Решение № 296 от 24.11.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Сандански, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20231250100383 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Я. Я. с ЕГН-********** от гр.С., ул.“С. Х.“, № **, чрез пълномощника й адвокат Б. З. от САК, срещу „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., с която са предявени два обективно съединени иска, а именно: за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 4296745, сключен между страните на 26.10.2021г., поради липса на основание, противоречие със закона-ЗЗД, и накърняване на добрите нрави, и за заплащане на сумата от 50лв.-частичен иск от 900лв., представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № 4296745 от 26.10.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.138 от ЗЗД, и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че във връзка със сключен от нея с „Изи Асет Мениджмънт“-АД договор за паричен заем № ******* от 26.10.2021, с размер на отпуснатия заем от 1750лв., по който договор е предвидено заемателят да осигури едно от следните обезпечения-двама поръчители, които да отговарят на посочени в договора изисквания, или банкова гаранция в размер на сумата по договора, или одобрено от заемодателя дружествогарант, тя е сключила същия ден с ответното дружество договор за предоставяне на 1 поръчителство №*******, с предмет-„Файненшъл България“-ЕООД да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД задължението на ищцата по договор за паричен заем №***********г. Твърди се, че по този договор ищцата се е задължила да изплаща на ответното дружество възнаграждение в размер на 400лв. Сочи се, че съгласно договор за предоставяне на поръчителство ищцата е следвало да предоставя дължимите парични средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД, което е упълномощено от „Файненшъл България“ЕООД да събира в негова полза сумите по договора. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“-ЕООД са свързани лица, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на договора за паричен заем и че наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е обусловено от валидността на договора за заем или отделни негови клаузи, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат заедно. Твърди се, че клаузата в договора за паричен заем относно предоставянето на поръчителство, както и самият договор за паричен заем са нищожни, тъй като с въведените в договора за паричен заем изисквания, на които да отговарят посочените в него видове обезпечения, кредиторът е целял да насочи потребителя към обезпечение от одобрено от заемодателя дружество, каквото е „Файненшъл България“- ЕООД, както и да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, невключвайки възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Твърди се също, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание, защото в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като не съответства на законовата уредба /чл.138-148 от ЗЗД/ на договора за поръчителство, защото е сключен между поръчителя и длъжника, а не между кредитора и поръчителя. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото уговорената като възнаграждение сума е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем, а и тази сума се разпределя като печалба в полза на едноличния собственик на капитала. Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е изплатено изцяло от ищцата. По изложените съображения ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които сочи писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, включително и ако се установи, че договорът за заем е нищожен, чиято нищожност също оспорва. Ответникът твърди, че правоотношението между страните по делото е самостоятелно и влиза в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Твърди още, че е самостоятелно юридическо лице, финансова институция, с основен предмет на дейност-предоставяне на гаранционни сделки по занятие, и като такава е вписан в регистъра на БНБ по чл.3а от ЗКИ, както и че има сключен от него с „Изи Асет Мениджмънт“-АД писмен договор, който урежда отношенията между тях като поръчител и кредитор и изпълнявайки задължението си по договора за 2 предоставяне на поръчителство му се дължи възнаграждение в пълен размер. Твърди, че престациите по договора за предоставяне на поръчителство са еквивалентни.

С протоколно определение от 05.10.2023г. съдът е допуснал изменение размера на осъдителния иск чрез неговото увеличаване, а именно за заплащане на сумата от 1039,38 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2021г. между „Изи Асет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател, и Т. Я.

Я. с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № **********, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1750лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от „17 четиринадесетдневки“ чрез двуседмични погасителни вноски в размер на 115,86 лева., посочени в погасителен план, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема 35,00%, и годишен процент на разходите на заема- 40,54%, при което общата сума дължима от заемателя е 1969,62лева. В чл.3 от договора, страните са се съгласили със заемната сума да се погаси задължението на заемополучателя по договор за паричен заем № ********** в размер на 1043,07лв. и да й бъде изплатен остатъка от заемната сума, като договорът има силата на разписка. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата (26.10.2021г.) Т. Я. Я., в качеството си на потребител, е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки), в качеството му на гарант, договор за предоставяне на гаранция № *********, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“-АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя на гаранта възнаграждение. В договора, който е типов (предварително отпечатана бланка с празни полета, които се попълват при сключването му съобразно конкретния клиент на гаранта) не е посочен размер на дължимото възнаграждение (в чл.3, ал.1 от договора полето за размера на възнаграждението на гаранта не е попълнено). В договора е предвидено, че възнаграждението на гаранта е платимо разсрочено на вноски, но не е посочен размера на вноските (отново полето за размера на вноските не е попълнено) на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“-АД.

В договора е посочено, че „Изи Асет Мениджмънт“-АД е овластено да приема вместо 3 гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Съгласно чл.5 от договора за предоставяне на гаранция, в случай, че гарантът извърши плащане по гаранцията в изпълнение на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, гарантът има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от гаранта задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.

И двата гореописани договора са подписани от Ю.Р.Д., действаща като представител на „Изи Асет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“-АД, като двете търговски дружества имат и един и същ адрес на управление (справка в търговския регистър).

Т. Я. Я. е заплатила по договора за предоставяне на гаранция сумата от 1039,38 лева (представената справка за извършени плащания).

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и ответника са страни по договор за предоставяне на поръчителство, който договор е нищожен, поради което не дължи възнаграждение него. Възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск е неоснователно по съображенията изложени от съда в определението му по чл.140 от ГПК.

По основателността на предявените от ищцата искове:

По отношение на първия иск :

Ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесния договор- липса на основание, противоречие със закона (ЗЗД) и накърняване на добрите нрави . Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на договора не в поредността заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия към полеките, както и според това дали наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.

Съдът намира, че не е налице твърдяната от ищцата нищожност на договора поради противоречие със закона, а именно със ЗЗД по следните съображения: Сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция по своята същност не е договор за поръчителство, за да е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.138-148 от ЗЗД.

Сключеният между страните договор е ненаименован договор (без изрична правна уредба, съществуващ по силата на свободата на договаряне-чл.9 от ЗЗД), по силата на който ответникът (финансова институция с основен предмет на дейност-предоставяне на гаранционни сделки) се задължава да „издаде гаранция за плащане“ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“-АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на ищцата, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищцата по сключения от нея договор за паричен заем.

Законът не забранява сключването на такъв договор между длъжник и гарант, който договор предшества сключването на договор за поръчителство между гаранта и кредитора (ответникът, в изпълнение на поетото към ищцата задължение по процесния договор, следва да сключи с нейния кредитор договор за поръчителство, който договор следва да отговаря на изискванията на чл.138 от ЗЗД), нито изисква специална форма за сключването му, както и за неговото съдържание.

По отношение на втория по тежест твърдян от ищцата порок на процесния договорнищожност поради липса на основание, съдът излага следното: