Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2254 от 24.07.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 1454/2026
Вид
Определение № 2254
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Боян Балевски, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2254 гр. София, 24.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20268003901454 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата Е. И. В., чрез адв.А. Д. от САК, срещу определение № 59/21.01.2026г. по възз.гр.д.№ 564/2025г. на Окръжен съд - Перник в частта, с която е допълнено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските чрез присъждане на направените от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, гр.София, разноски, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 319.62лв.

Незаконосъобразността на въззивното определение в обжалваната част е обоснована с позоваване на решение от 16.07.20220г. по съединени дела С224/19 и С-259/19 на СЕС, решение по дело С-714/22 на СЕС, решение № 2/17.03.2021г. по т.д.№ 2364/2019г., II ТО и определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д.№ 1085/2022г., I ТО.

С писмен отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД, гр.София, чрез юрисконсулт В. Т., оспорва частната жалба, като поддържа, че отговорността за разноски следва да се разпредели по общия ред на чл.78 ГПК.

Съставът на I ТО, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

1

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответното дружество срещу първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено да заплати, на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, главница за размера над 2122.19лв. до 7403лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. За да отмени частично първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли предявения иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над 2122.19лв. до 7403.20лв., съставът на окръжния съд е споделил извода на първата инстанция, че договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл.22 ЗПК, но е приел, че за частта от вземането в размер на сумата 5000лв. е налице правно основание за заплащане, тъй като представлява чистата стойност на кредита, а за останалата част в размер на сумата 281.01лв. е недоказано имуществено разместване. Във въззивното решение липсва произнасяне относно направените от ответното дружество разноски по съразмерност.

Въззивното определение в сега обжалваната от ищцата част е постановено по молба на ответното дружество, вх.№ 7505/24.11.2025г., с правно основание чл.248 ГПК, за допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на направените пред двете инстанции разноски, съобразно отхвърлената част на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В настоящия случай са приложими по аналогия постановките на решението по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Възлагането в тежест на ищцата на разноските на ответното дружество, съобразно отхвърлената част на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, би било възпиращо упражняване на правото на ефективен съдебен контрол за действителността на договора за потребителски кредит, доколкото потребителят би затруднен да определи точния размер на платените без основание суми.

Ето защо, определението в обжалваната част, с което по общия ред на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата са възложени направените от ответника разноски по съразмерност се отменя и се постановява друго, с което молбата на ответното дружество, вх.№ 7505/24.11.2025г., за допълване на въззивното решение в частта за разноските, се оставя без уважение.

Мотивиран от това, съставът на I ТО:

ОПРЕДЕЛИ:

2

Отменя определение № 59/21.01.2026г. по възз.гр.д.№ 564/2025г. на Окръжен съд - Перник в частта, с която е допълнено въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане в тежест на ищцата на разноски, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 319.62лв. и вместо него постановява:

Отхвърля молба, вх.№ 7505/24.11.2025г., на „Кредисимо“ ЕАД, гр.София, за допълване в частта на разноските на решението по възз.гр.д.№ 564/2025г. на Окръжен съд - Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3