Решение № 3432 от 22.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3432 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20241110203295 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на *************** против Наказателно постановление № 004286/07.12.2023 г., издадено от директор на регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 210а ЗЗП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 68г, ал. 1 вр. чл. 68в ЗЗП.

НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за обективна несъставомерност и недоказаност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на атакуваното постановление.

Претендира присъждане на деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.09.2022 г. бил сключен договор за обратен лизинг № 1867 между *************** и Д.Д.М, с общ размер на лизинга – 15 000 лева и приложен към договора погасителен план.

Задължението било изцяло предсрочно погасено и договорът бил прекратен на 29.12.2022 г.

На 20.10.2022 г. лизингополучателят заплатил сумата от 708,41 лева. Той следвало да заплати: лизингова вноска по погасителния план, с падеж 20.10.2022 г. – 600,65 лева; разсрочена застраховка „Автокаско“ – 31,26 лева и данък МПС – 30,06 лева или всичко общо 661,97 лева.

1

Разликата от 46,44 лева не била отразена в счетоводната справка и не била приспадната при прекратяване на договора на 29.12.2022 г. Същата представлявала лихва по втора вноска, съгласно погасителния план, с падеж 21.10.2022 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля Е. Богатинова; уведомления за дължими суми; разписка за връчване; АУАН; НП; възражение; договор и погасителен план; счетоводна справка; констативен протокол; заповеди за компетентност; заключение на ССЕ.

За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.

Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който в жалбата си атакува наказателното постановление на материалноправно основание - естеството на инкриминираната сума (и произлизащата от него нейна дължимост), за което водеща роля има заключението на приетата ССЕ.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

2

НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

Константна е практиката на касационната инстанция (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в; Р 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в), че в тежест на наказващия орган е – да докаже тезата си. В конкретния случай, обаче, се установява, че инкриминираната сума, за която се твърди – да е „надплатена“, представлява лихва по падежирала вноска, съгласно погасителния план към договора за обратен лизинг, т. е. същата е дължима и в този смисъл заплащането й от потребителя на кредитна услуга не е съставлявало годно основание за ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател.

По разноските

Предвид изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, деловодните разноски следва да останат, за сметка на държавата, т. е. на съда (при липса на законово регламентирана възможност - да бъдат възложени на АНО, каквато, според настоящия съдебен състав, би следвало да бъде процесуалната логика).

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80 лева.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004286/07.12.2023 г., издадено от директор на 3 регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 210а ЗЗП, на *************** била наложена имуществена санкция, в размер на 5 000 лева, за нарушение на чл. 68г, ал. 1 вр. чл. 68в ЗЗП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, КЗП да заплати на ***************, ЕИК ******* сумата от 80 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

ОПРЕДЕЛЯ направените по делото разноски за ССЕ да останат, за сметка на държавата.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4