Решение № 186 от 17.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Валентина А. Чакърова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600694 по описа за 2025 година , за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод протест от прокурор при РП-Бургас против Присъда № 62 от 10.04.2025 г., постановена по НОХД № 1052/2024 г. на РС-Бургас.

С присъдата подсъдимите К. Й. У. с ЕГН: ********** и Н. Д. М. с ЕГН:

********** са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл.

281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и ал. 3 НК (за М.). С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил да се върнат на правоимащите лица.

С протеста се иска отмяна на първоинстанционната присъда, признаване на двамата подсъдими за виновни и налагане на „съответни наказания“.

Конкретни доводи, доказателствени искания или мотиви – не са изложени.

В закрито заседание на 03.06.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. Изискал е справки относно местонахождението на свидетелите-чужди граждани.

В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас 1 заявява, че не поддържа въззивния протест, намирайки че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Счита, че не се доказва участието на двамата подсъдими във вмененото престъпление, поради което и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда спрямо тях.

Защитникът на подс. М. - адв. Борислав Янков – БАК, счита че не са събрани доказателства, които да сочат на извършено престъпление от неговия подзащитен, поради което и пледира за потвърждаване на присъдата на РСБургас.

Защитникът на подс. У. - адв. Веселина Василева – БАК, също застъпва позиция за потвърждаване на първоинстанционния акт. Счита, че районният съд е положил нужните усилия, както за изясняване на фактическата обстановка, така и за мотивиране на присъдата, като аналитичната му дейност е правилна и следва да се подкрепи.

Подсъдимите У. и М. заявяват, че се придържат км казаното от техните защитници, като в предоставената възможност за последна дума заявяват, че иска да бъдат оправдани.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения:

Първоначално по внесения обвинителен акт срещу М. и У. била постановена Присъда № 6/20.12.2022 г. по НОХД № 50/2022 г. на Районен съд - Малко Търново, с която двамата били признати за виновни и им били наложени съответните наказания. По жалби на защитниците било образувано ВНОХД № 68/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като с Решение № 179/20.06.2023 г. първоинстанционната присъда била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от РС-Малко Търново. Поради невъзможност за формиране на състав обаче, с Определение № 450/17.10.2023 г. по КНЧД № 886/2023 г. на ВКС делото било изпратено за разглеждане от РС-Бургас, където било заведено под НОХД № 1052/2024 г. на РС-Бургас.

Производството пред РС-Бургас протекло по общия ред, като съдът положил максимални усилия за установяване на обективната истина, провеждайки задълбочено съдебно следствие, приобщавайки всички възможни доказателствени материали, въз основа на които постановил присъда при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи.

Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно-значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в 2

НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации.

Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Въззивният съд на основание чл. 314 НПК дължи направата на собствен доказателствен и правен анализ. При този доказателствен анализ и по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция:

Подсъдимият Н. Д. М. с ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. А..

Той е ***, *** гражданин, с постоянен и настоящ адрес в гр. Асеновград, ул.

*** № ***. М. е ***, *** образование, ***.

Подсъдимият К. Й. У. с ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. А..

Той също е ***, *** гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Асеновград, ул. *** № ***. У. е ***, *** образование, ******************* и ***.

Св. А. М. се занимавал с продажби на автомобили и се познавал с двамата подсъдими. В началото на 2021 година св. М. разполагал с лек автомобил марка „Сеат“, модел „***“, тъмно син цвят с рег. № ********, който бил с повредена скоростна кутия, но можел да се движи на собствен ход.

Автомобилът М. държал паркиран пред дома му в гр. Асеновград. Макар автомобилът да бил собственост на Е. С., той фактически бил предаден във владение на св. М..

На неустановена дата в началото на 2021 г. подсъдимият М. видял автомобила и попитал св. М. дали ще му го продаде. Свидетелят обяснил на подс. М., че скоростната кутия била повредена, но въпреки това подсъдимият, решил да го закупи като заявил, че ще я поправи. Св. М. предал автомобила на подс. М. като се договорили след известно време да се срещнат, за да се изготви писмен договор и да се извърши сделката пред нотариус.

Подсъдимият М. откарал автомобила и го предложил от своя страна за продажба.

Отново на неустановена дата в началото на 2021 г. неустановено по делото лице се договорило с подсъдимия да закупи автомобила. Уговорката между двамата включвала М. да достави автомобила в с. Звездец. Предвид отдалечеността на с. Звездец от гр. Асеновград обаче и тъй като скоростната кутия все още не била поправена подс. М. трябвало да използва за превозването на автомобила до с. Звездец специализирана платформа (т.нар.

3

„репатрак“), каквато той не притежавал. Знаел обаче, че подс. У. разполага с такова съоръжение и решил да го потърси за помощ. Действително по силата на предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 02.02.2021 г. подс.

К. У. разполагал със специален автомобил марка „Мердецес”, модел „***” с рег. № ********. Подс. У. се съгласил и двамата се договорили М. да му заплати сумата от 250 лева, срещу която подс. У. да транспортира с платформата лекия автомобил „Сеат“ от гр. Асеновград до с. Звездец.

На 22.02.2021 г. срещу 23.02.2021 г. двамата натоварили на платформата на специализирания автомобил марка „Мердецес”, лекия автомобил „Сеат“ и тръгнали в посока от гр. Асеновград към с. Звездец.

В това време за периода от 20.00 часа на 22.02.2021 г. до 08.00 часа на 23.02.2021 г., съгласно утвърден график, служебните си задължения на КПП „Босна“ (международен път I-9, посока Малко Търново), изпълнявали свидетелите Ж. К. и К. К.. Приоритет на наряда било извършване на проверки на лица и на МПС движещи се в посока от гр. Малко Търново към гр. Бургас.

Мястото, на което били позиционирани, било ясно осветено, служителите разполагали и с прожектор и допълнителни фенери.

Докато били на пост около 04.10 часа в посока от гр. Бургас към гр.

Малко Търново покрай тях преминал специализираният автомобил „Мерцедес“, с рег. № ********, на чиято отворена платформа бил натоварен лекият автомобил „Сеат“. Двамата полицейски служители успели да видят, че лекият автомобил е със смолянска регистрация и е син на цвят, но не възприели целия регистрационен номер. Свидетелите не намерили причина да спират за проверка платформата с натоварения автомобил и за това го пропуснали да мине и той продължил в посока гр. Малко Търново.

Подсъдимите достигнали до с. Звездец, където на предварително указаното от неустановеното по делото лице разтоварили лекия автомобил „Сеат“, след което потеглили обратно към гр. Асеновград със специализирания автомобил „Мерцедес“, но вече с празна платформа.

Около 05:00 часа специализираният автомобил „Мерцедес“ с водач под.

У., отново преминал покрай КПП „Босна“, на което все още се намирали полицейските служители К. и К.. Този път св. К. решил да спре автомобила за проверка. Подал сигнал за спиране със „стоп палка“ и подс. У. спрял автомобила. На полицейските служители им направило впечатление липсата на „смолянския“ автомобил на платформата и попитали къде е той, на което подсъдимите обяснили, че са го оставили на клиент в с. Звездец.

Полицейските служители извършили проверка на документите на подсъдимите и понеже не констатирали нищо нередно – ги пропуснали да продължат по пътя си, което те и сторили.

Около 05.30 часа обаче, покрай КПП преминал процесният лек автомобил „Сеат“. Свидетелите К. и св. К. го спрели за проверка и установили, че в него се намират 12 лица, всички от мъжки пол, без документи за самоличност, които не говорили на разбираем за служителите език и 4 отговаряли на профила на „нелегален мигрант“. Полицейските служители подали информация на дежурния в ГПУ и в последствие мигрантите били отведени в участък в гр. Малко Търново, а специализираният автомобил „Мерцедес“ бил спрян по пътя си към гр. Асеновград и двамата подсъдими били задържани, след което отведени също в ГПУ-Малко Търново, където било образувано и досъдебно производство.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РСБургас, прие за безспорно установена на база на:

Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите: Ж. К.;

К. К.; частично от показанията на свидетелите Д. Б. и А. М., както и от обяснения на подсъдимите М. и У..

Писмените доказателства: протоколи за доброволно предаване; справка КАТ; предварителен договор за покупко-продажба на МПС; пълномощни; удостоверение АВ; отчет за извършени проверки на лица и ППС от ГПН КПП; писма и отговори за издирване на свидетели; справки за съдимост.

Писмени доказателствени средства: протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум.

Експертизите: съдебно-технически експертизи

Веществените доказателства: дискове, 1 брой лек автомобил марка „СЕАТ“, модел „***“, с регистрационен номер ********, ведно с един брой контактен ключ за него, на съхранение на паркинга на ГПУ - Малко Търново;

1 брой лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“, с регистрационен номер ******** с един брой контактен ключ за него и свидетелство за регистрация на МПС част 2 с № *********, на съхранение на паркинга на ГПУ - Малко Търново; 1 бр. мобилен телефон с надпис „Самсунг Галакси“ и мобилен телефон „Самсунг“.

Въпросните доказателствени източници са били надлежно анализирани от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като съдът счита, че аналитична дейност на БРС не страда от едностранчивост, противоречивост или неяснота. Тъкмо напротив. Районният съд е изложил убедителни мотиви, които напълно се подкрепят от въззивния съд, относно цененето на доказателствените материали, като съвсем правилно е приел, че показанията на св. К. и св. К. са логични, последователни и непротиворечиви, поради което и следва да се кредитират изцяло. Правилно районният съд е посочил, че споделеното от тези свидетели напълно съответства на останалия доказателствен материал, което се явява допълнителна и то категорична гаранция, че заявеното от тях е правдиво.