Решение № 126 от 01.07.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Девин, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Славка Р. Зайцева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100552 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.2024г. ищеца е сключил Договор за потребителски кредит № 7053602* с представител на „Т. Б. А. Б.” АД. Предмет на договора било предоставяне на потребителски кредит за общо ползване в размер на 10000.00 лева. Ищецът твърди, че било договорено да заплати 48 вноски всяка от по 506.66 лева. Лихвения процент по кредита съобразно чл. 9, т. 1 от договора бил 30.39%, а ГПР съобразно чл. 10 от договора бил 34.58%. Счита, че Договора за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и излага съображения в тази насока. Твърди, че в чл. 7.1 от договора за потребителски кредит, отделно от главницата са договорени еднократно да бъдат заплатени такси, свързани с усвояване и управление на кредита, а именно: „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)” в размер на 3504.00 лева, както и „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)” в размер на 479.52 лева, както и застрахователна премия като задължително условие за сключване на договора за кредит в размер на 3983.52 лева, дължими в деня на подписване на договора за кредит, който се финансират от 1

Кредитора и се възстановяват от Потребителя заедно с дължимите месечни вноски. Счита, че заблуждаващо в договора са посочени две различни суми като общ размер на кредита. Така на стр. 2 от договора в чл. 7.1. е посочен общ размер на кредита 13983.52 лева, а на стр. 3 в чл. 10 е посочена обща дължима сума от потребителя 24319.50 лева. Така не става ясно за потребителя каква е общата дължима сума от потребителя и е поставен в заблуда. Твърди, че в чл.

10 от договорът за потребителски кредит не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума, нито какъв е размерът на възнаградителната лихва, а само годишния процент на разходите /ГПР/. Счита, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент /чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК/ и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Твърди, че в договора е посочен лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит - 30,39 пункта като в чл. 9.2. от договора е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Счита, че именно начина на изчисление на лихвата - върху остатъчния размер на главницата по кредита, нарушава правата на потребителя, който към момента на сключване на договора не знае с всяка вноска по кредита каква част от главницата погасява, съответно каква част от лихвата. Без да е представена изначално детайлна разбивка на погасителните вноски е невъзможно да се установи по какъв начин е начислена лихвата по кредита и как е формиран претендирания от „Т. Б. А. Б.“ ЕАД размер. Твърди, че съдържанието на чл. 9 от договора не става ясно дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен, тъй като текста не изключва приложението на референтен лихвен процент. В чл.

9.1 от договора е записано, че годишният лихвен процент е в размер от 30,39 %, но не е определен изрично като фиксиран. Твърди, че е посочен годишният процент на разходите, но не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Счита, че предвид констатираните непълноти и неточности в съдържанието на договора за потребителски кредит и съобразно с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, същият се явява изцяло недействителен, включително и в частта на 2 клаузата за такса за оценка на риска. Твърди, че според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последици е по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Счита, че уговореното еднократно възнаграждение в Договора за потребителски кредит за заплащане на „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)” в размер на 3504.00 лева, както и „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill) в размер на 479.52 лева, както и застрахователна премия като задължително условие за сключване на договора за кредит в размер на 3983.52 лева, е недължимо на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касае за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същото не се дължи и на основание чл.

10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Освен това тези суми не са усвоени при сключването на договора за да бъде включена в размера на кредита. В този смисъл е налице противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Твърди, че Договора за кредит е на шрифт и формат по-малък от 12 пункта.

Моли съда бъде признато за установено по отношение на „Т. Б. А. Б.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: rp. С., район Л., ул.

Д. Х. № **-**, ет. *, представлявано от Н. И. П. и И. С. И., че Договор за потребителски кредит № 7053602* от 30.05.2024г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В условията на евентуалност моли съда да бъдат признати за недействителни клаузите „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)” в размер на 3504.00 лева, както и „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ в размер на 479.52 лева в договор за потребителски кредит № 31255* от 30.05.2024г.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Т. Б. А. Б.”, с който намира предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни. Счита, че се явява неоснователно възражението, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно 3 чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока законът е ясен - видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като излага подробни съображения. Твърди, че чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в Договора: ГПР - 34.58 % и обща дължима сума 24 319.50 лева. Твърди, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. /Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О.1. Останалите възражения срещу начина на изчисляване на ГПР, съобразно изискването на ЗПК по определения в приложение №1 начин, също са неоснователни, а и недоказани, защото тежестта за доказване на тази евентуална грешка в изчислението тежи върху страната, която го твърди, а доказателства в тази насока не са искани и представени, като и излага подробни съображения.

Моли съда да приеме, че не са налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 ЗПК, за прогласяване нищожността на сключеният Договор за потребителски кредит № 7053602* от 30.05.2024г. и в тази връзка моли да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на основание член 78, ал. 5 от ГПК и моля съдът да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум в случай, че съдът приеме за доказано извършването на разноски от ищеца по настоящето дело.

Претендира за юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 360.00 лева.

В о. с. з. ищецът не се явява и не изпраща представител. С молба от ищеца, чрез процесуалния му представител – адв. С. П., поддържа исковата 4 молба и моли да се уважи иска, по изложени подробни съображения в писмена защита.

В о. с. з. ответника „Т. Б. А. Б.“ АД не изпраща представител.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищеца Р. Р. А. и „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК ********* е сключен

Договор за потребителски кредит

№

7053602*/30.05.2024г. за сумата от 10 000.00 лева, със срок на договора на кредит – 05.06.2028г., като са договорени за заплащане – 48 вноски по 506.66 лева всяка, лихвен процент – 30.39 % /т. 9 от договора/ и ГПР – 34.58 % /т. 10 от договора/. В договора има погасителен план.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).

П р о ц е с н и я т Договор за

5 потребителски кредит

№

7053602*/30.05.2024г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК. След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 11 ЗПК .