Решение № 325 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200381 по описа за 2026 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура София срещу въззивно решение № 247/08.07.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 6 с., постановено по в.н.о.х.д. № 1491/2024 г. В касационният протест се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и се прави искане за отмяна на решението на САС, поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон чрез неправилно оправдаване на подсъдимите и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Прокурорът се позовава на неправилната проверка и оценка на доказателствената съвкупност, която е довела до неверни фактически изводи в отклонение от принципите, закрепени в чл. 12,13 ,14 и чл.

107, ал.5 от НПК, като са неглижирани доказателствата в подкрепа на обвинението, които са налични по делото.

В касационният протест на прокурора се изразява несъгласие с изводите на САС, че познанството на подсъдимите Д. и Т. е било единствено поради това, че са съграждани и във връзка с работата им, както и че съпричастността им към разпространение на наркотични вещества е била само по слухове от лица от криминалния контингент. В противовес на тази теза се позовава на доказателствата по делото за конкретни сделки, установени с решението на САС на стр. 8, като за ръководната позиция на подсъдимия Д. в организираната престъпна група се посочва възможността му да контролира достъпа на други разпространители до 1 конкретни места, както и да им налага глоби, които те да заплащат. Посочва се, че изводи за ръководството на престъпното сдружение, създадено за разпространение на наркотични вещества, могат да се правят и от особеностите на самото разпространение, в случаите когато същото е мащабно и регулярно, и обхваща определена територия, върху която се налага контрол чрез заплахи и глоби, каквито доказателства има по настоящото дело. В подкрепа на застъпената теза прокурорът се позовава на показанията на свидетелите С. М.

/за информираността му, че подсъдимият Я. зарежда марихуана от /"В. Б."/, както е известен подсъдимият В. Т./; на приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелката З.

Г., че лицето, с което съжителства на съпружески начала, И. Т. разпространява кокаин, който тя лично е закупувала от подсъдимия Д. Д. и впоследствие е бил разпространяван от нея на свидетелите З. Б. и С. С., които свидетелстват в кореспонденция с нейните показания.

Позовава се и на показанията на свидетел с тайна самоличност № /номер/, който в качеството си на разпространител на наркотични вещества е присъствал на срещи между братята Д. и лице с прякор „М.“, на което са предоставяли голямо количество амфетамин, като подсъдимият Д. Д. е имал властта да му налага глоба в размер на 200 лв. на ден при забавяне на продажбата, както и че след влизането му в затвора е бил заместван в тази му дейност от неговия брат Е. Д.. В показанията на същия свидетел е посочено и лице с прякор С. "М.", който е бил снабдяван от двамата братя с амфетамин. Свидетелите И. Т. и съпругата му потвърждават, че последната е била предупреждавана от братята Д. да не свидетелства срещу тях, а в показанията на свидетеля Т. се сочи, че ръководител на организираната престъпна група е бил подсъдимият Д. Д., който лично го е заплашвал във връзка с намерението му да свидетелства по настоящото дело, които доказателства не са били анализирани от въззивния съд.

В протеста се сочат и други гласни доказателствени средства в подкрепа на обвинението, които не са обсъдени във въззивното решение – обяснения на свидетеля Х. Я., дадени в качеството му на обвиняем по делото, че регулярно е получавал марихуана от подсъдимия Т. с цел нейното разпространение; показания на свидетеля М. У. за това, че наркотичните вещества са получавани от подсъдимия Д., както и на свидетелите А. А. и С. М., които взаимно си кореспондират, за предоставянето на наркотични вещества от подсъдимия Т., като и заявеното от свидетеля Г. Г., че подсъдимия Т. го е снабдявал с амфетамини винаги когато му се е обаждал за това. В протеста се посочват и показанията на свидетел с тайна самоличност № /номер/ и на свидетеля И. М., които съответстват в съдържателен план относно снабдяване от страна на подсъдимия Д. на различни лица с наркотични вещества. В същата посока се оценява и съдържанието на събраните по делото веществени доказателствени средства и заключенията на назначените по делото експертизи.

Като съществен процесуален пропуск се оценява и отказът на съда за повторен разпит на свидетеля с тайна самоличност № /номер/ и за провеждане на очни ставки, както и в цялост неправилният анализ и оценка на доказателствата, което е довело до нарушаване процесуалните права на прокуратурата в процеса.

В подкрепа на обвинението по чл. 339, ал.1 от НК се посочва, че помещението, в което 2 са намерени боеприпасите се е ползвало от семейството на подсъдимия Д., съпругата му го е отключила със секретен ключ, както и че същите са били старателно укрити, като достъпът до там е бил ограничен и контролиран.

Срещу касационния протест, на осн. чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от упълномощения защитник на подсъдимия Т., с което се изразява становище за неоснователността на протеста и за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. В писменото становище се посочва, че съдът е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК и е допуснал до разпит като свидетели подсъдимите, по отношение, на които наказателното производство е приключило със споразумение, както и в решението подробно е обсъдил показанията на цитираните в протеста свидетели, като е посочил, че въз основа на тях не може да бъде направен извод за виновност на подсъдимите по обвинението по чл.321 от НК, а се съдържат данни само за конкретни прояви, свързани с наркотични вещества.

Показанията на свидетел с тайна самоличност № /номер/ и приложените по делото веществени доказателствени средства събрани чрез използване на специални разузнавателни средства също подробно са анализирани от САС, с което не е допуснато твърдяното в протеста процесуално нарушение.

В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест и моли същият да бъде уважен, като се отмени въззивното решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, и делото да се върне за ново разглеждане от апелативния съд. Намира, че решението на САС е постановено при липса на мотиви, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, поради игнориране на съществена част от доказателствената съвкупност, която не е била подложена на оценка и анализ, като съдът е коментирал и е възприел безкритично само част от доказателствените източници. А именно показанията на свидетелите, допуснати до разпит пред въззивния съд, по отношение на които наказателното производство е било прекратено със споразумение, без да направи цялостен доказателствен прочит на всички събрани доказателства и да ги оцени по обективен начин.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. се представлява от упълномощения му защитник адв. Т., който намира касационният протест за неоснователен и моли да не бъде уважаван поради липса на касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК.

Защитникът поддържа тезата за недоказаност на предявеното обвинение в съответствие с изискуемия доказателствен стандарт, съгласно националното право и поставеният в практиката на ЕСПЧ, като счита, че същите са останали неудовлетворени за подзащитния му.

Посочва, че САС е провел въззивно съдебно следствие с разпит на свидетели, след което е подложил на задълбочен анализ цялостната доказателствена съвкупност и правилно е намерил тезата на обвинението за недоказана, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Д. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди въззивното решение и да се остави без уважение касационният протест.

3

Подсъдимият Т. пред ВКС се представлява от упълномощения защитник адв. В., който оспорва протеста на прокурора от САП, като се позовава на депозираното от него писмено възражение и на съдържащите се в същото аргументи. Намира, че въззивният съдебен акт е подробно прецизно и детайлно мотивиран, включително и с приложимата задължителна съдебна практика на касационната инстанция, поради което моли да бъде оставен в сила.

Подсъдимият Т. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърдят първоинстанционният и въззивен съдебни актове.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационния протест на прокурора от САП и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 143/13.09.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 4194/2023 г. по описа на Софийски Градски съд, НО, 30-ти състав подсъдимият Д. И. Д. е бил признат за невиновен по обвинението по чл. 321, ал. 3, т.1 от НК относно това, че в периода от началото на 2017 г. до 11.10.2019 г. на територията на област /област/ е ръководил заедно с Е. И. Д. организирана престъпна група /ОПГ/ с 9 участника, подробно индивидуализирани в присъдата, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК и по чл. 354в от НК, както и по обвинението по чл. 339, ал.1 от НК за това, че на 11.10.2019 г. в /населено място/, /улица, номер/ е държал в прилежащо помещение към ап. 43 боеприпаси /подробно описани в присъдата/ без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.

304 от НПК е оправдан по същите обвинения.

Със същата присъда подсъдимият В. И. Т. е бил признат за невиновен по обвинението по чл.

321, ал. 3, т.2 от НК относно това, че в периода от началото на 2017 г. до 11.10.2019 г. на територията на област /област/ е участвал в организирана престъпна група /ОПГ /, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК и по чл. 354в от НК заедно с 9 участника, подробно индивидуализирани в присъдата, ръководена от Е. И.

Д. и Д. И. Д. поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по същото обвинение.

С въззивно решение № 247/08.07.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1491/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6-ти наказателен състав присъдата на СГС е била потвърдена изцяло.

Касационният протест на прокурора е подаден в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.

346, т.2 от НПК, поради което е допустим, като разгледан по същество се явява частично основателен в частта срещу потвърждаването на първоинстанционната присъда за оправдаването на подсъдимите Д. и Т. по обвинението по чл. 321 от НК за всеки един от тях.

Наведените в протеста касационни основания изискват първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като проверката на материалния закон може да се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите по същество относно правно значимите факти. Релевираните доводи в подкрепа на това 4 оплакване касаят непълна и превратна оценка на доказателствената съвкупност от въззивната инстанция, което е довело до пороци при формиране на вътрешното й убеждение по релевантните за обвинението факти, както и липса на мотиви, поради игнориране на поголямата част от доказателствените източници, които подкрепят обвинението по чл. 321 от НК.