Решение № 146 от 12.08.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Харманли, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20245630100356 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск за собственост намиращ правно основание в чл.124 от Гражданско процесуален кодекс.

Ищцата Д. К. Г. ЕГН ********** от гр. Харманли твърди, че е наследник по закон на К*Т*С*, б.ж. на гр. Харманли, поч. на 20.І.1991г., който бил собственик на Поземлен Имот с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД18-9/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността Старите лозя, застроен и незастроен, целият с площ от 1 730кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 724.1633, при съседи: ***, ***, ***, *** ведно с построената в имота Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21кв.м. брой етажи: 1 с предназначение: вилна сграда - еднофамилна.

Твърди се, че този имот от 1975г. бил във владение на наследодателя, а след смъртта му, се владеел от ищцата – без да е владян от никой друг. Твърди се, наследодателя, а след неговата смърт и ищцата осъществявали явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. И понастоящем имота се обработвал, стопанисвал и поддържан от наследодателя на ищцата, а в последствие от самата нея. Единствено ищцата обработвала и прибирали плодовете от него. В имота имало засадено лозе и построена от наследодателя вилна сграда.

Сочи се, че през 1978г. наследодателя построил вилна сграда в имота. Всички подобрения в имота били извършвани от наследодателя - докато бил жив, а след това от ищцата Г., която и понастоящем ползвала имота.

Твърди се, че никога не е имало каквито и да е претенции и спорове от трети лица за процесния имот. Той не бил одържавяван или отчуждаван, не бил включван в ТКЗС, като се сочи, че имота не подлежи и на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не бил заявяван за възстановяване, не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание.

Сочи се , че наследодателя има и други наследници по закон: съпруга и дъщеря Таня К. Пейчева –съответно майка и сестра на ищцата, които нямали претенции към имота.

Още приживе наследодателя отредил дома му в Харманли и имотът с вилата да бъде за 1 ищцата, която наплатила стойността на дяла на сестра си. Майката на ищцата също нямала претенции към ищцата, тъй като тя полагала грижи за нея, когато боледувала.

Сочи се, че след справка установила, че процесният имот е записан като собственост на ответника - Община Харманли, което породило правния и интерес от предявяване на исковата претенция, за установяване че е собственик на имота, който владее.

Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Община Харманли БУЛСТАТ ***, представлявана от М*И*К* - Кмет, че Д. К.

Г. ЕГН ********** от гр. Харманли, е собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „Старите лозя“, застроен и незастроен, целият с площ от 1 730 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 724.1633, при съседи: ***, ***, ***, *** ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м. брой етажи: 1 с предназначение: вилна сграда - еднофамилна.

Претендира се присъждане на разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответника Община Харманли не е депозирала отговор на исковата молба. Не е представила доказателства и не е направила доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата, редовно призован – не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Н.Колева АК Хасково, която поддържа депозираната искова молба.

Ответника Община Харманли, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява. Преди съдебното заседание е депозирано Становище вх. № 6396/ 16.VІІ.2024г. от юрисконсулт В. Шаринов , който оспорва предявената искова претенция.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

От показанията на разпитаните по делото свидетели П*Б* и М*И* (без родство с ищеца), които кореспондират помежду си, се установява, че познават ищцата Г. и нейното семейство. Знаят за процесния имот тъй като притежават имоти в съседство.

Свидетелите твърдят, че от времето когато те сами закупили имоти в местността „Старите лозя“ ( съответно през 1992 и 1998г.) процесния имот се е стопанисвал и обработвал от бащата на ищцата – Койно, когото св.Бенишев познавал лично. След смъртта на наследодателя на ищцата, само тя и семейството и продължило да се грижи за имота.

Мястото било оградено от телена ограда. Знаели, че в имота има построена от бащата на ищцата малка вила, както и че по празници семейството се събирало там. До мястото има прекаран ел.ток и вода, като сметките за това се плащали от ищцата.

Не знаят имотите в тази местност - „ Старите лозя“, някога да са били включвани в ТКЗС. Свидетелите не знаели да трети лица да са имали претенции към имота владян от ищеца. изводи:

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни По този иск ищцата следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от нея основание. Доколкото ищцата твърди, че е станала собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот, без да твърди, че е бил добросъвестен владелец, следва да докаже, че е владяла процесната реално определена вещ повече от 10 години – с оглед разпоредбата на чл.79 ал. 1 от ЗС.

От събраните в хода на производството гласни доказателства се установява началния момент, от който е започнало владението на имота от ищцата – през 1991г. след смъртта на наследодателя и К*С*. Това владение Г. е осъществявал непрекъснато, явно, открито и несмущаван от никого. Към настоящия момент в нейна полза е изтекъл придобивания давностен срок.

Установява се с категоричност от показанията на разпитаните по делото 2 свидетели, че имотът придобит по наследство от ищцата е идентичен с имота, който се владее от ищеца. Установява се с категоричност от приобщената по делото Скица на сграда № 15-227906/ 07.ІІІ.2024г., че в имота съществува сграда. Граничите на имота са определени от поставена телена ограда.

В хода на настоящото производство не се ангажираха доказателства процесния имот да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. По настоящем той е включен в регулация. По делото не се представят доказателства процесният имот да е бил отчуждаван, масовизиран или отреден за влизане в масив на ТКЗС или др. подобна селскостопанска организация.

Съгласно разпоредбата на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи - чл.19 ал.1 - общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Установените факти и обстоятелства обаче изключват възможността Община Харманли, да е собственик на процесния имот, защото той никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Следователно имотът не е подлежал въобще на възстановяване по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. След като не е бил масовизиран или отчуждаван, нито владението, нито собствеността върху него не са били отнемани на собствениците по какъвто и да е начин, следователно няма причина той да бъде заявяван за възстановяване и не би следвало да се включва въобще сред земята, подлежаща на възстановяване.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявения установителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид основателността на иска съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати и направените в настоящото производство разноски, поискани своевременно от ищеца в размер на 710.45лв.- съгласно представения Списък с разноски на основание чл. 80 от ГПК, включващ адвокатско възнаграждение и внесени държавни такси.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община Харманли ЕИК *** гр.

Харманли, че Д. К. Г. ЕГН ********** от гр. Харманли, е собственик по давност на недвижим имот както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.ІІІ.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „Старите лозя“, застроен и незастроен, целият с площ от 1 730 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 724.1633, при съседи: ***, ***, ***, *** ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м. брой етажи: 1 с предназначение: вилна сграда - еднофамилна.

ОСЪЖДА Община Харманли ЕИК *** гр. Харманли, да заплати на Д. К. Г.

ЕГН ********** от гр. Харманли, сумата от 710.45лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

3