Решение № 40 от 07.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Плевен, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА в присъствието на прокурора Д. Люб. И. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600922 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по Въззивна жалба от 26.11.2024г. на подсъдимия М. Я. И., подадена чрез назначения служебен защитник в лицето на адв. И. С. от АК гр.Плевен. С жалбата е атакувана Присъда № 130 от 12.11.2024 година постановена по НОХД 1131/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Плевeн. Подадени са и Допълнителни изложения от 16.12.2024г. към въззивната жалба.

С Въззивната жалба от подс. М. Я. И., чрез защитника си адв. И. С. се навеждат доводи, че наложените с присъдата наказания лишаване от свобода и глоба са явно несправедливи по размер. Оплакването от подсъдимия е във връзка с неприлагане на разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК при определяне на наказанията.

Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наказанията наложени с присъдата.

Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената от Районния съд присъда е правилна. Счита, 1 че искането да се намали определеното наказание и да бъде приложен чл.55, ал.1,т.1 от НК е неоснователно. Според прокурора, правилно съдът е отчел всички обстоятелства, поради което правилно е приел, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да потвърди, поставената от Районен съд гр. Плевен присъда, като справедлива.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъдат разгледан.

Разгледана по същество, жабата е неоснователна.

Решението на РС-Плевен е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да я изменя.Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и се изразява в следното:

М. Я. И. е роден на 18.08.1964г. в с. П., обл. П., Живее в гр. Т., обл.

Плевен. ЕГН **********. Българин. Български гражданин. С начално образование - грамотен. Не е женен. Не работи. Осъждан. Съгласно Справка за съдимост с дата на издаване: 25.06.2024г., издадена за целите на НОХД № 1131/2024г. по описа на ПлРС и приобщена по делото – от л.12 до л.16, М. Я.

И. е осъждан 30 пъти.

С присъда № 130/12.11.24 г., постановена по НОХД № 1131/24 г. РСПлевен признал подсъдимият М. Я. И. за ВИНОВЕН в това, че:На 28.01.2019г. около 14.20 часа в гр.Т., обл. П., на ул. "М.", чрез използване на рязка маневра с МПС- л.а. „Фолксваген Венто“ с peг.№*****, собственост на Д. Б. Д. от гр.Плевен, противозаконно попречил на орган на властта - младши автоконтрольор Ч. Ч. и полицейски инспектор П. Д. - служители на РУ Долна Митрополия да изпълнят задълженията си като му извършат проверка с цел установяване на извършено нарушение по Закона за движение по пътищата - престъпление по чл.270, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.270, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание 6 (шест) месеца 2 лишаване лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ ат ЗИНЗС.

На 28.01.2019г. около 14.20 часа в гр. Тръстеник, обл. П., на ул. “М.“ управлявал МПС - л.а. „Фолксваген Венто“ с peг. № ЕН 4992 ВН, собственост на Д. Б. Д. от гр. П., без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление №18-0297-000348/22.10.2018г. на Началника на РУ- Луковит, връчено му лично на 28.11.2018г., влязло в законна сила на 06.12.2018г. - престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.343в, ал.2 от НК вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание 1(една) година и 2 (два) месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ ат ЗИНЗС и глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Съдът определил на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. Я. И. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъдата, а именно 1(една) година и 2 (два) месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ ат ЗИНЗС, и глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства, поради което проверяващия съд съгласно нормата на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК намира за ненужно да я преповтаря / Решение № 28 от 15.01.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 635/2023 г. и др./.

Първото оплакване на въззивния жалбоподател, че с присъдата е постановен завишен размер на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ от Районен съд град Плевен е неоснователно.

На първо място защитникът на въззивния жалбоподател в о.с.з. пред настоящата инстанция по време на пренията навежда доводи, че деянията, за които е обвинен подсъдимия са извършени преди повече от пет години.

При определяне вида и размера на наказанията районният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че същите следва да бъдат определени при условията на чл.54 НК. Приложението на разпоредбата на чл.55 от НК при 3 определяне на наказанията на въззивника в конкретния процесен случай би било необосновано, т.к. действително не са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът в мотивите си е посочил като единствено такова продължителния период от време от осъществяване на деянието на 28.01.2019г. до постановяване на присъдата на 12.11.2024г. /от около 5 години/.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, Съдът правилно е отчел отегчаващите вината обстоятелства, а именно: проявената дързост при осъществяване на изпълнителното деяние, многобройните предишни осъждания, които не са оказали необходимото поправително въздействие и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, характеризиращо се с посегателство против установения ред на управлението. Съдът е взе предвид предвиденото в санкционната разпоредба наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 500,00 лв. до 1000,00 лева и предвид изложеното правилно е намерил че по-леката възможна санкция не съответства на тежестта на деянието и характеризиращите го елементи, както и че подходящо по вид наказание в случая е „лишаване от свобода”, като неговата конкретна продължителност следва да е „шест месеца” съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, съдът е съобразил, че санкционната правна норма предвижда наказание лишаване от свобода от 1 (една) до 3 (три) години и глоба от 500,00 лева до 1 200,00 лева. При определяне размера на наказанието съдът правилно е отчел високата степен на обществена опасност на този вид престъпление, обусловена от непосредствения обект на засягане, а именно: обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, здравето и живота на хората. Съдът е съобразил и сравнително високата степен на обществена опасност на дееца – подсъдимият М. И. е осъждан тридесет пъти, като наложените наказания не са му оказали необходимото поправително и предупредително въздействие. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът е отчел и проявената дързост при осъществяване на изпълнителното деяние, което е реализирано от подсъдимия в населено място. При определяне размера на наказанието, съдът е взел 4 предвид и наличието на единственото смекчаващо вината обстоятелство, а именно наведеното от защитата възражение, че същото не е взето предвид при постановяване на присъдата - изминалия период от около пет години от осъществяване на деянието до постановяване на настоящата присъда. Поради изложените съображения и при условията на чл. 54 от НК съдът е счел, че за извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК на подсъдимия И. следва да бъде определено наказание в размер на 1 (една) година и 2 (два) месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева. Съдът е намерил, че това по вид и размер наказание ще способства за постигане на целите, установени в чл. 36 от НК.

Въззивният съд приема за неоснователно оплакването на защитника на подсъдимият за явна несправедливост на наложените наказания, предвид неприложението от първия съд на разпоредбата на чл.55 от НК при наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно изминалите пет години – забавено правосъдие. Съгласно трайната практика на ВКС, приложимостта на института по чл.55 от НК не е задължителен всякога при бавно правосъдие. Той компенсира нарушеното право на справедлив процес, когато предпоставките за това са били налице и съдебната преценка позволява да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за съответния състав на престъпление, се оказва прекомерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и на дееца съобразно останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Доколко продължителността на едно производство е разумна, дори да липсва оплакване в конкретния случай, следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложността на делото, както и поведението на подсъдимите и това на компетентните органи.

В конкретния случай производството е проведено при условията на чл.269 НПК, след обявяване на дееца за ОДИ още в хода на досъдебното производство и същото е приключило в условията на задочно производство и също така, видно от събраният доказателствен материал в хода на проведеното по досъдебно производство № 413/2019 година по описа на Районна прокуратура – гр. Плевен, както и по НОХД № 1131/2024 по описа на ПлРС, съдът е положил достатъчно усилия да издири подсъдимия, което е основната причина за това делото да продължи толкова дълго.

5

Неоснователно е и второто оплакване, че подсъдимият не е взел отношение по въпроса за вината, поради проведеното досъдебно производство и съдебно производство пред Районен съд град Плевен при условията на чл.269, ал.3 от НК и това е довело до постановяване на несправедлива присъда.

Въпроса за вината на подсъдимия с оглед събраните по делото доказателства се определя безспорно като форма на вина - „пряк умисъл“ по смисъла на чл.11, ал. 2 от НК т.к. от субективна страна деянията са извършени от подсъдимия с цел настъпване на вредоносния резултат – възпрепятстване на възложените на полицейските служители служебните задължения – пречи на органите на властта чрез действие от страна на И. – рязко подаване на газ и опит да удари служебният автомобил, съзнавайки обществената опасност от действията си. С това свое поведение подсъдимия противозаконно е попречил на орган на властта - младши автоконтрольор Ч. Ч. и полицейски инспектор П.

Д. - служители на РУ - Долна Митрополия да изпълнят задълженията си като му извършат проверка с цел установяване на извършено нарушение по Закона за движение по пътищата - престъпление по чл.270, ал.1 от НК и по чл.343в ал.2 от НК.

При постановяване на присъдата, при установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка ПлРС е достигнал до единствения правилен извод, че деянията на подсъдимият от субективна стана са извършени при форма на вината – “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на действията си и е целял настъпването на вредоносния резултат.