Решение № 260577 от 25.09.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 260577 гр. Пловдив, 25.09.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11656 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В.Д.М., ЕГН

**********, с адрес *** в качеството му на адвокат с личен № *** с адрес за връчване на книжа: *** против Г.Й.Т.,

ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл. 288 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 11526 лв. – главница, представляваща дължимо възнаграждение, съгласно

Договор за правна защита и съдействие от 29.09.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът сочи, че упражнява адвокатска професия от ***. На 29.09.2015 г. на основание чл. 36, ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата в качеството му на адвокат – довереник е сключил с ответницата в качеството на доверител договор за правна защита и правно съдействие, по силата на който ответницата му е възложила, а той е приел да извършва от нейно име и за нейна сметка действия за защита и реализиране на правата и интересите й относно нанесени й имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от ПТП, настъпило на *** г. За изпълнение на задълженията по договора, ответницата се е задължила да изплати на ищеца 20 % с ДДС върху получената от нея сума за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП и лихвата върху тази сума. Посочва се, че всички разноски за изпълнение на задълженията по договора, свързани с досъдебното производство, водено във връзка с гореописаното ПТП, с представителството й в качеството на граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес /ако има такъв и ако участието на пострадалия в същия е допустимо/ и с получаването на определеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от застрахователя, са за сметка на довереника т.е. за сметка на ищеца (чл.4, ал. 1 от договора). Сочи се, че в чл. 4, ал. 2 от договора страните са се съгласили всички разноски, извън изрично упоменатите по чл. 4, ал.1 и разноските по изпълнението на задълженията по чл. 1 от договора, когато същите са свързани с разход на време и/или представляват правна сложност, надхвърляща обикновено приетото в такива случаи, да се договарят допълнително за всеки отделен случай.

Посочва се, че за изпълнение на задълженията по договора, ответникът се е задължил да упълномощи ищеца с пълномощно с нотариална заверка на подписа, но доколкото ищецът е адвокат, той бил упълномощен с писмено пълномощно.

Въз основа на поетите задължения по силата на сключения договор, ищецът предприел необходимите действия за установяване на всички необходими факти и обстоятелства по реализираното ПТП на *** г., даващи основание на ответницата да получи обезщетение за понесените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на същото.

Ищецът установил, че се касае за ПТП, станало на *** в гр. П. около *** до Т - образно кръстовище на улица *** и ул. *** между лек автомобил „***" с peг. № *** и велосипедист, при което лекият автомобил, управляван от ***, е ударил велосипедиста ***. *** бил откаран в болница. където на същата дата починал.

Установено било, че доверителката по договора за правна защита и съдействие - ответница по настоящата искова молба, е *** на починалия при пътно - транспортното произшествие *** и като такава има право на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди съобразно изискванията на закона.

Против водача на лекия автомобил било образувано досъдебно производство, в което се ищецът се включил, защитавайки правата и законните интереси на ответницата съобразно правилата за представителство и изискванията на Закона за адвокатурата. Ищецът предвиждал, че срещу водача на лекия автомобил ще бъде повдигнато обвинение от прокуратурата.

На

12.11.2015 година разследващият полицай извършил предявяване на разследването на ответницата и на ищеца, като нейн довереник. Окръжна прокуратура гр. П. повдигнала обвинение против *** за това. че на *** година в гр. П., ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***" с peг.

№ *** е нарушил правилата за движение, превишил е допустимите скорости на движение в населено място и по непредпазливост е причинил смъртта на ***, *** на доверителката по договора за правна защита и съдействие - ответница по настоящата искова молба. Образувано било НОХД № 2368 по описа за 2015 година на Окръжен съд -Пловдив.

На 10.02.2016 година от Окръжен съд - Пловдив е изпратена призовка за доверителката по договора за правна защита и съдействие - ответница по настоящата искова молба, да се яви в съда като свидетел на 15.03.2016 година.

Съдът е изпратил призовката чрез ищеца - адв.

В.М., виждайки от материалите по досъдебното производство, че той е представлявал същата и до изпращането на делото в съда. Ищецът подал молба от името на ответницата за конституирането й по делото като частен обвинител. С определение на съда от 15.03.2016 година същата била конституирана като частен обвинител, а ищецът бил приет за участие по делото като нейн повереник и участвал в делото с всички признати от закона процесуални действия до неговото приключване.

С присъда№ *** по НОХД № 2368 по описа за 2015 година Пловдивският окръжен съд признал *** за виновен в това, че на *** година в гр. П., на ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с peг. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21 от ЗДвП – превишил определените от закона стойности на скоростта км/ч: за категория „В" в населено място - 50 км/ч., същият е управлявал посоченото МПС със скорост 84 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на *** /*** на ответницата/ и го осъжда на една година и шест месеца лишаване от свобода; на основание чл. 66 ал.

1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На

31.03.2016 година ищецът подал молба от негово име до Окръжен съд - Пловдив за издаване на заверен препис от присъдата и незаверени копия от мотивите, като изрично посочил, че исканите документи са му необходими на основание чл. 107 от Кодекса за застраховане за предявяване на претенция за неимуществени вреди. От съда получил исканите документи.

Ищецът установил, че за лек автомобил марка „***" с peг. № *** има валидна полица за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователно дружество „Бул Инс" АД гр. София.

На

04.05.2016 година, действащ като упълномощен представител на Г.Й.Т., ищецът изготвил и изпратил до Изпълнителния директор на ЗД „БУЛ ИНС" АД ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ГР. СОФИЯ, молба за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинената смърт на нейния родственик и последвалите болки и страдания като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП в полза на доверителката по договора за правна защита и съдействие - ответница по настоящата искова молба - в размер на 110 000 /сто и десет хиляди/ лева. Молбата се сочи, че е била подробно мотивирана с изложение на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило пътно - транспортното произшествие, посочени са воденото досъдебното производство, образуваното НОХД, изхода по него с влязла в сила присъда, с която водачът на лекия автомобил „***" с peг. № *** е признат за виновен, наличието на застрахователна полица в ЗД „Бул Инс" АД и са приложени съответните документи.

Застрахователно дружество „Бул Инс" АД приело, че може доброволно да изплати обезщетение в размер 30 000,00 /тридесет хиляди/ лева, няколко пъти по-малък от поисканото обезщетение, поради което не било подписано споразумение, тъй като не било в интерес на доверителката на ищеца – ответник по делото.

Ищецът изготвил искова молба до Софийски градски съд против ЗД „БУЛ ИНС" АД от името на доверителката по договора за правна зашита и съдействие - ответница по настоящата искова молба - с искане за заплащане в нейна полза на 110 000 /сто и десет хиляди/ лева, съставляващи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от внезапната смърт на нейния *** *** в резултат на пътно - транспортно произшествие, станало на *** година в гр. П., бул.“***“, по вина на ***, управлявал лек автомобил ,“***“с peг. № ***.

Исковата молба се сочи, че е подробно мотивирана с изложение на фактите и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, посочени са воденото досъдебното производство, образуваното НОХД, изхода по него с влязла в сила присъда, с която водачът на лекия автомобил „***" с peг. № *** и признат за виновен, наличието на застрахователна полица в ЗД ,“Бул Инс“ АД и са приложени съответните документи: Удостоверение за наследници, Присъда № *** година на Окръжен съд - Пловдив. Застрахователна полица № *** - копие, както и адвокатско пълномощно. Направени са и съответните доказателствени искания. Исковата молба с приложенията е изпратена до Софийски градски съд на 08.08.2016 година в 10,10 часа чрез „Български пощи" ЕАД.

С писмо чрез „Български пощи" - Телепоща изх. № *** година в 15,40 часа Г.Й.Т. уведомява ищеца, че от датата на получаване на уведомлението прекратява сключения с ищеца договор за правна защита и оттегля всички пълномощия, с които го е упълномощила да я представлява пред органите на МВР, прокуратурата, държавни органи. застрахователни компании, НББАЗ,

Гаранционен фонд и др. във връзка с ПТП от *** година, при което е причинена смъртта на *** и занапред да се въздържа от извършването на всякакви действия от нейно име. Сочи се, че с това писмено изявление е налице едностранно прекратяване на договора за правна защита и съдействие от страна доверителката по него, ответница по настоящата искова молба.

В съответствие с едностранното прекратяване на договора за правна защита и съдействие страната по него доверител се сочи, че дължи заплащане на съответно възнаграждение, съобразно клаузите на договора и Закона за адвокатурата.

Посочва се, че съгласно чл. 17 от договора за правна защита и съдействие срокът на договора е с краен срок, определяем към момента на получаване на застрахователното обезщетение от доверителя и заплащане на възнаграждението по настоящия договор на довереника, за което се съставя писмено споразумение. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от договора за правна защита и съдействие при неспазване на задължението си по чл. 2. както и при неоснователно оттегляне на пълномощията и прекратяване на договора от страна на доверителя, довереникът има право на уговореното в чл. 3 възнаграждение в пълен размер, но не по-малко от 2000 /две хиляди/ лева.

Цитират се законови разпоредби, касаещи заплащането на адвокатско възнаграждение и неговия размер, като съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за адвокатурата при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.

В процесния случай се сочи, че е налице подписан договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението е определен в самия договор, този размер е справедлив и обоснован, не е по-малък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, възнаграждението е уговорено като процент от това, което клиентът ще получи като обезщетение /което е допустимо, тъй като не се касае до възнаграждение по наказателни дела и по гражданско дело с нематериален интерес/.

Посочва се, че в случая от 29.09.2015 година до датата на прекратяване на договора и оттегляне на пълномощията - 09.08.2016 година -добросъвестно и в съответствие с изискванията на договора и закона в широк смисъл ищецът е извършил всички допустими от закона правни действия в защита интересите на доверителката- ответница по настоящата искова молба, поради което ответницата му дължи възнаграждение по силата на сключения между нея и него договор за правна защита и съдействие от 29.09.2015 година в размер на 20% /двадесет процента/ върху получената от нея сума за претърпените имуществени и неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортното произшествие и лихвата върху същата сума, но не по-малко от 2000 /две хиляди/ лева.