Решение № 536 от 12.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Пловдив, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20215300502221 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение № 261633/03,06,2021 г., постановено по гр. д. № 6418/2020 г. на РС Пловдив, III бр. състав; е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство гражданският брак между Г. И. Г. с ЕГН ***********; и Щ. В. Г. с ЕГН **********; сключен на *** г. в гр. Пловдив с Акт за граждански брак № ***/*** г. Прието е, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи.

Упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете В. Г. Г. с ЕГН **********; е предоставено на майката. Определен е режим за осъществяване на лични отношения между бащата и детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота и в неделя за времето от 10,00 ч. до 19,00 ч. без преспиване на детето при бащата, както и в продължение на 15 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето, както и в продължение на по два часа в рождените дни на детето, рождените дни и имените дни на бащата; както и всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 18,00 ч. до 20,00 ч.; както и през Коледните празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 25 декември; и през Новогодишните празници на всяка четна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 01 януари; и през Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 1 неделния ден - Великден. Бащата Г. И. Г. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила.

Ползването на семейното жилище, находящо се в с. Ч., ***; е предоставено на съпругата и е постановено същата след прекратяване на брака да носи предбрачната си фамилия В..

С въззивна жалба от Г. И. Г. посоченото по-горе решение се обжалва В ЧАСТТА относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с детето и издръжката на детето. С оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с материалния закон от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в тези части и вместо това да предостави упражняването на родителските права спрямо детето на бащата, да определи режим за осъществяване на лични отношения между майката и детето и да осъди майката да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 250 лв.

Ответникът по жалбата Щ. В. Г. заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 49 от СК. Предявен от Г. И. Г. с ЕГН ***********; против Щ. В. Г. с ЕГН **********.

Ищецът твърди, че страните са съпрузи и от брака им са родени две деца, едно от които понастоящем не е навършило пълнолетие. Твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и иска на това основание да бъде прекратен, като се приеме, че вина за това има съпругата. Претендира за упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете от брака, както и за ползването на семейното жилище, описано по-горе, като не се спори, че същото е индивидуална собственост на съпругата.

Ответникът също желае прекратяване на брака, счита, че дълбокото и непоправимо разстройство се дължи на брачна вина на съпруга. Претендира за упражняване на родителските права и за ползване на семейното жилище.

В частите относно прекратяването на брака, вината, ползването на семейното жилище и фамилното име, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на производството пред настоящата инстанция е спорът относно упражняването на родителските права и свързаните с него въпроси относно режима на лични отношения и издръжката на детето.

2

В тази връзка от фактическа страна се установява следното:

Отношенията между родителите са влошени от години, те съжителствали с постоянни скандали помежду си, съпругът системно злоупотребявал с алкохол, нанасял побои над съпругата си и психически я тормозел. Тя на няколко пъти напускала жилището и семейството и се установявала за кратко при свои близки. През тези периоди търсела контакт с детето, но бащата забранявал контакти между тях.

През м. февруари 2020 г. съпрузите се разделили окончателно. Съпругът напуснал семейното жилище (бащината къща на съпругата) и забранил на детето на остане при майка си. Петнадесетгодишната тогава Венелина взела решение да се установи в дома на своя чичо и оттогава живее там, където баща й я посещава често, но възпрепятства контактите й с майката. Ангажиран в неразрешените конфликти със съпругата си, ищецът въвежда и детето в тях, включително заплашвайки дъщеря си, че ще се самоубие, ако тя отиде при майка си.

Така детето на страните живее при роднините си по бащина линия – чичо и чинка, почти до края на лятото на 2021 г., когато – според заявеното от жалбоподателя и неоспорено от ответницата в съдебно заседание на 11,10,2021 г., бащата е взел детето при себе си след ремонт на жилището, в което живее.

От друга страна, въпреки липсата на редовни контакти между тях, емоционалната връзка на детето с майката не е разрушена. Двете проявяват загриженост и привързаност една към друга, но детето отклонява опитите на майката да се среща с него поради страха от реакцията на бащата.

Въз основа на тези обстоятелства РС е приел, че в интерес на детето – момиче на шестнадесет години, е упражняването на родителските права да се предостави на майката. В тази насока първостепенният съд е изложил подробни и задълбочени съображения, които настоящата инстанция напълно споделя и към които, на основани чл. 272 от ГПК, препраща.

Наред с това следва да се изтъкне, че острите конфликти между родителите, постоянното им противопоставяне и липса на диалог помежду им действително са създали риск за емоционалната стабилност на детето. Начинът, по който то се отглежда в последните две години – лишена от общуване с майката, поставя затруднения за хармоничното и балансирано развитие на В. поради липсващия женски модел за подражание. Като се отчете рискът от неблагоприятно развитие и задълбочаване на кризата в периода на юношеството, следва да се приеме, че майката в много по-висока степен би отговорила на емоционалните потребности на детето. Родителският й капацитет, личностните и възпитателските й качества, начинът и условията на живот, дават основание да се приеме, че тя би осигурила така необходимото за детето усещане за сигурност и подкрепа, без това да бъде за сметка на разрушаване образа на другия родител, като по този начин ще се създадат условия за емоционална стабилност за 3 детето.

С оглед всичко изложено въззивният съд приема, че упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните следва да се предостави на майката. Режимът за лични отношения между бащата и детето, постановен от РС, е изцяло съобразен с нуждите и интересите на детето. По този начин, при правилно отчитане нуждите на детето и възможностите на родителите, е определена и дължимата от бащата месечна издръжка за детето. Затова в обжалваните части първоинстанционното решение следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.

На въззиваемата следва да се присъдят претендираните разноски за производството пред ПОС в размер на 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261633/03,06,2021 г., постановено по гр. д. № 6418/2020 г. на РС Пловдив, III бр. състав; В ЧАСТТА, с която упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете В. Г. Г. с ЕГН **********; е предоставено на майката Щ. В. Г. с ЕГН **********; КАКТО И В ЧАСТТА, с която е определен е режим за осъществяване на лични отношения между бащата Г. И. Г. с ЕГН ***********; и детето В. Г. Г. с ЕГН **********; както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота и в неделя за времето от 10,00 ч. до 19,00 ч. без преспиване на детето при бащата, както и в продължение на 15 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето, както и в продължение на по два часа в рождените дни на детето, рождените дни и имените дни на бащата; както и всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 18,00 ч. до 20,00 ч.; както и през Коледните празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 25 декември; и през Новогодишните празници на всяка четна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на 01 януари; и през Великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. на неделния ден – Великден; КАКТО И В ЧАСТТА, с която бащата Г. И.

Г. с ЕГН ***********; е осъден да заплаща на непълнолетното си дете В. Г. Г. с ЕГН **********; издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила.

В останалата част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН 6**********; да заплати на Щ. В. Г. с ЕГН 4

**********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за производството пред ПОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5