Определение № 95 от 06.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 06.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно частно гражданско дело № 20264000500045 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 248 ГПК.

С определение № 1536 / 20.10.2025 г. по възз. гр. дело № 756/ 2025 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е допълнено постановеното по същото дело прекратително определение № 1274/01.09.2025 г. в частта за разноските, като е осъден Г. С. Л. да заплати на Г. С. С. сумата в общ размер на 762,50 лева (750 лева – за адвокатско възнаграждение и 12,50 лева - ДТ) – направени разноски във въззивното производство по делото.

Срещу горепосоченото определение, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение от 750 лева, е подадена частна жалба от Г. С. Л., чрез процесуалния му представител, в която е направено оплакване, че адвокатското възнаграждение в този размер е прекомерно и несправедливо, несъобразено с това, че по въззивното дело са подадени само отговор и въззивна жалба, не е проведено нито едно съдебно заседание, не са съобразени фактическата и правната сложност на делото. Искането е за отмяна на същото в обжалваната му част, като бъде намалено дължимото от Г. Л. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна Г.

С. С..

1

Частната жалба е подадена в двуседмичния срок, указан от Окръжен съд – Велико Търново, поради което същата следва да бъде прието, че е подадена в срок (страната не може да бъде санкционирана за пропуска на законоустановения едноседмичен срок, предвид погрешните указания на окръжния съд, който не е съобразил, че с обжалваното определение е допълнено прекратително определение в частта за разноските – чл. 248, ал.3 ГПК). Същата изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на частния жалбоподател, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството по гр. д. № 1176/2024 г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по искова молба, подадена от Г. С. С. против Г. С. Л., с която е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените с решение № 412/18.05.2020г. по гр.дело №7/2020 г. по описа на РС - Велико Търново мерки относно малолетните деца С. Г. Л. и И. Г.ов Л..

Постановено е решение № 566/14.04.2025 г. по гр. д. № 1176/2024 г. по описа на РС – Велико Търново, срещу което в частта относно определения режим на лични отношения на майката с децата е подадена въззивна жалба от Г. С. Л. и е образувано възз. гр. д. № 756/2025 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

В сроковете по чл. 263, ал.1 и ал. 2 ГПК ( на 16.07.2025г.) са подадени отговор на въззината жалба и насрещна въззивна жалба от Г. С. С., чрез процесуалния й представител, като е приложен договор за правна защита и съдействие от 10.07.2025 г., с отразено като заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 1000 лева за процесуално представителство по въззивното дело.

Междувременно, на 14.07.2025 г. е постъпила молба от Г. С. Л., чрез процесуалния му представител, с която заявява, че оттегля подадената от него въззивна жалба.

С определение № 1274/01.09.2025 г. по възз. гр. д. № 756/2025 г. по 2 описа на Окръжен съд - Велико Търново, окръжният съд е прекратил въззивното производство, на основание чл. 264, ал.1 ГПК, поради оттегляне на въззивната жалба от Г. С. Л. против решение № 566/14.04.2025 г. по гр.д. № 1176/2024 г. по описа на РС - Велико Търново.

Понастоящем това прекратително определение на въззивния съд е влязло в законна сила, като необжалвано от страните.

В срока за обжалването му обаче е постъпила молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна Г. С. С., с искане да бъде допълнено в частта за разноските, като в нейна полза бъдат присъдени направените от нея разноски за въззивното производство – 1000 лева - за адвокатско възнаграждение и 12,50 лева - държавна такса по насрещната жалба.

В отговора по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г. С. Л., с който са направени възражения за недължимост на разноски за въззивното производство, поради прекратяването му и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определение № 1536 / 20.10.2025 г. по възз. гр. дело № 756/ 2025 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, което в настоящото производство се обжалва само в частта относно присъдите в полза на Г. С. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, решаващият въззивен състав на ОС - Велико Търново е приел, че същите са дължими, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, като ги е намалил от 1000 лева на 750 лева. Отделно от това, е присъдил разноски и за държавна такса за насрещната въззивна жалба в размер на 12,50 лева, в която част определението е влязло в законна сила, като необжалвано.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В случая частично се обжалва определение на въззивния съд, произнесено от него за първи път по реда на чл.248 ГПК, който въпрос е разрешен с т. 24 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Със същото ТР е разяснено, че когато въззивния съд за първи път се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, т.е. когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК. След изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г., посочената в 3 т. 24 от горното ТР компетентност на ВКС като втора инстанция по чл. 274, ал. 2 ГПК, е заменена с функционалната компетентност на апелативен съд, която се разпростира и върху определенията по чл. 248 ГПК, постановени за първи път от въззивния окръжен съд, доколкото същите попадат в кръга на определенията по чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК и не е била подадена касационна жалба срещу въззивното решение. Както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2018 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. В този смисъл определение № 30/26.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2751/2021г., II г. о., определение № 4350/08.12.2022 г. на ВКС по ч. к. гр. дело № 3700 /2022 г., II г. о., определение № 60162/17.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4538 /2021 г., II г. о. и др.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 3/27.06.2024 г. г. по тълк. дело 3/2023 г. на ОСГК на ВКС в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК (каквото е настоящото), разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, респ. жалбоподателя, отговорността за разноски се носи от подателя им.

Предвид горното и на основание чл. 273 ГПК, в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, като при прекратяване на въззивното производство по делото, поради оттегляне на въззивната жалба, в полза на въззиваемата страна се присъждат претендираните от нея разноски, за които са представени доказателства, че са реално направени, както правилно е сторил окръжният съд.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че въпреки редукцията по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, въззивният съд е определил и присъдил в полза на въззиваемата страна прекомерно възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лева, без да съобрази, че не е проведено нито едно съдебно заседание, а въззивното производство по делото е прекратено и без да съобрази фактическата и правната сложност на делото.

Съгласно утвърдената съдебната практика на ВКС /определение № 4

1188 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 540/2025 г.,III г.о., определение № 6015 от 20.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2577/2024 г., II г. о., определение № 2397 от 16.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 970/2024 г., IV г. о., определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., определение № 929/29.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 48/2024 г., IV г. о. и др./ подлежащото на възмездяване, при условията на 78, ал. 4 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано само поради факта, че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Невъзможността на пълномощника на въззиваемата страна да извърши други процесуални действия по делото е обективна и е вследствие на поведението на въззивникът – оттегляне на въззивната жалба. Оттук следва неоснователността на всички изложени от частния жалбоподател съображения за противното.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че намаленото от въззивния съд възнаграждение на процесуалния представител на Г. С. в размер на 750 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото (обжалва се решение, постановено по иск с правно основание чл. 59, ал.9 СК) и на обема на адвокатска защита, поради което се явява обосновано и справедливо. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (с променено заглавие Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.) е неприложима (решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., определение от 15.02.2024г. по т. д. №1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т. д.

№1908/2022г. на ВКС и др.).

Предвид гореизложеното, въззивното определение на ОС - Велико Търново, постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде потвърдено в обжалваната част досежно сумата от 750 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, като правилно.

Настоящото определение за потвърждаване на определението на ОС Велико Търново като въззивен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК за пръв път, е изключено от последващо обжалване пред ВКС (арг. от ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, определение № 4350/08.12.2022 г. на ВКС по ч. к. гр. дело № 3700/2022 г., II г. о.).

5

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1536 / 20.10.2025 г. по възз. гр. дело № 756/ 2025 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в обжалваната част.

Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6