Решение № 47 от 09.07.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Варна , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско дело № 20213000500223 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от СВ. Б. СТ. и СТ. СВ. Б. чрез особения представител адв. С.Д. Т. срещу решение № 260 043/05.04.2021 год по гр.д. № 201/2020 год на Окръжен съд Търговище, с което е обявена за недействителна по отношение на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр.София извършената прехвърлителна сделка с нот.акт № 32, том втори, дело 139/2019 год на нотариус Полина Димитрова, по силата на която СВ. Б. СТ. от гр. Попово с особен представител адв. Ст.Т. продава на СТ. СВ. Б., представляван от адв.

Ст. Т. собствения си недвижим имот, който представлява: 593/810 ид.ч. от имот с идентификатор ***, целият с площ от 857 кв.м., ниско застрояване, урбанизирана територия, заедно и в реален вид със застроените в него сгради: 1. Идентификатор № *** от 7 кв.м.застроена площ;

2. *** от 24 кв.м. застроена площ; *** от 101 кв.м. застроена площ, на два етажа; 4. Идентификатор *** от 71 кв.м. застроена площ; 5. Идентификатор *** с площ от 11 кв.м., за 1 сумата от 56 000 лв, на осн. чл. 135 от ЗЗД, както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр.София разноски по делото в размер на 612 лв за държавна такса, сумата 1213 лв за възнаграждение за особен представител и сумата 150 лв – юрисконсултско възнаграждение.

По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират присъждане на разноските за двете инстанции.

По отношение определения от съда размер на възнаграждението за особения представител в жалбата са изложени доводи, че адв. Т. е осъществявана процесуално представителство и защита на двамата ответници, поради което съгласно Наредба № 1/2004 год дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 2336 лв за всеки от тях, или общо 4672 лв, а не както е определил съдът – 1213 лв. Поради това моли за настоящата инстанция за бъде определено адвокатско възнаграждение в размера, предвиден в чл. 7 ал.2 т.4 от наредбата.

В постъпилия отговор от „Банка ДСК“ ЕАД, представлявана от юрисконсулт Катя Кирилова Н., е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл.135 от ЗЗД, предявен от „Банка ДСК“ ЕАД срещу СВ. Б. СТ. и СТ. СВ. Б. за прогласяване недействителността по отношение на банката кредитор на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответници под формата на нот.акт № 32, том II,дело 139/2019 год на нотариус Полина Димитрова.

2

Своето качество на кредитор ищецът е установил с представения договор за банков кредит, сключен на 25.09.2017 год с кредитополучател „Джунгул“ ЕООД, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, между банката и първия ответник.

Съгласно чл. 141 от ЗЗД поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник, а на осн. чл. 140 от ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането му.

Вземането на кредитора е възникнало в деня на сключване на договора, а поетата от длъжниците солидарна отговорност му дава право да търси изпълнение от когото и да е от тях – чл. 122 ал.1 от ЗЗД.

Договорът за покупко-продажба е сключен между ответниците след възникване на вземането. Разпоредителната сделка намалява имуществото на длъжника, което е предназначено да служи за общо обезпечение на кредитора, и в този смисъл го уврежда.

В хипотезата на чл. 135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, а когато действието е възмездно, лицето, с което той е договарял трябва също да е знаел за увреждането. В полза на увредения кредитор е установена законова презумпция за знание с разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Тежестта за оборване на презумпцията лежи върху длъжника, което той не е успял да направи в процеса.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд – правилно и законосъобразно.

По отношение оплакването във въззивната жалба по отношение на разноските, които съдът е определил за особения представител, назначен по реда на чл. 47 ал.6 от ГПК, съдът намира следното:

В този случай възнаграждението на особения представител се определя 3 от съда след съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, като то може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от половината от него.

В случая съдът правилно е преценил, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Особеният представител е подал писмен отговор на исковата молба и писмена защита, а производството е приключило в едно съдебно заседание, на което той се е явил, без да направи доказателствени искания. Поради това съдът е определил възнаграждението му, съобразявайки се с нормата на чл. 47 ал.6 пр.2 от ГПК.

Разноските за въззивното производство следва да се понесат от въззивниците в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на насрещната страна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 043/05.04.2021 год по гр.д. № 201/2020 год на Окръжен съд Търговище, г.о.

ОСЪЖДА СВ. Б. СТ. с ЕГН ********** и СТ. СВ. Б. с ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение .

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4