Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260127 от 11.07.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 971/2021
Вид
Решение № 260127
Подписан
11.07.2022
В сила
06.08.2022
Състав
КАЛИНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е №

....... гр. Враца, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 971 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба от Д.Ц.Д., ЕГН **********, чрез адв. Г.Г., против Областна дирекция на МВР – гр. Враца /ОДМВР – Враца/.

В исковата и уточнителната молба се твърди, че между страните било налице служебно правоотношение, като за периода от 10.03.2018 г. и към датата на депозиране на исковата молба ищецът заемал длъжността „Младши инспектор, старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ в РУ-АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца. Твърди се, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения при сменен режим на работа по смисъла на чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР, като работните смени били организирани на 24-часови и 12-часови графици, а в рамките на т. нар. „нощни смени“ изцяло попадали часовете от 22:00 ч. до 06:00 ч., които имали характера на смесени работни смени по смисъла на чл. 142, ал. 2, изр. второ, предл. първо КТ. Сочи се, че през посочения период ищецът е положил нощен труд – по 8 часа за всяка 12-часова нощна смяна. Изтъква се, че при липса на механизъм за преизчисляване на извънредния труд, е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Посочва се, че нормалната продължителност на дневното работно време в МВР е 8 часа (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), а нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (при субсидиарно прилагане на чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро КТ). Твърди се, че при прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се получава коефициент от 1,143, с който трябва да бъдат умножени часовете труд, положени през нощта, при работа на смени от държавните служители в МВР. Поддържа се, че за исковия период – от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г. ищецът е положил 1 856 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, дават общ брой от 2 121 часа, като разликата между положения и преизчисления извънреден труд е 265 часа, който труд се претендира да бъде заплатен допълнително. Сочи се, че получаваното от ищеца основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 126 лева, и при средна месечна норма от часове труд 176 часа, часовата ставка е 6,40 лева.

Допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР се заплаща с 50 на сто увеличение и следователно часовата ставка се получава 9,60 лева. При умножение на положените и незаплатени часове извънреден труд с увеличената часова ставка се поддържа, че ответникът му дължи сумата от 2 544 лева. Предявен е и иск за заплащането на лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 09.03.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ в размер на 394,37 лева.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 544 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.03.2018 г. до 06.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до нейното пълно погасяване, както и сумата от 394,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2018 г. до 09.03.2021 г. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е служител на РУ-АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца и че осъществява служебната си дейност по утвърдени графици при сменен режим на работа – 24 часов сменен режим при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Поддържа се, че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в която е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като съгласно ал. 5 на същия член работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в случая не е налице хипотеза на незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът не е работил извън установеното работно време. Поддържа се, че в процесния период на ищеца редовно е заплащано както за положен извънреден, така и нощен труд. Счита, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно не следва да се прави преизчисляване и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Сочи се, че трудът, положен между 22:00 часа и 06:00 часа, следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Поради тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

С протоколно определение от 24.06.2022 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляване на техния размер както следва: искът за главница по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР се счита предявен за сумата от 1 365,40 лева, а искът за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се счита предявен за сумата от 216,68 лева, като производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне по предявения иск за главница в частта за разликата над 1 365,40 лева до пълния първоначално предявен размер от 2 544 лева, както и производството по предявения иск за лихва за забава по чл.

86, ал. 1