Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 228 от 03.06.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно наказателно дело 359/2024
Вид
Определение № 228
Подписан
03.06.2024
В сила
03.06.2024
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. ХАСКОВО, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20245600600359 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, във вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия М. М.

Г., срещу протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 30.04.2024 г. по НОХД № 445/2022 г., с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство процесуални нарушения.

В жалбата се поддържат съображения за неправилност, необоснованост и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. След представени разсъждения върху правната природа на престъплението по чл.323 ал.2 от НК и характера на инкриминираната съгласно тази норма дейност, се заявява, че в обвинителния акт отсъства конкретно и ясно описание на извършените от подсъдимия действия, съставляващи отстраняване му по надлежния ред от недвижимия имот, респ. самоволното заемане на същия. Набляга се също върху отсъствието на факти, визиращи съществуващия между страните правен спор, с което допълнително се обосновава доводът за фактическа непълнота на обвинителния акт и неспособността му да очертае съществените елементи от състава на престъплението. В тази връзка се отбелязва, че посоченият от прокурора протокол за въвод във владение не бил в състояние да замести необходимостта от фактическа конкретика на изпълнителната дейност, нито да илюстрира точните действия по отстраняването на подсъдимия от имота, още повече че издаденият изпълнителен титул визирал друго /трето/ лице като длъжник в изпълнителното производство. Описаното от прокурора недопускане на пострадалата до 1 имота също не санирало липсата на факти относно съставомерното завземане, доколкото възприетият от прокурора термин „да ги ползва като свои“ обосновавал осъществяването на владение по смисъла на чл.68 от ЗС, което изключвало съставомерността на извършеното по чл.323 ал.2 от НК, твърди още защитникът, с което заключително аргументира позицията си за липсващо фактическо съдържание на инкриминираните действия или бездействия, за чието осъществяване подсъдимият бил обвинен. Формулираното в жалбата искане е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което образуваното пред Районен съд-Харманли съдебно производство да бъде прекратено.

Писмени възражения против жалбата не са постъпили.

Хасковският окръжен съд, след като се запозна с изложените от защитника доводи, с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи следното:

Жалбата против постановеното от Районен съд-Харманли определение, с което след приключване на разискванията по изброените в чл.248 ал.1 от НПК въпроси, съдът е отказал да уважи отправеното от защитата искане за прекратяване на съдебното производство, поради допуснато в досъдебния стадий съществено нарушение на процесуалните правила, е подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районен съд-Харманли е бил сезиран с обвинителен акт, с който против М. М.

Г. от гр.Х. е предявено обвинение за престъпление по чл.323 ал.2 от НК. Проведеното на 30.04.2024 г. по образуваното въз основа на този акт НОХД № 445/2022 г. разпоредително заседание е било второ по ред, след възникналите пречки разглеждането на делото да продължи от първоначално определения съдебен състав, постановил определение по въпросите в чл.248 ал.1 от НПК на 09.11.2022 г., включително по искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане, което е отказал да уважи. Отказът е бил атакуван пред Окръжен съд-Хасково с доводи, напълно идентични на изложените в настоящата жалба, като с Определение от 06.12.2022 г. по ВНЧД № 679/2022 г. въззивният съд е отхвърлил тяхната състоятелност и е потвърдил атакувания тогава съдебен акт. Въпреки това, в проведеното от новоопределения съдебен състав разпоредително заседание защитникът отново е изтъкнал своите, аналогични на контролираните вече съображения за процесуална непрецизност на обвинителния акт, концентрирани главно върху твърдението за липса на достатъчно факти, обосноваващи в необходимата степен всички съставомерни за инкриминираната дейност обективни признаци и в частност – отново е било заявено, че обвинението не сочи как именно подсъдимият е бил отстранен от имота, как самоволно отново е завзел същия, както и какъв бил характерът и правната природа на съществуващия между него и пострадалата спор. С основание съдът не е споделил това защитно мнение. Обвинителният акт се отличава с яснота, хронологична последователност на изложените в него събития и логическа обвързаност между тях, както относно съдържанието на инкримираните действия, така и относно времето и мястото на тяхното осъществяване. По недвусмислен /и несъмнено 2 достъпен за страните/ начин са представени и тези факти, които защитникът смята, но очевидно невярно, за отсъстващи от обстоятелствената рамка, тъй като точно противното установява прочитът на сезиращия документ, според който отстраняването на подсъдимия от имота е станало чрез въвод във владение, извършен на 24.10.2019 г., а последвалото заемане от Г. на същия имот е било реализирано на 25.10.2019 г., когато той предприел използването му като свой и не допускал въведения в него; отбелязано е последвалото принудително второ по ред отстраняване на Г. /на 27.08.2020 г./ и категоричната констатация, че от този момент противоправната дейност е била прекратена. В контекста на така описаните събития е отграничен и периодът на продълженото по характера си престъпление, за което е било повдигнато обвинението, а също – обозначени са и неговите субективни признаци в непротиворечив на изложените обективни параметри план.

Поставеният, макар и не изрично, но откриващ се сред твърденията в жалбата въпрос относно надлежността на реда за отстраняване на подсъдимия от имота, както и представената от защитника интерпретация на поддържаните от прокурора фактически положения в аспекта на тяхната съставомерност, най-вече във връзка със страните в изпълнителното правоотношение след настъпилото правоприемство по повод смъртта на М.

Г., са такива, надхвърлящи сферата за редовност на обвинителния документ, защото са подлежащи на разискване и отговор в окончателния съдебен акт. Поради това и съдът не е дължал обсъждането им в разпоредителното заседание, освен в полето на явната невъзможност да вземе предварително отношение по тях, както правилно е било и подходено. Що касае позицията в жалбата, според която обвинението следвало да посочи с какви точно действия подсъдимият е бил изведен от имота, то вероятно се има предвид необходимостта от описание на конкретната реализирана от съдебния изпълнител фактическа дейност, което обаче съставомерният признак „по надлежния ред“ категорично не изисква, доколкото се касае не за физически, а за правен по същността си акт, насочен към постигането на определена правна промяна, поради което обективното проявление на този акт са възникналите от осъществяването му правни последици, а не съвкупността от действия (като форма на поведение), съставляващи израза на неговото предприемане. От друга страна, задължителен елемент на обстоятелствената част от обвинителния акт е външно изявената деятелност не на другиго, а на самия подсъдим, а тя както вече се посочи, е фактически аргументирана в необходимата съгласно наложените стандарти степен и по съпоставим с правната й оценка начин.

Изложеното налага извода за неоснователност на жалбата. Атакуваното определение е правилно и затова следва да бъде потвърдено, поради което се

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.04.2024 г. на Районен съдХарманли, постановено в разпоредителното заседание по н.о.х.д.№ 445/2022 г. по описа на същия съд, с което е било констатирано, че в хода на досъдебното производство не е било 3 допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия М. М. Г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4