Решение № 1507 от 28.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20221100901612 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 92, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Община Шабла твърди, че на 22.06.2021 г. между него и ответника „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № Д-98/22.06.2021 г., обявена на 19.10.2020 г. На ответника било възложено изпълнението на строително-монтажните, консервационните и реставрационните работи и други дейности на обект Археологически парк „Дуранкулак-Хаманджия“ срещу възнаграждение от 939 979,76 лева без вкл. ДДС. Към момента на обявяване на поръчката на интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки били публикувани и достъпни за всички участници в процедурата разрешението за строеж, разрешение за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения и заповед за одобряване на инвестиционен проект. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора срокът за изпълнение на възложената работа бил шестмесечен и започвал да тече от подписване на протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линя и ниво на строежа, предвиден в Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. На 27.09.2021 г. бил съставен протокол обр. № 2, подписан от всички предвидени в Наредбата лица, вкл. и от техническия ръководител на строежа, назначен със заповед на управителя на изпълнителя.

Възлагателно писмо било връчено на изпълнителя на 14.10.2021 г. чрез централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/ при условията на чл. 9к, ал. 2 и 3 ППЗОП, тъй като изпратеното по-рано по пощата не било получено от ответника. След изтичане на срока за изпълнение - на 28.03.2022 г., комисия, определена от кмета на Общината, извършила проверка на обекта. Било установено, че изпълнителят не бил започнал работа. С изявление, обективирано в писмо изх.

№ К-336-4/29.03.2022 г., ищецът упражнил правото си да развали договора по 1 чл. 19, ал. 1, т. 4 - с десетдневно писмено предизвестие. Същото било получено от изпълнителя чрез електронната система на 29.03.2022 г., а чрез куриер – на 05.04.2022 г. Предвид развалянето на договора с изтичане срока на предизвестието, за ищеца възникнало вземане за неустойка по чл. 24, ал. 3 в размер на 30% от общата стойност на договора или 281 993,93 лева. Поканил ответника да я заплати – с предизвестието от 29.03.2022 г., както и с писмо К336-6/11.04.2022 г., получено на същата дата. Изпълнителят отказал плащане.

Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 281 993,93 лева - неустойка, заедно със законната лихва от 29.08.2022 г. до погасяване; 10 731,44 лева - лихва за забава върху дължимата неустойка за периода 15.04.2022 г. - 29.08.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД оспорва наличието на облигационно отношение - договорът не бил подписан от лице, снабдено с представителна власт. Освен това сочи, че срокът за изпълнение не бил започнал да тече. Представеният по делото протокол образец № 2 не бил подписан от лице, снабдено с представителна спрямо него власт – неавтентични били подписите на управителя в заповедта за определяне на технически ръководител на строежа, оправомощен да участва при съставянето на протокол обр. 2, и на техническия ръководител, положен в протокола.

Оспорва редовността на протокол обр. № 2, като поддържа, че не били налице предпоставките за съставянето му. Ищецът не разполагал и не му бил предал разрешение за строеж, поради което не бил съставен и протокол обр. № 1.

Поддържа, че срокът за изпълнение започвал да тече от връчване на възлагателно писмо, каквото не получил – изпратеното по електронен път на 14.10.2021 г. не било изпратено от профила на Общината, като не се установявало и съдържанието му. Наред с това поддържа, че ищецът бил неизправна страна по договора - бил в неизпълнение на задълженията си по чл. 13, ал. 1, т. 3 и 7 от договора – не го уведомил за определения консултант, който щял да упражнява строителен надзор на обекта, както и за определеното лице, което да подписва документи за обекта. Евентуално поддържа, че с изявлението за разваляне на договора не му бил даден подходящ срок за изпълнение, макар да предложил такова. Счита, че неустойката била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Евентуално релевира възражение за намаляването й като прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Предявен е иск за заплащане на неустойка, дължима при разваляне на договор поради виновно неизпълнение. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валиден договор с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. неустоечна клауза за обезщетяване на вредите при разваляне на договора поради неизпълнение от страна на изпълнителя, и размера на неустойката; че поради забавата на ответника е развалил договора с отправено и получено от ответника писмено изявление.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение или че неизпълнението се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина.

За доказване наличието на облигационно правоотношение ищецът е 2 представил договор № Д-98/22.06.2021 г., подписан за „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД от законния представител - управителя Бончо Б.. Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза подписът е положен от посоченото лице /л. 757/. Ето защо съдът намира за доказано, че след проведена процедура по чл. 18 ЗОП и по реда на чл. 112 от същия закон между ищеца, като възложител, и ответника, като изпълнител, е сключен договор № Д-98/22.06.2021 г. за възлагане на обществена поръчка със съдържанието на представения към исковата молба документ.

По силата на същия ответникът се е задължил да извърши строителномонтажни, консервационни и реставрационни работи и останалите дейности по одобрен работен инвестиционен проект на обект Археологически парк „Дуранкулак – Хаманджия“ в Община Шабла в рамките на изпълнение на проект № ROBG-407-„Въстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт „Хаманджия – първа цивилизация на стара Европа“ /чл. 1, ал. 1/. Възложителят се задължил да заплати възнаграждение в размер на 939 979,76 лева без ДДС /чл. 2, ал. 1/.

Финансирането на проекта, в изпълнение който е сключен процесният договор, се осигурява от средства на ЕС – Европейския фонд за регионално развитие /което не е спорно между страните, а и се установява от съдържането на договора, вкл. уговорения начин на плащане, срок за изпълнение/.

Следващият спорен въпрос е започнал ли е да тече срокът за изпълнение, по който съдът намира следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор срокът за изпълнение на работата е шестмесечен, като според ал. 3 в рамките на този срок следва да бъдат изпълнени СМР и да бъде издадено разрешение за ползване на строежа.

В чл. 4, ал. 1 е уговорено, че започва да тече с откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

В последното изречение на ал. 1 е уговорено, че „Стартирането на дейностите по договора започва след получаване на възлагателно писмо от страна на изпълнителя, изпратено от възложителя.“

Следва да бъде даден отговор на въпроса от кой момент започва да тече шестмесечният срок за изпълнение – от получаване от изпълнителя на възлагателно писмо или от откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. Съдът намира, че срокът започва да тече от откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво. На първо място това е конкретният момент, който в текста на договора е определен като начало на срока. Освен това, откриването на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво несъмнено представлява дейност по изпълнение на договора, а в последното изречение на чл. 4, ал. 1 е посочено, че „стартирането“ на тези дейности „започва“ с получаване на възлагателното писмо.

Видно от съдържанието му /л. 67/, това писмо има характер на покана, отправена от възложителя до изпълнителя, да започне изпълнението на възложената работа с откриването на строителната площадка. Ако са предприети действия – подписан е протокол образец № 2, то несъмнено изпълнителят е получил покана да започне СМР. Дори и тази покана да не е била обективирана във формата на възлагателно писмо, това няма отношение към поставяне началото на течение на срока с предвидения в договора факт – откриване на строителна площадка. Ето защо неоснователно е възражението 3 на ответника, че срокът не бил започнал да тече поради липса на получено възлагателно писмо. Освен това, от заключението на СТЕ се установява, че на 14.10.2021 г. от потребителския профил на възложителя в централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/ като прикачен файл към съобщение от 10:27 часа до профила на Бончо Бонев – управител на изпълнителя и лице за контакт по поръчката, е изпратено възлагателно писмо изх. № 570/04.08.2021 г.

По делото е представен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. /л. 61 и 62 от делото/. Същият е подписан от следните лица: за консултант /строителен надзор/ - от свидетеля Д. К. Х., представляваща „Ди Ви Консулт“ ЕООД; за възложителя – от кмета на община Шабла; за строителя – от свидетеля П. П., определен за технически ръководител на обекта със заповед № 38/31.08.2021 г. на управителя на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД; за служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ – З.Н.Д..

Възражението на ответника, че подписът на П. П. не е автентичен е неоснователно, доколкото от първоначалната и повторната тройна съдебнопочеркови експертизи се установява подписът да е положен имено от това лице. Поради категоричността на заключенията и на двете изготвени по делото експертизи съдът не кредитира показанията на свидетеля П. П. в частта, в която сочи, че не го е подписвал.

Ответникът оспорва това лице да е било снабдено с представителна спрямо него власт да осъществява дейност като технически ръководител на процесния обект. По делото е представена цитираната в протокол образец № 2 заповед № 38/31.08.220 г. на управителя на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД. В нея се съдържа изявление на управителя Б., с което възлага на П. П. да изпълнява длъжността технически ръководител на процесния обект, като осъществява оперативното ръководство на обекта, включително да подписва актове и протоколи по Наредба № 3/31.07.2003 г. /т. 5 от заповедта/.

Този документ е представен единствено в препис При оспорване на частен документ, който формално носи подписа на оспорилата го страна, при непредставяне на оригинала му оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на експертизата да изключи евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза чрез различни многобройни способи – така решение № 32/28.07.2022 г. по т. д. № 522 / 2021 г. на ВКС, 2 ТО, както и цитираните в него. Ето защо в случая в тежест на ищеца /а не на ответника, съобразно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК/, е да докаже автентичността на подписа на управителя на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, положен върху заповед № 38/31.08.2021 г. Такава не се доказа, доколкото според заключението на съдебно-почерковата експертиза от 27.04.2025 г. /л. 757 и сл./ и обясненията на вещото лице в представения препис от документа липсват достатъчно графически данни, от които да се установи дали подписът е автентичен или не е. От показанията на свидетеля П. С. П. и представената от НАП справка за трудови договори /л. 768 и 769/ се установява, че към 2021 г. това лице е било служител на дружеството-изпълнител на длъжност „технически ръководител“.