Решение № 6 от 03.02.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Златоград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100339 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Й. С. Б., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. Н., ул. „Ал. С.“ №, чрез адв. Е. В., от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал.

С.“ № срещу В. И. В., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., ул. „Ал. С.“ №; А. И. К., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,К. А.‘‘ №; Р.

И. Б., ЕГН **********, с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,В. Л.‘‘ №; И. А. Б., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,В. Л.‘‘ №; Ж. А. Б., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,Н.‘‘ №; С. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,В. Л.‘‘ №; С. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,Н.‘‘ №; С. Р. Б., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. ,,В. Л.‘‘ №; Е. Р. Б., **********, с адрес: обл. С., общ. С., гр. С., бул. ,,Ц. ш.‘‘ №, вх. , ет. , ап. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Ищецът, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че Поземлена комисия град Н. с Решение № 508/06.04.1999 г. възстановява правото на собственост в полза на И. Х. Б. с ЕГН **********, починал на ...... г. и наследодател на ответниците по делото, земеделски имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., местност К., вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“, площ 1178 кв. м., стар номер 006373, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори:

1

***; ***; ***; ***; ***.

Пълномощникът на ищеца сочи, че възстановяването на процесния имот е с план за земеразделяне и възстановения имот е индивидуализиран с идентификатор по плана и граници, като старият номер на имота по КВС е 006373 и е под номер 7 в реституционното решение на Поземлена комисия Н., като от влизане в сила на Решение № 508/06.04.1999 г., на ПК – Н., имотът предмет на настоящия спор е станал съгласно решението собственост на ответниците по спора.

Във връзка с горното по отношение на процесния имот са приложими разпоредбите на ЗС, включително и тези, уреждащи института на давностното владение.

Въпреки че е налице приключила административна процедура по възстановяване собствеността на процесния земеделски имот, с издаването на Решение на Поземлена комисия град Н., ответниците по делото, включително и техния наследодател никога, нито преди реституцията, нито след нея, не са стопанисвали и владели лично или чрез другиго имота.

Напротив още преди да бъде възстановен процесния имот, а и след възстановяването, същият се владял и продължава да се владее от ищеца явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че считал имота за негов. Преди това имотът се е владял от неговия баща С. Б..

От 1988 година, включително и след реституцията и до настоящия момент в период по-дълъг от 10 години ищецът е упражнявал фактическата власт по отношение на процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.

Процесният имот, ищецът от 1988 г. ежегодно в период повече от 36 години е обработвал единствено и само той. В същия имот ежегодно е засаждала различни през годините селско стопански култури - тютюн, картофи, пшеница, овес, ръж.

Ищецът започнал да владее процесния имот, без да иска съгласието на ответниците по спора, като по този начин е демонстрирал явно, трайно и несъмнено своене на имота. След като е установил фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои, е упражнявал явно, непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено владение върху имота за период от над 10 години, демонстрирайки спрямо всички, че владее имота като собствен.

Нещо повече, ответниците имат имоти в съседство на процесния и са възприели лично владението на ищеца. Ищецът, а и преди това и неговия баща в нито един момент не са позволявали ответниците да го владее.

Давността по чл. 79, ал. 1 т ЗС е изтекла в негова полза, без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константата съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или в установяване на фактическа власт върху имота от ответниците по настоящото дело или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

2

Дори да се приеме, че за да започне да тече придобивна давност в полза на ищеца, е необходимо имотът да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, от който момент възстановените собственици могат да защитят правата си по съдебен ред,, то е явно и небуди никакво съмнение факта че към настоящия момент същата (придобивна давност) е изтекла в полза на ищеца.

Имотът е възстановен пред 1999 г. съгласно гореупоменатото решение на ПК Н., но ответниците никога не са го владели, включително и след реституцията.

Пълномощникът на ищеца твърди, че е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск, като с предявения установителен иск се цели да се отрекат със сила на присъдено нещо правата на ответниците по спора. В случая ищецът е избрал да установи правото си на собственост по силата на давностно владение по отношение на процесния имот, и по този начин да отрече правата на ответниците със сила на присъдено нещо.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено спрямо ответниците В. И. В. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ Н. гр. Н., ул. „Ал. С.“ № ; А. И. К. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „К. А.“ № ; Р. И. Б. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ Н., гр. Н., ул. „В. Л.“ № ; И. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „В. Л.“ № ; Ж. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Н.“ № ; С. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „В. Л.“ № ; С. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес обл.

С., общ. Н., гр. Н., ул. „Н.“ № ; С. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр.Н., ул. „В. Л.“ № ; Е. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ.

С., гр. С., бул. Ц. ш. № , вх. , ет. , ап. , че той-Й. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Ал. С.“ № е собственик на основание давностно владение с начало 1988 г. на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., местност К., вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“, площ 1178 кв. м., стар номер 006373, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

***.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявения иск и моли да се уважи изцяло, като не претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, от всички ответници, без А. И. К. е постъпил отговор.

В отговора си признават иска. Не се оспорва собствеността на ищеца върху процесния имот. Посочват, че възстановяването на общия им праводател, а именно И. Х. Б. е резултат от техническа грешка на Поземлена комисия – гр. Н.. След направена справка е установено, че в кадастралната карта има разминаване между границите на имотите и материализираните на място реални граници.

3

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

Ответниците по делото са законни наследници на И. Х. Б. с ЕГН **********, бивш жител на Н., починал ...... г., видно от Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-104/31.01.2023 г., издадено от общинска администрация Н..

С Решение № 508/06.04.1999 г., влязло в сила на 05.10.2001 г., ПК – Н. е възстановила правото на собственост на наследници на И. Х. Б. в съществуващи стари реални граници на общо девет земеделски имоти, един от които процесния – под номер 7, а именно: Нива от 1.177 дка; осма категория; местност К.; имот № 006373 по картата на землището, при граници (съседи):

№ 004964 – Полски път на Община Н.; № 002044 – Нива на Община Н.; № 006049 – Пасище с храсти на ДПФ-МЗГАР и № 002043 – Нива на насл. на С.

Х. Б..

За процесния имот по делото е представена скица от СГКК гр. С.: № 15-55190-20.01.2023 за поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1178 кв.м., вид територия: „Земеделска“;категория „Осма“; НТП „Нива“, с предходен номер 006373, по КККР на Н., местността „К.“.

Като собственик, по данни от КРНИ е записан И. Х. Б., съгласно Решение № 508/06.04.1999 г., издадено от ПК – Н..

Като свидетел по делото е разпитан Л. А. Ф..

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като те не влизат в противоречие със събраните по делото писмените доказателства. От същите съдът приема за установено, че ищецът (който е зет на свидетеля), след като се оженил за сестра му, заминал да работи в чужбина с тирове. Често се налагало той(свидетеля) да коси процесния имот, защото ищецът отсъствал и затова познава имота в местността ,,К.‘‘. Имотът е на около 200 м от Н..

Представлява ливада, която е малко стръмна. Като площ е между декар - декар и половина. Имотът не е заграден, но има синори. Не е чул ищецът да има спор със съседите по имоти. Когато е косил имота и собственици на съседни имоти са косили, никога не е имало спор за границата. Й. обработва имота поне от 1995 г. и няма спор с ответниците.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС 4 владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил собствеността върху имота в местността „К.“, с площ 1178 кв.м., с непрекъснато владение, продължило над 10 години.

Установява се, че процесният имот е владян непрекъснато от ищеца, още след възстановяването му от ПК – Н.. В тази насока са свидетелските показания на разпитаните свидетели.

Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито ответниците, нито близки на ищеца, нито други жители на Н. са установявали владение върху процесния имот, така че да прекъснат владението на ищеца.

Владението на ищеца е било явно – той обработвал и обработва имота, ползва го като е косил сено, като е демонстрирал намерението си открито пред всички, в това число и ответниците. Владението му е било спокойно, без да са правени опити то да бъде прекъсвано. Практически владението му обаче започва от възстановяването на процесната част след постановяване на решение на ПК – Н. през 1999 г. (влязло в сила на 05.10.2001 г., съгласно отбелязването върху него), но 10-годишната давност е налице.

Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че ищцецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства, че я е държали за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.