Решение № 10 от 19.01.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Севлиево, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100522 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Амиго Финанс” ЕООД (с предишно наименование „Мого България ЕООД), с ЕИК 204009205, представлявано от управителя П.М.И., чрез пълномощник юрисконсулт К. К., срещу Х. Ф. М., с ЕГН **********.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.11.2018 г. между него, в качеството на лизингодател и ответника, в качеството на лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0005529. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка *** модел ***, идентификационен номер на рама ****, peг. № **** и му предоставил ползването му, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 13.11.2018 г.

Лизингополучателят заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия (ОУ), размерът на 1 финансирането бил 3000 лева. Всички съществени условия били подробно описани в Договора, приетите от клиента ОУ и приложенията - неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 36 месеца, изтичащ на 27.10.2021 г. съгласно приложения Погасителен план неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 146,37 лева.

Лизингополучателят преустановил плащания по договорения погасителен план. Последното плащане било от 27.11.2018 г. и послужило за погасяване на вноска № 1 по погасителен план с падеж 27.11.2018 г.

Предвид допуснатото неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, Лизингодателят отправил нарочно уведомление до Лизингополучателя за разваляне на договора, връчено лично на длъжника, без срок за доброволно изпълнение предвид уговореното в ОУ.

Към 07.02.2019 г. неплатени били: вноска № 2 с падеж 27.12.2018 г. и вноска № 3 с падеж 27.01.2019 г.

Лизингополучателят е ползвал лизинговия актив до 07.02.2019 г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика Лизингодател.

На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8. 1 от приложимите към Договора ОУ за периода, през който лизинговият актив бил ползван от Лизингополучателя, последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от вноска № 2 с падеж 27.12.2018 г. и вноска № 3 с падеж 27.01.2019 г. и част от вноска № 4 пропорционално на дните ползване от в общ размер от 344,68 лева, в това число главница в размер на 108,53 лева и възнаградителна лихва в размер на 236,15 лева.

На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на вноска била начислена неустойка в размер на 0,65 лева към 07.02.2019 г., както следва: за забава в плащането на вноска № 2 по погасителен план с падеж 27.12.2018 г. – 0,51 лева; за забава в плащането на вноска № 3 по погасителен план с падеж 27.01.2019 г. – 0,14 лева.

2

На основание чл. 15.5 от приложимите към Договора ОУ, Лизингополучателят дължал на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 439,11 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 146,37 лева.

На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от ОУ, Лизингополучателят дължал да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52-61 от Закона за местните данъци и такси за 2019 г. в размер на 23,37 лева.

По заявление на ищеца, за присъждане на посочените суми било образувано ч. гр. д. № 1460/2021 г., по описа на Районен съд - Севлиево, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 869/17.12.2021 г., връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 108,53 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски, с падеж от 27.12.2018 г. до 07.02.2019 г.; 236,15 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 27.12.2018 г. до 07.02.2019 г.; 0,65 лева неустойка за забавени плащания за периода от 27.12.2018 г. до 07.02.2019 г.; 439,11 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 23,37 лева разходи за данъчни задължения; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца представя писмено становище, в което поддържа исковата молба, по изложените съображения.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител, адвокат Н. Г.. В законния срок е представен писмен отговор, в който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани, по следните съображения:

Претенцията за незаплатена лихва по лизингови вноски в размер на 236,15 лева се основавала на нищожна договорна клауза и е направено възражение в този смисъл. В чл. 5 от приложения към исковата молба 3

Договор за финансов лизинг № AG0005529 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 13.11.2018 г. било посочено, че лихвеният процент по Договора е 41.16 %. Твърди се, че този процент на възнаградителната лихва бил твърде висок и водело до неоснователно обогатяване на дружеството лизингодател. Той увеличавал размерът на дължимото месечно плащане с почти 50%. Договорът бил бланков и Х. Ф. М. не е имал възможност да влияе при оформянето на договорната клауза, нито да прави корекции в нея. Клаузата за лихва в такъв размер от 41,16% противоречала на закона и накърнявала добрите нрави - основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение първо и трето от ЗЗД.

В отговора на исковата молба се сочи още, че неоснователна била и претенцията за неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя.

Предпоставка за основателността й било отправено предизвестие за изпълнение на договорните задължения до лизингополучателя с даден разумен срок за изпълнение и с предупреждение, че в случай, че не изпълни, договорът ще бъде прекратен/развален по негова вина. Към исковата молба било приложено Уведомление за прекратяване на договора, но със същото не бил даден срок за изпълнение. Също така нямало данни, уведомлението да е надлежно връчено на Х. Ф. М.. Твърди се, че щом не е достигнало до него, то не можело да породи желаните правни последици т.е. Договорът не можел да се счита прекратен и по-точното понятие бил развален по вина на лизингополучатяля. Твърди се, че претенцията за неустойка била неоснователна.

В с. з. адвокат Г. поддържа представения писмен отговор.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 869/17.12.2021 г. по ч. гр. д. № 1460/2021 г., по описа на Районен съд – Севлиево е разпоредено ответникът длъжник да заплати на ищеца кредитор сумите, предмет на предявения иск, ведно с направените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в 4 едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В указания от съда срок ищецът-заявител е депозирал исковата молба в съда. С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът по тези искове да докаже възникването на спорните права, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват същите.

Ищецът е представил и съдът е приел като писмени доказателства по делото договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0005529 от 13.11.2018 г., погасителен план, общи условия, тарифа към общите условия, декларация за съгласие за обработване на лични данни, пълномощно за застраховане, приемо-предавателни протоколи, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, уведомление за прекратяване на договор и документи за платени данъчни задължения. Допусната е и изготвена съдебносчетоводна експертиза, поддържана в с. з. от вещото лице, която не се оспорва от страните и съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена.

От цитираните доказателствени средства се установяват следните обстоятелства:

Ответникът Х. Ф. М., в качеството лизингополучател, е сключил с „Амиго Финанс” ЕООД (с предишно наименование „Мого България ЕООД), в качеството на лизингодател, твърдения от ищеца договор за финансов лизинг на 13.11.2018 г. Лизингодателят е придобил собствеността върху лек автомобил марка *** модел ***, идентификационен номер на рама ****, peг.

№ ***** и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приложения приемо-предавателен протокол от 13.11.2018 г.

Лизинговата стойност на горепосоченото МПС, упомената в т. 2 от договора, възлиза на 5500 лева Лизингополучателят е заплатил авансова вноска в размер на 2500 лева и първоначални разходи в размер на 400 лева такса приоритетно разглеждане и 120 лева такса регистрация в КАТ.

Финансираната съгласно договора сума е в размер на 3000, наричана в договора „главница”. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва върху тази сума на ищеца, в размер на 41,16%, 5 фиксиран за целия срок на договора. Общият разход по кредита е определен в размер на 2214,44 лв. и включва уговорената лихва върху главницата. В т. 9 от договора се посочва, че ГПР е 47,80 % и включва единствено лихвата върху главницата.

Страните са се уговорили дължимата по договора сума в общ размер на 5214,44 лева да бъде заплатена в срок от 36 месеца, с падеж на първата вноска 27.11.2018 г. и падеж на последната вноска – 27.10.2021 г., като всяка една от вноските, след първата, е в размер на 146,37 лева.

Съгласно т. 12. 2 от приложимите ОУ, при договори със задължително придобиване на собствеността, какъвто е процесният, лизингодателят прехвърля правото на собственост върху лизинговия актив на лизингополучателя след заплащане на последната лизингова вноска и всички останали суми по договора.

Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като последното извършено плащане е от 27.11.2018 г. Предвид допуснатото неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят е отправил уведомление до Лизингополучателя за разваляне на договора, получено на 30.01.2018 г. В уведомлението е посочено, че към датата на прекратяване на договора ответникът дължи на ищеца следните суми: 292,74 лева – дължими лизингови вноски, 0,90 лева – неустойка за забава, 439,11 лева - неустойка по чл. 15.5. от ОУ, 660 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив. Ответникът е приканен да предаде владението върху лизинговия актив в двудневен срок, съгласно т. 14.4 от ОУ.

От приложения приемо-предавателен протокол от 07.02.2019 г. се установява, че на посочената дата лизинговият актив е предаден на представител на лизингодателя лично от лизингополучателя.

Съгласно заключението на ССЕ, платените от ответника по договора суми са в общ размер на 3111,49 лева, от които: 3020 лева на 13.11.2018 г. и 91,49 лева на 27.11.2018 г.