Решение № 276 от 30.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Ловеч, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500622 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба Й. Д. П. против решение № 418/09.04.2024 г., по гр.д. № 4662/2023 г. на РС – П, с което е отхвърлен като погасен по давност предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че Й.М. И. дължи на Й. Д. П. сумата от 10 000 лв. по запис на заповед, издаден на 25.07.2008 г., с падеж 25.07.2018 г., ведно със законната лихва от 14.09.2022 г., за която е издаден заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4879/2022 г. на РС П.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост, в следените аспекти: незаконосъобразност на извода за погасяване по давност на задължението по записа на заповед извод, изграден от районния съд без да се отчете, че длъжникът по записа е обявен за отсъстващ и че поемателят по ефекта (Й. П.) е получил от А. И. две плащания по записа на заповед – едното в качеството й на представляващ авалиста („П****“ ООД), а другото в качеството й на представляващ издателя (Й. И.), които съставлявали признание на вземането; несъобразяване от районния съд относно направеното от ищеца позоваване на непреодолима сила, препятстваща възможността за предявяване на записа на заповед. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по делото.

В писмения отговор се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение. От 1 въззиваемите се оспорват оплакванията, като се дават подробни доводи по всяко от тях, като се поставя акцент върху: погасяване по давност на вземането по записа на заповед; навеждане от ищеца едва с въззивната жалба на възраженията за частично плащане на сумата по ефекта, лишаващо ответниците от възможност за оспорване; неприложимост на чл. 515 ТЗ, доколкото падежът по записа на заповед е на определен ден, а не на предявяване. В писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р. М., който поддържа въззивната жалба, излага съображения за нейната основателност, моли за отмяна на атакуваното решение, за уважаване на иска за установяване на вземането по записа на заповед и за присъждане на разноските за двете инстанции.

А. Д. И., А. Й. И. и В. Й. И. – процесуални представители на обявения за отсъстващ ответник Й.М. И., в качеството им на въведени във владение на неговите имоти (чл. 11, ал. 1 ЗЛС), не вземат участие в съдебното заседание, но в писмена молба от пълномощника адв. Л. Т. се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на атакуваното съдебно решение, като се моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските по делото за въззивната инстанция.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за допустимо по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по иск от Й. Д. П. против Й.М. И., обявени за отсъстващ и представляван от А. Д. И., А. Й. И. и В. Й. И., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на съществуването на вземане за сумата от 10 000 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В исковата молба се твърди, че вземането по издадената заповед произтича от запис на заповед, издаден на 25.07.2008 г. от Й.М. И. в полза на Й. Д. П. за сумата от 200 000 лв., както и че от А. Д. И., А. Й. И. и В. Й. И., представляващите издателя на заповедта, е подадено възражение по чл. 414 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК от А. Д. И., А. Й. И. и В. Й. И. (представителите на Й. И.) е постъпил писмен отговор, в който са направени възражения за „невалидност“ на записа на заповед, при евентуалност - за погасяване по давност на вземането по заповедта.

С решение № 418/09.04.2024 г., по гр.д. № 4662/2023 г. на РС – П, съдът е отхвърлил иска за установяване на вземането от 10 000 лв. по заповедта за изпълнение, произтичащо от запис на заповед, издаден на 25.07.2008 г. от Й.М. И. в полза на Й. Д. П. за сумата от 200 000 лв., като погасен по давност, т.е. съдът е останал в рамките на търсената защита.

Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

2

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява от приетия документ „запис на заповед”, че на 25.07.2008 г. Й.М.

И. (ответникът) издал запис на заповед, с който се задължил неотменимо и безусловно срещу представяне на записа на заповед, без протест и разноски да плати на 25.07.2018 г. сумата от 200 000 лв. на Й. Д. П.. В записа на заповед се съдържа и текст „Авалирам това задължение при условията, при които е поето като управител и представител на „П****“ ООД“. От записа на заповед е видно, че е подписан от Й.М. И., че е с падеж на плащане 25.07.2018 г. и място на плащане гр. П, ул. „Българска авиация“ № 1.

На гърба на записа на заповед има две удостоверявания за получени суми – за 3 000 лв., (на 20.11.2016 г.) и за 1 000 лв. (на 16.11.2019 г.)., като на първото плащане не е означено от кого се предлага, а на плащането за 1000 лв. е удостоверено, че сумата се предава от ЧСИ.

С решение от 15.12.2016 г., по гр.д. № 8227/2016 г. на РС П на основание чл. 9 ЗЛС Й.М. И. е обявен за отсъстващ, а А. Д. И. (негова съпруга), А. Й. И. и В. Й. И. (негови деца) са въведени във временно владение в имотите на отсъстващия Й.М. И..

Й. Д. П. е подал заявление по чл. 417 ГПК (вх. 21582/14.09.2022 г.), по което е образувано ч.гр.д № 4879/2022 г. на РС П, и въз основа на приложения към заявлението запис на заповед от 25.07.2008 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Й.М. И. за сумата от 10 000 лв. и за законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането. В срока за възражение от А. Д. И., А. Й. И. и В. Й. И. (представителите на обявения за отсъстващ Й.М. И.) са постъпили възражения срещу вземането по заповедта, с оглед на което съдът е указал на Й. Д. П. да предяви иска за установяване на вземанията по реда на чл. 422 ГПК.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предмет на делото по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, е вземането по заповедта за изпълнение. В хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, предмет на установяване е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект (в случая запис на заповед). При предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане по заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед, доказателствената тежест за съществуването на редовен от външна страна менителничен ефект се носи от ищеца. Когато от ответника-издател на ефекта е заявено относително възражение, обуславящо несъществуването на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже връзката между каузалното правоотношение и записа на заповед (ТР-4-14-ОСГТК, т. 17). Ищецът не е длъжен да доказва наличие на каузална причина за издаване на записа на заповед.

В настоящия случай ищецът като поемател търси установяване на парично вземане от 10 000 лв. на основание издадения от Й.М. И. запис на заповед, ангажиран като документ по чл. 417, т. 10 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Конкретният запис на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 и чл. 536 ТЗ – издаден е на 25.07.2008 г. в гр.

П и е подписан от издателя Й.М. И.; с посочен падеж - на определен ден 3

(25.08.2018 г.); с означено наименование на поемателя (Й. Д. П.), с посочено място на плащането (гр. П); с изписано безусловно обещание да се плати определена сума пари (200 000 лв.); като в текста на документа на езика на който е написан се съдържа и наименованието „запис на заповед“. Означеният в документа падеж е на определен ден, който е настъпил (25.07.2018 г.), поради което следва да се приеме, че поетото със записа на заповед задължение е изискуемо от този ден и поемателят не следва да извършва каквито и да било други действия, за поставяне на длъжника в забава – „срокът кани вместо човека“. Предявяването на записа на заповед не е предпоставка за плащане, за разлика от менителницата, която трябва да бъде предявена за плащане, независимо от начина на определяне на нейния падеж (чл. 491 ГПК). Това следва от основаното различие между записа на заповед и менителницата - менителницата, съставлява нареждане за плащане, направено от издателя до трето лице платец, с оглед на което законът установява предявяването за плащане (тегленето на менителницата) като задължително условие за плащането по нея, докато записът на заповед е обещание на издателя за плащане (издателят обещава да плати, а не нарежда да се плати), т.е. при тази ценна книга няма платец, а издателят плаща, както би платил платецът, акцептирал менителницата. Именно защото при него издателят и платецът съвпадат, уредбата на менителницата относно предявяването за плащане, вкл. чл. 515, ал. 1 ТЗ, установяващ продължаване на срока за такова предявяване, при наличие на непреодолима сила, не са приложимо относно записа на заповед. За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата (чл. 537 ТЗ). В този смисъл е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че районният съд не се е съобразил с направеното от ищеца позоваване на непреодолима сила, препятстваща възможността за предявяване на записа на заповед, доколкото същото се обосновава с чл. 515, ал. 1 ТЗ, която разпоредба не е приложима към записа на заповед, с оглед неговото естество – на дадено от издателя обещание плати.

Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на менителничния ефект е подадено на 14.09.2022 г., т.е. след тригодишния срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ, който броен от деня на падежа (25.07.2018 г.), изтича на 25.07.2021 г. В този смисъл съдът намира за неоснователно и оплакването на въззивника, че от районния съд е изграден незаконосъобразен извод за погасяване по давност на задължението по записа на заповед, без да се отчита, че длъжникът по записа е обявен за отсъстващ. Именно защото падежът на записа на заповед е настъпил, за поемателя е била открита възможността да търси принудителното изпълнение за вземането си по ценната книга, вкл. като се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подавайки заявление по чл. 417 ГПК. Обявяването на длъжника за отсъстващ не е пречка за упражняване на правата срещу него. Напротив, при наличие на съдебно решение по чл. 9 ЗЛС, с което Й.М. И. е обявен за отсъстващ, а неговите съпруга и деца са въведени във временно владение в имотите на отсъстващия, последните се явяват негови представители пред съд и спрямо тях поемателят е могъл да упражнява правата си срещу отсъстващия (чл. 11, ал. 1 ЗЛС). Въззивникът всъщност е сторил това, подавайки заявлението по чл.

417 ГПК, макар и след изтичане на давностния срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ.