Решение № 1336 от 19.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Пловдив , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330202385 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 36-0000255 от 28.05.2020 г. на Изпълнителния директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (нататък РД „АА“) гр. Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози (нататък ЗАвПр) му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се излагат съображения за липса на материална компетентност у издалия постановлението орган, невръчването му на наказаното лице, изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Признава промяната в обстоятелствата. Моли да се отмени обжалваният акт. В съдебно заседание възраженията се развиват и допълват с такива относно допускането на съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), състоящо се в несъставянето му в присъствието на втори свидетел и то очевидец, а оттам и невъзможността да се гарантира датата на установяване на нарушението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не е взела становище по законосъобразността на постановлението и възраженията в жалбата в настоящото производство. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството жалбоподател „***“ ЕООД притежава лиценз на Общността № 12768 с предмет превоз на товари.

На 05.07.2019 г. настъпили промени в обстоятелствата, вписани в лиценза на Общността, а именно бил променен адресът на управление на дружеството от *** на ***. Същото било обявено в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията на посочената дата. В 30-дневен срок от извършената промяна, т.е. до 07.08.2019 г., дружеството жалбоподател не подало заявление за отразяването в лиценза. Нарушението било установено по повод на изпратено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до регионалната дирекция писмо с рег. № 30-14-23-1908/1/24.04.2020 г.

По този повод е съставен от акт за установяване на административно нарушение серия А-2019 бл. № 272873 от 07.05.2020 г. за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр.

Актът бил съставен в присъствието на един свидетел при съставянето му и представителя на дружеството жалбоподател, като последният го подписал и лично вписал, че няма възражения. В допълнителния срок не постъпили писмени възражения срещу него.

Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 104а от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на дружеството жалбоподател за вмененото му нарушение с АУАН.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х. Ч. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото – АУАН, писмо рег. № 30-14-23-1908/1/24.04.2020 г., копие от пощенски плик с отбелязване, че пратката не е потърсена,, молба от дружеството с вх. № 81-00-54-862/16.09.2020 г., доклад рег. № 11-54-3610/27.05.2020 г., разпечатки от ТРРЮЛНЦ и заповед № РД-0830/24.01.2020 г. на МТИТС.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Посочва, че нарушението е установено при получаване на писмо от ИА „АА“, както и че е извършил справка в ТРРЮЛНЦ.

Доколкото показанията на свидетеля са логични, непротиворечиви, последователни и съответстват на останалите писмени доказателства, а именно разпечатките от ТРРЮЛНЦ и писмото изпратено от изпълнителна агенция, съдът им се довери и основа на тях възприетата фактическа обстановка.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената заповед на МТИТС.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не го е сторил. Актът е съставен в негово присъствие и му е бил предявен за запознаване и подписване, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел. Възражението в тази връзка съдът намира за неоснователно. Действително нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН съдържа указание към органите да съставят актове в присъствието на очевидците, а при невъзможност в присъствието на двама свидетели на съставяне на АУАН. Това задължение обаче, както посочва в решение № 500/09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 1169/2020 г. Административен съд Пловдив, следва да се преценява с оглед на конкретиката във всеки един отделен случай. При това положение тези свидетели са от категорията на тези, които са станали на процедурата по съставяне с оглед установяване материалната и териториална компетентност на актосъставителя, спазването на процедурата, включително и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При това положение следва да се приеме, че тези свидетели имат доказателствено значение и то за обстоятелствата станали им пряко известни. По настоящото дело не се твърди да е нарушен редът, а единствено в защитната пледоария представителят на жалбоподателя излага възраженията си по неспазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които съдът ще обсъди сетне в решението си. От друга страна относно извършването на нарушението първо се потвърждава от нарушителя и второ са налични преки доказателства по делото. Предвид на изложеното и доказателствената функция на свидетелите при съставяне на АУАН, включително и обезпечителното им предназначение относно попълването на делото с необходимите доказателства (каквото по настоящото не е необходимо), съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател, предвид отсъствието на втори свидетел при съставяне на АУАН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не се споделя възражението на защитата, че е нарушено именно това правило и актът е съставен извън предвидените в закона срокове. Действително моментът на установяване на нарушението е съществен с оглед на преценката за спазването на тези срокове.

Независимо, че по настоящото дело не се установява първият момент, в който на администрацията е станало известно въпросното нарушение, съдът намира, че е спазен 3-месечният срок по съставяне на АУАН от установяването му. Най-ранният момент, който може да се приеме за такъв, от който държавните органи са имали възможност да възприемат извършеното нарушение е 13.03.2020 г., т.е. датата, на която е подадено заявление за издаване на лиценз за товарни превози. Следователно до 13.06.2020 г. администрацията е следвало да състави АУАН. Такъв е съставен на 07.05.2020 г., следователно това е станало в предвидения срок и е спазен законът. Същото обстоятелство не е необходимо да бъде проверявано или установявано със свидетелски показания, доколкото е пряко установимо от доказателства по делото.

3

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за оповестяване на автомобилната администрация при промяна в обстоятелствата от издаден лиценз.

Изчерпателността на описанието на нарушението съдът намира за осъществена, доколкото е посочено какво точно е следвало да извърши дружеството жалбоподател и в какъв срок.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството и осъществяването на вмененото нарушение.

Поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвПр. Посочената норма гласи, че при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване.

Безспорно се установява, че жалбоподателят осъществява превоз на товари, за което има издадена лиценз на Общността. На 07.05.2019 г. е обявено и вписвано в ТРРЮЛНЦ промяна в обстоятелствата относно дружеството и вписано в лиценза му, а именно за адреса на управление, който е бил променен от *** на ***. В този смисъл промяна се установява само относно адреса на управление, но не и относно седалището на дружеството, доколкото същото е останало непроменено ***.

Следователно е налице от обективна страна промяна на обстоятелствата, вписани в лиценза и за дружеството е съществувало задължение да подаде заявление за отразяването им в 30-дневен срок от настъпването им (05.07.2019 г.), т.е. до 07.08.2019 г. Същото не е било сторено в законоустановения срок. За това обстоятелство не се спори от страна на дружеството, като се и признава.

Не са налице условията на чл. 10, ал. 2 от ЗАвПр, а именно смърт на физическото лице - едноличен търговец, прехвърляне на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или преобразуване на превозвача, така че правата му да преминат върху неговия правоприемник и задължението му за уведомяване на автомобилната администрация да е с по-дълъг срок. Затова и правилно е приложен закона и правилно актосъставителят е преценил, че е нарушена ал. 1 на същата разпоредба.

Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на нарушението, тъй като отговорността му е обективна и безвиновна.

За наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 104а от ЗАвП, която предвижда наказание на превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им 4 извън случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗАвПр, в размер на 1000 лв. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 1000 лв., което е в предвидените от закона рамки. То отговаря и на измеренията на извършеното нарушение.