Решение № 4017 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4017 гр. ***, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. С.А при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. С.А Административно наказателно дело № 20251110210532 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “***“ ЕООД срещу Електронен фиш (ЕФ) № ***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 300,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. Поддържа се, че е изтекъл обикновеният 3-годишен давностен срок. Твърди се противоречие на наложеното наказание с европейската съдебна практика. Направено е искане за отмяна на издадения фиш и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, е било представлявано от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения са наведени твърдения, че изтекъл абсолютният давностен срок.

Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап 1 съдебни прения е направено искане за оставяне без уважение на жалбата.

Поддържа се, че нарушението е правилно установено и с правилно дадена правна квалификация. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на претендирания като разноски адвокатски хонорар от насрещната страна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 05.02.2021 г. лек автомобил „***“ с рег. № *** е бил собственост на дружеството-жалбоподател.

На 27.08.2021 г. бил издаден електронен фиш № *** за това, че на 05.02.2021 в 9,23 часа, пътно-превозно средство (ППС) лек автомобил „***“ с рег. № *** с обща технически допустима максимална маса 2435, брой оси 2, категория ППС, се движело в Столична община, по път А-3 км 8+226, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Актът бил съставен на дружеството – жалбоподател в качеството му на собственик на МПС-то, като с него била наложена глоба в размер на 300,00 лева.

Същият бил връчен на дружеството на 28.04.2025 г.

Процесната жалба е подадена, чрез наказващия орган, на 07.05.2025 г., като административната преписка, ведно с жалбата, са постъпили в съда на 17.07.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от административнонаказаващия орган, както и справката от ОДМВР, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

2

Съдът счита за безпредметно да обсъжда доказаността на нарушението от обективна и субективна страна, доколкото с издадения акт незаконосъобразно е било наложено наказание на лице, което не се явява годен субект на визираното от наказващия орган нарушение. Оттам - в разрез с материалния закон е било определено и наказанието с оглед наказания правен субект. Отбелязвайки това, съдът констатира, че са изтекли давностните срокове за преследване на визираното в акта нарушение.

Наказващият орган е дал правна квалификация на нарушението като такова по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба „водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“. Следователно нарушител може да бъде само водач на МПС-то, т.е. физическо лице. В настоящия случай наказващият орган е санкционирал собственика на МПС-то, който се явява юридическо лице. В разрез с логиката е да се приеме, че то може да бъде водач на превозното средство. В представения по делото екземпляр от електронния фиш са посочени първо данните на юридическото лице– жалбоподател, като от вписаното не може да се приеме, че е санкциониран законния му представител, доколкото словоредът щеше да бъде различен. Като наложено наказание е посочено „глоба“, а на юридическо лице би могло да се налага единствено „имуществена санкция“, но не и административно наказание „глоба“.

Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване, извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете, уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение би бил поставен в понеблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. Видно от датата на извършване на поведението, санкционирано като нарушение – 05.02.2021 г., на 06.08.2025 е изтекла абсолютната давност за преследване.

3

Предвид гореизложеното съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалвания електронен фиш, без да е необходимо да се обсъждат допълнително оспорванията на жалбоподателя и доводите на въззиваемата страна, доколкото това се явява безпредметно и не би променило правния изход по делото.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал разноски, като са представени доказателства за сторен разход за адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева с ДДС. Направено в възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът счита за неоснователно предвид процесуалната активност, извършена от страната чрез пълномощника , и минималните размери на адвокатските хонорари, предвидени в Наредба № 1/2004 г., която съдът ползва единствено като коректив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Електронен фиш № ***, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 300,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 3, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ж.к.

***, ул. „***“ № 3, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на 480,00 лева (с ДДС), представляваща сторени в първоинстанционното съдебно производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. *** в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4