Решение № 1823 от 17.04.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1823 гр. Пловдив, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113828 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № ***** г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ***, ет. 8, срещу З. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М., обл. П., ул. „П.“ № *, за осъждане на ответницата З. С. Д. да заплати на ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 2446,75 лв. - неплатена главница по Договор за кредит № **** г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и З. С. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на ****г. между ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД, като кредитодател и ответницата З. С. Д., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № **** г. (Договора), по силата на който „Ай Ти Еф Груп“ АД предоставило на ответницата паричен заем в размер на 5000,00 лв., която сума била изцяло усвоена от ответницата. Заемните средства били предоставени на ответнцата в брой на ***** г., за което била съставена разписка. Твърди се, че страните по Договора за кредит договорили договорна лихва по кредита в размер на 1004,46 лв. Кредитополучателят се задължил да върне дължимата главница по кредита в размер на 5000,00 лв., ведно с уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 1004,46 лв., на 22 броя 1 равни 15-дневни вноски, всяка от които в размер на 272,93 лв., съгласно погасителния план към Договора. Крайният срок на погасяване на кредита бил 06.06.2020 г. Ответницата Д. С. заплатила по Договора сумата в общ размер на 3366,86 лв., разпределена по пера, както следва: 2553,25 лв. – главница и 813,36 лв. – договорна лихва. Дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по процесния Договор за кредит била в размер на 2446,75 лв., представляваща частично главница от 13-та вноска и главница от 14-та до 22-ра вноска. Ответницата не изпълнила задълженията си по Договора за кредит, тъй като не заплатила посочените изискуеми суми към кредитодателя.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата З. С. Д. да заплати на ищеца „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в размер на 2446,75 лв. - неплатена главница по Договор за кредит № **** г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и З. С. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ***** г. до окончателното изплащане на вземането. В случай че съдът приеме, че процесният Договор за кредит е нищожен се моли да бъде присъдена на ищеца сумата в размер на 1633,14 лв. - чиста стойност на кредита. Ищецът ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответницата З. С. Д..

В съдебно заседание ищецът „Ай Ти Еф Груп“ АД , редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ищеца – адв. В. Б., в която поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответницата З. С. Д., редовно призована за насроченото първо по делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. Същата не взема становище по спора и не упражнява правото си на защита.

Съдът, като съобрази направеното с молба с вх.№ *** г. по описа на Районен съд - Пловдив от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

2

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответницата З. С. Д. не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание, не е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. С Разпореждане № ***** г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответницата, на същата са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същата не доказа, че е изпълнила задължението по процесния договор. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на правния спор , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал присъждане на разноски в общ размер на 783,19 лв., от които: 83,19 лв. - за държавна такса и 700,00 лв. - за адвокатско възнаграждение. За заплащането на държавната такси и адвокатското възнаграждение в брой ищецът е представил писмени доказателства по делото – платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца по делото разноски в общ размер на размер на 783,19 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М., обл. П., ул.

„П.“ № * да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ***, ет. 8, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2446,75 лв. - неплатена главница по Договор за кредит № ***** г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и З. С. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА З. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М., обл. П., ул.

„П.“ № *, да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ***, ет. 8, 3 на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 783,19 лв., от които:

83,19 лв. - за държавна такса и 700,00 лв. - за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________ 4