Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 16.11.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 383/2021
Вид
Решение № 46
Подписан
16.11.2021
В сила
16.11.2021
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Мария Стоянова Танева, Надя Спасова Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Кюстендил, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора ИВАЙЛО ИЛИЕВ като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600383 по описа за 2021 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия КР. Б. ИВ., ЕГН **********, от гр. София и на частния обвинител и граждански ищец Ф. КР. Р. срещу Присъда № 260016/25.03.2021 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1198/2018 г. по описа на съда, с която подсъдимия К.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.І във вр. с чл.128 ал.2 във вр. с ал.1 НК, при условията на чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“за срок от 3 години, като изпълнението му е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години и е осъден да заплати на ЧО и граждански ищец Ф.Р. сумата от ***** лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над *** лв. до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

С въззивната жалба на подсъдимия КР. Б. ИВ. се атакува наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната части на присъдата. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и за постановяването й при съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че присъдата е постановена при порочно възприемане на доказателствения материал. Моли се за отмяна на 1 осъдителната присъда и за оправдаването му, и алтернативно - за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец Ф. КР. Р. се атакува размера на наложеното наказание“лишаване от свобода“ и приложението на чл.66 ал.1 НК, както и отхвърлителната част на гражданския иск. Релевирани са оплаквания за постановяване на присъдата в обжалваните части в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Наложеното наказание ЛС е в явно занижен размер, поради което е явно несправедливо и неправилно е приложено условното осъждане. Алтернативно се моли в случай на неприемане доводите за явна несправедливост на наказанието през изпитателния срок да се наложи една от пробационните мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК. Отхвърлителната част на гражданския иск е в противоречие с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип и така присъденото обезщетение не съответства на тежестта на увреждането на здравословното му състояние. Моли се за изменение на присъдата, като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание ЛС и се отмени приложението на чл.66 НК, алтернативно – постановяване на една от пробационните мерки съгласно чл.67 ал.3 НК през изпитателния срок и цялостно уважаване на гражданския иск.

Доказателствени искания в жалбите не са направени.

Становището на прокурора е за потвърждаване на присъдата в наказателната част като правилна и законосъобразна, а относно гражданската част предоставя на съда.

Повереникът на частния обвинител Ф.Р. – адв.Д. К.-П. пледира за определяне на пробационна мярка в изпитателния срок, като се измени присъдата в наказателната част.

Относно гражданския иск адв.К. счита присъдената сума от **** лв. за несправедливо занижена поради неотчитането на три оперативни намеси и продължително лечение вследствие на причинената на доверителя й тежка телесна повреда, довела до пожизнена необходимост от лекарствена терапия и силно ограничаване на бита на пострадалия, поради което е налице допустимо основание за присъждане на по-високо обезщетение. Адв.К. намира жалбата на подсъдимия за неоснователна поради липса на основания за изменение на присъдата в негова полза.

Защитникът на подсъдимия адв.К.Д. пледира за отмяна на І-инстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане поради неяснота на мотивите на присъдата, които според защитата са в телеграфен стил и неправилно кредитиране показанията на св. Б..

Според защитата е неясно защо съдът е приел нанасяне на няколко удара от подсъдимия на пострадалия, като свидетелите-очевидци твърдели за 1 нанесен удар и поддържа, че инцидентът е станал по заяждане на пострадалия. Подсъдимият си е тръгнал, за да избегне по-нататъшен конфликт с пострадалия, което е заявила св.Т. Д. и за защитата е неясно защо съдът не е кредитирал показанията й. По тези съображения се пледира алтернативно, ако се приеме наличие на извършено престъпление от съда, то да се преквалифицира по основния състав за причиняване на тежка телесна повреда и да се намали размера на наказанието и на уважения размер на гражданския иск .

В лична защита подсъдимият К.И. заяви, че миналият път е казал всичко и държи на 2 показанията си. Като последна дума заяви, че съжалява за случилото се и че се е подал на провокацията на лицето, че не вижда вина и не е извършил нищо и не му е причинил това, което впоследствие му се е случило и за което е обвинен. Заяви още, че е завършил в чужбина, владее 4 езика, работи, не е престъпник, а нормален човек, че никога не е имал пререкания, че живее в ***, бил е в чужбина, шофира от 20 години и никога не е имал никакви проблеми.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбите за допустими като подадена в законовия срок и от надлежна страна, като жалбата на подсъдимия е неоснователна, а на частния обвинител – частично основателна. Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия КР. Б. ИВ., ЕГН **********, от гр. *** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.І във вр. с чл.128 ал.2 във вр. с ал.1 НК – за това, че на 13.09.2017 г.в гр.***, на ул.“***“ , в района на кръстовището с бул.“***“ , е причинил по хулигански подбуди тежка телесна повреда на Ф. КР. Р., от гр.

***, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота/черепномозъчна травма, съставляваща остри масивни вътречерепни кръвоизливи с компресия на мозъка/, като му е нанесъл удар с ръка/юмрук/ в областта на главата. При условията на чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“за срок от 3 години, като изпълнението му е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години и е осъден да заплати на ЧО и граждански ищец Ф.Р. сумата от *** лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху, тази сума, считано от 13.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над *** лв. до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

Районният съд правилно в основните моменти е установил фактическата обстановка по делото, с едно съществено различие, което ще се посочи по-долу и която фактическа обстановка в настоящото решение ще се допълни с отделни релевантни детайли.

Подсъдимият КР. Б. ИВ. е неосъждан. В справката му за съдимост е вписано, че с влязло в сила на 1.03.2016 г. Решение на КнРС по НАХД № 524/2014 г.е освободен от наказателна отговорност и има наложено административно наказание по чл.78 а НК „глоба“ в размер на 1000 лв. , за извършено на 14.07.2013 г. престъпление по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК.

Не се спори, че на инкриминираната дата около 16,30 часа подс. И. управлявал лек автомобил“Ф****“ с рег.№ ***, в който освен него била и св. Т. Д.а, идвайки в посока откъм кв.“***“ по бул.“***“ в посока към т.нар.“женски мост“ в гр. ***. В противоположната посока на движение - по бул.“***“, откъм магазин “***“ се движел в същото време и пострадалият Ф.Р. с лекия си автомобил „***“ с рег.№ ***. При преминаването през кръстовището между бул.“***“ и ул.“***“ подсъдимият направил маневра за завиване и отнел предимството на пострадалия, като го изпреварил , минал пред него и му препречил пътя странично, след което и двата автомобила спрели. От автомобилите излезли водачите им – съответно подсъдимият и пострадалият - доближили се един срещу друг и си 3 разменили реплики на висок тон, което било възприето от свидетелите К., А., Б., И..

Спорният момент по делото е нанасял ли е удари подсъдимият на пострадалия и какво е било поведението на пострадалия спрямо подсъдимия. Въззивният съд приема, че след словесните реплики подсъдимият блъснал с двете си ръце пострадалия леко назад и веднага след това много бързо го ударил с дясната си ръка много силно 2-3 пъти в лицето, за разлика от приетото от І-инстанционния съд, че подсъдимият нанесъл само 1 удар на пострадалия. Пострадалият нямал време да реагира и да се защити и веднага след нанесените удари паднал назад по гръб на асфалта от изправено положение, без да се свлича постепенно, като ударил главата си в асфалта и не помръдвал. Лежал на асфалта безжизнен с изпънати ръце и крака по гръб с глава, насочена към магазина“****“.

Не се спори също, че веднага след инцидента подсъдимият напуснал местопроизшествието, като се качил в колата си и потеглил“с бясно скорост“ по бул. “***“ в посока към гостилница“***“.

Около пострадалия се струпали намиращите се в близост до инцидента лица – свидетелите Б., А., К., И.а. Св.И.а се обадила на тел.112 за линейка. Видно от техническата експертиза на в.л.П./на л.279-281 от делото на КнРС/ случайно преминаващи покрай мястото на инцидента лица с коли също са подали сигнал на тел.112 за лежащ на земята човек – Б. и Н.

П.. Св.С. А. се обадил на тел.112, за да дойде полиция, линейката вече била дошла. Св.Б. видял номера на колата на подсъдимия, който съобщил по-късно на полицията.

Благодарение на своевременното обаждане до полицията било разпоредено на полицаите от област Кюстендил да следят и да спрат колата на подсъдимия - марка „***“ модел“*** с рег.№ ***. Тя била установена на АМ“Струма“ от св.И. П., който при км 56 го спрял за извършване на полицейска проверка. От извършената проверка установил, че лицето, което управлява автомобила с посочените данни, е подсъдимият, като с него пътувала и приятелката му Д. Х.. След това св.П. уведомил дежурния офицер в гр. Кюстендирл, като поискал съдействие от АП-044 и на място пристигнали свидетелите С. Ш. и Р. Д.. Св. Ш. извършил проверка на подсъдимия за алкохол и наркотици и пробата за алкохол и и теста за наркотици били отрицателни. Тогава на място пристигнали полицаи от Кюстендил.

Подсъдимият бил задържан за 24 часа в РУ-Кюстендил.

На следващия ден св.Б. извършил разпознаване на подсъдимия, за което следствено действие е съставен Протокол за разпознаване/вж л.63-65 от ДП/.

От СМЕ на в.л.д-р Николчев от 1.11.2017 г./ на л.80-83 от том І на ДП/ и от допълнителната СМЕ от 9.03.2018 г./ на л.94-95 от том І на ДП/, изготвени в досъдебното производство на база свидетелски показания и представените медицински документи от МЦ“****.“ и УМБАЛСМ„***“ към този момент се установява, че на 13.0.2017 г. пострадалия Ф. КР. Р. е получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия и кръвонасядане на меки тъкани на лицето в дясната му половина; контузия, подкожен хематом и охлузване на кожата в лява теменнослепоочна област; фрактура на черепа в областта на сисовидния израстък на лява слепоочна област с кръвотечение от ляво ухо;

4

Мозъчно сътресение и мозъчна контузия, довели до пълно безсъзнателно състояние – кома непосредствено след травмата;масивни вътречерепни кръвоизливи с компресия на мозъка – субдурален вдясно и епидурален вляво, наложили оперативно лечение по спешност/двукратна трепанация на черепа и евакуация на хематомите/, като животоспасяващи операции. След лечението е останал костен дефект на черепа, планирано последващо оперативно възстановяване- краниопластика 3 месеца след изписването му от „*****“.