Решение № 1449 от 28.11.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Пазарджик, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220104910 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „В**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от законния си представител С.С., чрез адвокат П. Г. от АК Пазарджик, със съдебен адрес **, кантора 5, против С. С. Ю /А./, с ЕГН **********, с адрес **, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането за сумата от общо 538,20 лева за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 516,88 лева - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 21,32 лева за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2989/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че в отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В**“ ЕООД гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006 г. и действащите към момента на предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014 г. - точка 26 и договор № 104400277 от 28.06.2005 г.. Посочва, че ищецът притежава качеството оператор по смисъла на Закона за водите /ЗВ/, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с 1 абонатен номер № **, на адрес: **, за което са издавани месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г. от ищцовото дружество, изискуеми съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006 г. на ДКЕВР; чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

Твърди, че ответницата в продължение на няколко години не е заплащала доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода, с което счита, че същата е неизправна страна по договора за ползване на ВиК. Поради тази причина дължала и процесните суми за посочения в ИМ период.

Във връзка с горното депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № 2989 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми. С оглед на обстоятелството, че заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК депозират настоящата претенция.

Претендира разноски.

В хода по същество за ищцовото дружество се явява процесуалният му представител – адв. П. Г. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи исковата претенция в цялост.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез назначения особен представител – адв. Е.

П. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Посочва, че за процесния период в приложените по делото карнети не са отразени показания на водомера и липсва подпис на клиент. Карнетите не били надлежно оформени и от тях не ставало ясно количеството изразходена вода.

Сочи, че ищецът не твърди водомерът в имота да е развален, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, нито ответната страна да е била уведомявана за повреда и необходимостта от подмяна. Твърди, че само след изпълнение на тези задължения ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. В приложените карнети нямало предписание и те не можели да обвържат със съдържанието си ответницата, тъй като не са подписани от нея.

Изтъква, че представената счетоводна справка няма доказателствена сила, тъй като е съставена от ищеца и представлява частен документ. Оспорва съдържанието й. Заявява, че не е ясно как са формирани сумите в справката при липса и данни в карнетите за потребено или служебно начислено количество вода.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В проведеното съдебно заседаниe, при редовност на призоваването, ответницата се представлява от назначения особен представител, който моли съда да отхвърли исковете. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с изложени аргументи в подкрепа на 2 становището си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, съдържащи се на лист 15 до лист 22 от делото, а именно Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, които са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ/17.07.2006 г и Общи условия на същия оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г на ДКЕВР и съответно публикувани в брой 159 от 28 август 2014 г, стр. 6-8 на вестник “Знаме“; на 27 август 2014 г. на стр. 6 на вестник “М.“; на стр. III на 01 август 2006 г. на вестник „Законник“ и на страница 8 във вестник “Нощен труд“, брой 03-04 август 2006 г. С тези общи условия се уреждат отношенията между „В и К“ ЕООД Пазарджик в ликвидация и от една страна и наричан „ВиК оператор“ и от друга потребителите на В и К услуги. В глава втора от ОУ са уредени правата и задълженията на страните. В глава трета от ОУ е регламентирано измерването, отчитането и разпределяне количествата питейна вода и количествата отведени и пречистени отпадъчни води, в глава пета е уредено преустановяване или прекратяване доставянето на питейна вода или отвеждането и пречистването на отпадни води.

От представения от ищеца по делото договор № 104400277/28.06.2005 г. се установява, че на 28.06.2005 г. между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение във връзка с ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. По силата на този договор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в качеството му на доставчик, е поело задължение да доставя на С. С. Ю в качеството й на потребител, питейна вода и да извършва услугата отвеждане на отпадъчни води от имота, находящ се в *** От своя страна Ю е поела насрещно задължение – да заплаща ежемесечно стойността на изразходената и отведена вода в сроковете според общите условия за предоставяне на ВиК услуги.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства - Справка № 706562/21.05.2025 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.

Пазарджик, Заповед № 64 от 15.01.2015 г. на кмета на Община Пазарджик и Договор за продажба на общински имот по реда на ЗОС от 22.12.2014 г. се установява, че ответницата на 22.12.2014 г. е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, одобрена със Заповед № РД18-97/28.10.2008 г. на изп. директор на АГКК София, представляващ апартамент 58 на етаж дванадесети от дванадесет етажен жилищен блок, с адрес **, с площ от 75,30 кв. м., ведно с мазе № 58 със застроена площ от 3,63 кв. м., ведно с припадащите се 1,4858 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Респ. доказано по делото е, че ответницата е собственик на процесния имот, за който се твърди да е водоснабден от ищеца.

От представените от ищеца писмени доказателства, а именно справка за 3 задълженията за абонатен № ** за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г. и 14 броя фактури, находящи се на лист 70 до лист 83 се установи, че за процесния период ищецът е фактурирал обща стойност на ползваните водоснабдителни и канализационни услуги в размер на 516,88 лева. Фактура № 1102867590 от 05.06.2023 г. /л. 69 от делото/ за отчетен период 01.04.2023 г. – 31.05.2023 г. на стойност 67,21 лева не следва да бъде съобразявана, тъй като касае период извън процесния такъв.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – 1 бр. карнет, находящ се на л. 23 от делото, за абонатен № ** на адрес **, абонат С. С. Ю, че са извършвани отчитания за водомер № **01 с пл. № 0080284, както следва: на 29.11.2022 г. е отбелязано показание на водомера 632 – 16 куб.м., на 03.01.2023 г. е отбелязано показание на водомера 648 – 16 куб.м., а на 31.01.2023 г. е отбелязано показание на водомера 656 – 8 куб.м., само по отношение на последната дата на отчитане има поставен подпис на клиента.

Във връзка със заявеното от ищеца, че от 2023 г. отчитането на потребеното количество вода се извършва с електронни карнети, на л. 88 и л. 89 от делото е представена справка за извършените отчитания от инкасатора на адрес ***, изготвена от служител на ищцовото дружество, и подпис на клиента във връзка с отчитането на потребеното количество с електронни карнети. Подписът е приложен към справка, наименована „Справка за неплатени задължения към „В**“ ЕООД за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г.“ по партида на името на ответницата, с адрес на партидата **, абонатен № **01. Справката е изготвена от служител на ищцовото дружество на 21.05.2025 г. и представя в табличен вид за всеки от периодите на отчитане в рамките на процесния такъв номерата и датите на издадените от ищцовото дружество фактури, които са представени и по делото, сумите по фактурите, начислените лихви по периоди, номер на водомер - **01, поредните показателите при отчитането на посочения водомер и разликата между тях, номер на отчет.

Отразено е и дали има снимка на водомера или не, както и дали има подпис към отчета или не.

От заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза, която съдът цени с пълно доверие като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено се установява, че подписът в графа „подпис на клиента“ в карнета от 2023 г. за абоната /копие приложено на л. 23 от делото/ не е положен от ответницата С. С. Ю /А./. Подписът, положен на таблет /копие на л. 89 от делото/ също не е изпълнен от ответницата С. С. Ю /А./.

От показанията на свидетеля Г.А.Н. – инкасатор на обекта, се установява, че в процесния имот обичайно при посещенията си е намирала мъж, жена и дете. При посещенията си свидетелката пита дали това е жилището на С. Ю и дали може да влезе, но не знае имената на семейството, което я посрещало на този адрес. Посочва, че голяма част от абонататите са починали и не са сменени партидите. Заявява, че по спомен предупредително писмо е подписано от жена, посочила за свои имената С. Ю, която е същата, която е подписвала карнетите, а карнетите ги е подписвала една и съща жена, и поради това свидетелката мисли, че С. Ю е подписвала и карнетите. Посочва, че за процесния обект получава снимки на водомера по приложението „вайбър“ от лице, което фигурира там с 4 името Т. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г Н като обективни и последователни, съобразявайки и разпоредбата на чл. 172 от ГПК предвид, че свидетелката е служител на ищцовото дружество. В частта, в която свидетелката заявява, че ответницата С.

Ю е подписвала карнетите съдът не ги кредитира, тъй като същите противоречат на заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл.

422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

На 15.07.2024 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2989/2024 г. по описа на РС Пазарджик. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 17.07.2024 г., с която е разпоредил длъжникът да заплати на ищеца - заявител и кредитор следните суми: 516,88 лева, представляваща главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението в съда 15.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 21,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.05.2023 г. до 13.06.2024 г.. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството - ищец е предявило настоящата искова претенция.