Решение № 4157 от 10.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,10.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на десети юли през 2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

:ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия

Кузманова ч. гр. дело №4057 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 435,ал.2,т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на З.„Б.В.И.Г.“срещу постановление от 27.04.2020 г.,с което ЧСИ с рег.№781 е постановил отказ от намаляване на адв. възнаграждение на взискателя, прието по изп. дело № 20207810400267.

Жалбоподателят твърди, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно и не отговаря на извършените правни действия от процесуалния представител на взискателя, изразили се само с подаване на молбата за образуване и налагане на запори.

Претендира от съда отмяна на процесното постановление и намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение до минималния му размер. Претендира и разноски.

Взискателят счита жалбата за недопустима и неоснователна. Сочи че материалният интерес на изп. дело включва освен главница и законна лихва в размер на 40 710 лв. В размера на адвокатския хонорар бил калкулиран и ДДС.Сочи съдебна практика, налагаща извода, че неосъществяването до край на всички действия в производството не е причина за намаляване на адвокатското възнаграждение. Моли съда да остави в сила постановлението за приетите разноски.

В становището си по реда на чл. 436,ал.3 ГПК ЧСИ с рег. № 781 излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като възражението на длъжника веднъж вече е частично уважено. Твърди, че при плащане на възнаграждението не е ясно отнапред какви действия ще се извършат в изпълнителното производство.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в установения от закона срок, срещу действие,което подлежи на обжалване, поради което настоящето производство е допустимо.

Съдът констатира от фактическа страна следното:

Производството по изп.дело № 20207810400по описа на ЧСИ Г.Д.е образувано по молба на Д.И.и представени: ИЛ по гр. дело № 4275/2018 г. САС срещу З. „Б.В.И.г.“ за сумата - 108 000 лв. обезщетение от ПТП, ведно със законна лихва от 29.07.2016г. до окончателното й изплащане и договор за правна защита и съдействие от 14.04.2020г. в който клиентката се е задължила за сумата от 3 530 лв. с ДДС, изплатена в брой. В молбата за образуване на делото е направено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ да извърши всички необходими действия за събиране на дължимото. На 16.04.2020 г. до длъжника е изпратена ПДИ за сумата от 108 000 лв., ведно със законна лихва от 29.07.2016 г. до окончателното изплащане, 3 530 лв. адвокатски хонорар и 7 684,98 лв.

– такси по ЗЧСИ. На същата дата е наложен запор върху банковата сметка на длъжника. На 27.04.2020 г. длъжника е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение и ЧСИ го е намалил от 3 530 лв. на 3 350 лв. В срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил задължението си.

Поради изложеното съдът намира следното от правна страна:

Според чл.10,т.1 Н №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело възнаграждението е 200 лв. – за образуване на делото, а според т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения,посочени в чл. 7, ал. 2 от с.н. Изпълнителното дело е инициирано с молба от адвоката на взискателката, в която е възложено на ЧСИ да извърши всички действия по събиране на паричното вземане. Не са предприемани никакви други действия от взискателката, ангажиращи съдействие с оглед разпоредбата на чл. 10, т. 2 Н № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Цитираната в отговора съдебна практика е неотносима към случая, защото това изпълнителното дело не представлява правна и фактическа сложност. Неоснователен е и довода в становището на ЧСИ, че страните по договора за правна защита и съдействие не са знаели отнапред необходимите действия в това производство за събиране на паричното вземане. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на взискателката е възложил всичко, което той е могъл да предприеме на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ и е неоснователно длъжникът да плаща две възнаграждения (едното на адвоката, а другото на ЧСИ ) за едни и същи действия срещу него.

Ето защо постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване адвокатското възнаграждение до минимума от 200 лв.съгласно чл. 10, т. 1 Н №1/2004 г. следва да бъде отменено. Взискателката по изп.дело следва да заплати: 25 лв. ДТ и 50 лв. юриск.възнаграждение или общо сумата 75 лв. - разноски в настоящето производство.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление от

27.04.2020 г. на ЧСИ ГЕОРГИ ДИЧЕВ, рег.№ 781 по изп дело № 20207810400267 в частта, в която е оставена без уважение молбата от 27.04.2020 г. на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл.78,ал.5 ГПК разноските на взискателя Д.Б.И.ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение от 3 350 лева на 200 лева.

ОСЪЖДА

Д.Б.И.ЕГН ********** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ сумата 75 лева, разноски по делото пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.