, че същата е по приложението на чл.111, б.“А“ ЗЗД- че исковете за вземания за възнаграждение за труд са основателни до три години назад от датата на прекратяване на договора за военна служба, а ищецът прави опити да формулира от нея изводи в своя полза.

Намира за неоснователно и искането за завишаване на трудовото възнаграждение на ищеца, понеже в §3, ал.5 ПЗР на ЗОВСРБ във връзка с чл.212, ал.1 изрично е посочено, че до влизане в сила на акта по чл.212, ал.2 се заплащат досегашните възнаграждения. Понеже такъв акт не е издаван, то правилно районният съд е постановил, че исковете за търсената разлика на базата на по-голямото възнаграждение се явяват неоснователни, ведно с акцесорните искове за обезщетение за забава. Ето защо моли въззивната жалба на ищеца да се остави без уважение, а на ответника се присъдят разноските по делото за тази инстанция.

Втората въззивна жалба е подадена от Военно формирование

32890- гр.Бургас чрез пълномощника юрисконсулт Безергянова- Николова, срещу тази част от решението на БРС, с която са уважени изцяло или частично предявените искове.

Въведени са оплаквания, че в тази му част решението на БРС е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, постановено при груби нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че същото е постановено при неправилни изводи и тълкуване на фактите и събраните доказателства. Счита, че съдът е игнорирал задължителната практика на ВКС, представена от ответника, от което според него следва извод, че същият не се е запознал с нея. Така се достигнало до постановяване на съдебен акт с формални и при липса на смислени мотиви. Развити са подробни съображения, почиващи на подробни цитати на съдебни актове на състави на ВКС и БОС, като намира, че в случая задължителна е практиката, постановена с решение №197/24.11.2015г. по гр.д.№7210/2014г. по описа на ВКС. Изложени са и аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл.76 ЗЗД към казуса.

Моли решението на

БРС да бъде отменено в обжалваната от въззивника- ответник част, като исковете бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски. Приложена е съдебна практика.

Срещу въззивната жалба на Военно формирование 32890- гр.Бургас е подаден отговор от страна на ищеца С., представляван от адв.П.. С него жалбата на въззивника- ответник се оспорва като неоснователна, незаконосъобразна и неправилна, поради което се иска същата да бъде отхвърлена. Според ищеца в атакуваната от ответника част решението на БРС е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, мотивирано и постановено при пълнота на доказателствата, поради което следва да бъде оставено в сила. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището на страната за основателност и доказаност на исковете, подкрепени с цитати от съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК и от БОС.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалните представители на страните поддържат подадените от тях жалби и молят същите да бъдат уважени, а тези на насрещната страна- отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да го обжалват в съответните атакувани от тях части. Жалбите отговорят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и са допустими.

Ето защо делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на приложимите разпоредби на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил следните искове (квалификацията им е дадена от него):

1/ за заплащане на сумата от 9984 лв., представляваща стойността на неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, т.е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.194, ал.1 ЗОВСРБ (нов) и по чл.152, ал.6 от ПКВС (отм.) за периода от 1.12.2001г. до 20.03.2015г.- 160 месеца, общо 320 дни или 2560 часа, вследствие полагащите му се неползвани почивки след изпълнявано от него дежурство по график и други в поделенията, в които е служил, както и мораторна лихва в размер на 1000 лв., или 6,25 лв. месечно за всяко закъснение по месеци от датата на падежа (1 число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да бъде изплатено съответното възнаграждение) до предявяването на иска, за периода от 1.12.2001г. до 20.03.2015г. включително, с начален падеж- 1.02.2002г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

2/ за заплащане на сумата от 1940,10 лв., представляващи разликата от неизплатеното му основно месечно възнаграждение за периода от 12.05.2009г.

(приемането на новия закон) до 31.03.2012г. (43 месеца и половина), като ежемесечно сумата се равнява на 44,60 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното й плащане, както и мораторна лихва от 150 лв., или по 3,45 лв. месечно, за всяко закъснение по месеци от датата на падежа (първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да бъде изплатено съответното възнаграждение), като обезщетението за забавено плащане е за периода 12.05.2009г.- 31.03.2012г.