Решение № 762 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502084 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 260086/01.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5673/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, е прекратено, на основание чл.233, ал.1 ГПК, производството поделото в частта по предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу М. Т. Т. искания за отнемане на сумата от 1 560 лв., представляваща половината от пазарната стойност на продадения л. а. „Хюндай“, модел „Галопер“, ДК № ******** и на сумата от 64 848, 59 лв., представляваща внесени и изтеглени суми по нейни банкови сметки. Отхвърлени са предявените от КОНПИ искове срещу М. Т. Т. и М. И. Т., (починал в хода на процеса и заместен от наследниците си М. Т. Т. и Б. М. Т.), искове с правно основание § 5, ал.2 ЗОНПИ вр. чл.74, ал.1 вр. чл.71 и чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество, представляващо лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“ с ДК № ********, с дата на първа регистрация 26.03.2007 г., рама № NLHCM41AP7Z042180, двигател G4EE6T016305, цвят – червен.

КОНПИ е осъдена, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на М. Т. Т., сумата от 600 лв. - разноски за производството, да заплати на адв. Н. Й. К. и адв. П. Н. И. – Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 и т.3 ЗАдв., сумата от 7 000 лв. - адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на СГС думата от 9 624, 06 лв. – държавна такса.

С определение № 263271/14.05.2024 г., постановено по горепосоченото дело, е оставено без уважение искането на КОНПИ за изменение на постановеното на 01.02.2024 г. съдебно решение в частта за разноските.

1

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца КОНПИ. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като М. Т. е признат за невиновен по повдигнатите му от ПРБ обвинения. На основание чл.5, ал.2 ЗОНПИ производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лиза. В тази насока са и ал.3 на чл.5 ЗОНПИ, чл.153, ал.5 и ал.6 ЗОНПИ. По силата на чл.141 ЗОНПИ се възстановява справедливостта чрез отнемане в полза на държавата на имущество, което, като противозаконно придобито от неговия притежател, подлежи на връщане на обществото. Установена е оборима презумпция, съгласно която се предполага, че едно имущество е придобито незаконно, щом не е установен законен източник на доходи за придобиването ме – налице е значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Счита, че е без значение за изхода на делото обстоятелството, че М. Т. не е осъден с влязло в сила присъда. Съгласно формираната съдебна практика, ако оправдателната присъда е постановена и влязла в сила по време на проверката или след това, но преди предявяването на иска, както и след като искът е предявен, същата ще е без значение за исковото производство и то ще се развива самостоятелно, без да се съобразява с нея. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че в случая значително несъответствие е в размер на 250 000 лв. Поддържа, че преценката за значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ЗОНПИ е съотношение между имуществото на проверяваното лице и нетния доход, който надвишава определен размер – 150 000 лв. В нарушение на чл.172 ГПК са кредитирани показанията на свидетеля С. Г. – брат на ответницата М. Т., тъй като е налице заинтересованост в полза на ответниците. Неправилно съдът е приел, че внесените по банкови сметки суми не следва да се отнесат към разходната част на анализа. Счита, че тези суми следва да се отразят като разход в анализа, тъй като тези суми са изразходвани. Излага съображения, че след като средствата не са налични и не са преобразувани в реални активи, то същите са разходвани и представляват разход за проверяваното лице. За 2012 г., когато са придобити процесните МПС на стойност от 14 882 лв., нетният доход е в размер на 7 070, 61 лв., като е налице недостиг от 7 811, 39 лв.

Издръжката за 2012 г. е в размер на 10 284 лв. счита, че това води до извод, че ответниците не са имали законно установени доходи дори за обичайните си минимални разходи за издръжка на домакинството, поради което не биха могли да придобиват имущество със законен източник на средства. Поддържа, че не следва да се приемат за законни доходи и суми в размер на 42 750 лв., предоставяни ежемесечно от родителите и 25 000 лв. – получени при брак и раждане, тъй като липсват писмени доказателства за това. Тъй като не е установен източникът на средствата, внесени по банкови сметки на ответниците, те не следва да се приемат като законни доходи. Не следва да се приемат за законни доходи получените банкови кредити, тъй като не е установен законен източник на средствата за погасителните вноски. отделно от това заемът поражда задължение за връщане, поради което се касае за дълг, а не за доход. счита, че неправилно решаващият съд е приел, че липсва значително несъответствие между имуществото и нетния доход. Моли съда да 2 отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.

Претендира строените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците М. Т. Т. и Б. М. Т., с който я оспорват.

Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Считат, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността им – да са спазени основните принципи за намеса в собствеността на гражданите – законност, легитимна цел и пропорционалност, съгласно общностното право на ЕС. Поддържа, че решаващият съд правилно е приложил практиката на ЕСПЧ, която е задължителна за българските съдилища. При липса на престъпно деяние, не може да се установява и връзката му с незаконно придобитото имущество. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд относно липсата на значително несъответствие на стойност 150 000 лв. и 250 000 лв. Решаващият съд е направил съпоставка между приходите и разходите на ответниците, без да включва установените от свидетелите доходи, в който случай отново липсва несъответствие. Съгласно ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 . на ВКС, ОСГТК и формираната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК внесените по банкови сметки суми не следва да се отнесат към разходната част на анализа, тъй като вноските по сметки принадлежат на титуляра на банковата сметка и представляват негови вземания. Не може да се приемат като разход и получените от продажба на имущество суми. Считат, че вариантите на експертното заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по въпросите на ищеца, не следва да се кредитират от съда молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените по делото разноски.

Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определение № 263271/14.05.2024 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Поддържа, че по делото липсват данни ответницата М. Т. да е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Причина за завеждане на делото е поведението на ответната страна, която следва да понесе отговорността за разноските. По делото не са ангажирани доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 7 000 лв., както и същият е завишен по размер, предвид фактическата и правна сложност на делото. Излага съображения, че на основание чл.84, ал.1 ГПК не дължи заплащане на държавна такса за производството. , в каквато насока е константата съдебна практика. Когато съдебно предявеното право е от публичен характер, държавата, държавните учреждения и общините са освободени от заплащане на държавна такса моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответниците, с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. По делото ищецът е направил многократни частични откази от исковете, по които се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото са събрани голям обем доказателства. Считат, че законосъобразно решаващият съд е отчел правната и фактическа сложност на делото, множеството съдебни заседания, активното участие в събирането на доказателства, писмени и устни становища, отговори, 3 искания и възражения, депозиране на писмени бележки, мастни жалби, като е съобразил формираната актуална съдебна практика във връзка с отговорността за разноските. Молят съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание § 5, ал.2 ЗОНПИ вр. с чл.74, ал.1 и чл.62 ЗОПДНПИ (отм.). Ищецът твърди, че с решение № 39/28.01.2015 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на постъпило от СГП на 11.02.2013 г. уведомление за привличане на М. И. Т. като обвиняем за престъпления по чл. 304б, ал. 1, пр. 1, чл. 304, ал. 1, пр. 1 и чл. 304, ал. 1, пр. 3 от НК. С протокол от 19.03.2013 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на М. И. Т.. Периодът на проверката е от 19.03.2003 г. до 18.03.2013 г. С договор за продажба ва дружествени дялове от 10.05.2012 г. проверяваното лице е продало на М. Р. Г. дружествени дялове от „Офис Ричардж“ ЕООД за сумата от 5 000 лв., която сума подлежи на отнемане. Проверяваното лице придобило в режим на съпружеска имуществена общност лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, рег. № ********, за сумата от 2 000 лв., с пазарна оценка към момента на придобиване от 12 186, 19 лв., както и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Галопер“, рег. № СА ******** за сумата от 500 лв., с пазарна оценка към момента на придобиване от 4 158, 64 лв. След отчитане на разходите за издръжка на семейството, за задгранични пътувания и платените данъци, такси и глоби, КОНПИ е установила значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице и неговата съпруга – 297 582, 39 лв. С оглед на това счита, че от събраните данни може да се направи обосновано предположение, че имуществото на проверяваното лице е незаконно придобито. Искът първоначално е предявен с цена от 240 601, 59 лв. - пазарната стойност на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, рег. № ********– 8 502 лв.; 5 000 лв. – равностойността на отчуждените 50 дружествени дяла от капитала на „Офис Ричардж“ ЕООД; сумата от 3 120 лв.

– пазарната стойност на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Галопер“, рег.

№ СА ******** към датата на отчуждаването; 159 131 лв.- сбор от внесени и изтеглени суми по банковите сметки на М. Т., 64 848, 59 лв. – сбор от внесени и изтеглени суми по банкови сметки на М. Т..

В хода на висящото производство – на ******** г. М. И. Т. е починал.

С определение от 11.08.2016 г. на негово място са конституирани наследниците му по закон – Б. М. Т. – дъщеря и М. Т. Т. – съпруга.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК, ответниците М. Т. Т. и Б. М. Т. оспорват предявените искове. Излагат съображения, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва значително несъответствие по смисъла на § 1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ в размер над 250 000 лв. за проверявания период. След изменението на иска не се твърди наличието на такова несъответствие.в условията на евентуалност поддържат, че искът е неоснователен. Не е налице изискуемото от закона обосновано предположение за наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Поддържат, че изготвеният икономически анализ е необоснован. Неправилно са игнорирани 4 продажните цени на МПС, които са посочени в представените документи при липса на данни, че тези цени не са действително уговорените такива. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск претендират сторените по делото разноски. Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК, с приложен към него договор за правна защита и съдействие.