Решение № 4172 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4172 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100505529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 2362 от 17.02.2023г., постановено по гр. д. № 15495/2022г. по описа на СРС, 32 състав, ответникът А. О. В. е осъден да заплати на ищцата Л. Г. К. сумата 3000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди (душевен и физически дискомфорт, болка, чувство за унижение, засягане на честта и достойнството на ищцата пред детето й и други близки хора), претърпени от ищцата в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на обиди на ищцата с думите „курва“ и „парцал“, „боклук“, „не можеш да си държиш краката затворени“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 12.01.2019г. до окончателното му изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 3000 лв. до предявения размер от 5000 лв.

Със същото решение ответницата по предявения насрещен иск Л. Г. К. е осъдена да заплати на ищеца А. О. В. сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (засягане на честта и достойнството на ищеца пред детето му и други близки хора, чувство за непълноценност, притеснение от приятелите и околните, присъствали на деянието), претърпени от ответника в причинна връзка с противоправно поведение на ищцата, изразяващо се в нанасяне на обиди на ответника с думите „лайнари“, „нещастници“, сополи“ и „черен циганин“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 25.05.2022г. до плащането, както и законна лихва от датата на увреждането – 12.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба – 25.05.2022г., като искът е отхвърлен за сумата над 2500 лв. до предявения размер от 5000 лв.

Подадена е въззивна жалба от Л. Г. К., насочена срещу решението на 1 районния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея против А.

О. В. иск за горницата над уважения размер от 3000 лева до предявения размер от 5000 лева, както и в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на А. О. В. по предявения от него насрещен иск сумата от 2500 лева.

Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваните части, като в тази връзка въззивницата счита, че районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, имащи значение за крайната преценка относно размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД.

От представените по делото амбулатоторни листове се установявало, че от 2019г. страда от мигрена, както и че към настоящия момент неблагоприятните последици за здравето й се влошавали, тъй като била диагностицирана със смесен тревожно-депресивен синдром в контекста на разстройството на съня.

Всичко това се намирало в причинна връзка с поведението на А. В., но съдът не обсъдил приетите по делото два броя рецепти, с които са изписани успокоителни лекарства, като от тях били видни тежестта, интензитета и обема на неимуществените вреди. Самото заболяване на въззивницата смесен тревожно-депресивен синдром изисквало ежедневен прием на лекарства за облекчаване на симптомите, които й били изписани, видно от представените рецепти. Тези лекарства не се изписвали при лека или умерена тревожност, а се използвали за лечение на хронично и патологично състояние. Не било обсъдено още, че от свидетелските показания на Т. Д. се установило, че ищцата е била възпрепятствана да изпълнява служебните си задължения, както и че инициатор на конфликтите е бил именно ответникът А. В..

Вследствие на обидните думи, въззивницата претърпяла неимуществени вреди и като майка, като от показанията на свидетелите се установило, че тя страда най-вече от факта, че детето й е станало свидетел на обидите, травмирало се от тях и не желаело да вижда баща си. Въззивницата се опитвала да изгради положителен образ на бащата в очите на детето, въпреки нейното огорчение от нанесената обида. Размерите на обезщетенията на двете спорещи страни се различавали минимално, въпреки че ищецът по насрещния иск не представил медицински документи, които да установят различни от обичайните вреди. Неправилен бил и изводът на съда, че неимуществените вреди, които е претърпяла въззивницата, са обичайна последица от нанесената обида, тъй като самата диагноза смесен тревожно-депресивен синдром предполагала противното. Неправилно било решението и по предявения насрещен иск от страна на А. В., като отново е заявено, че процесният конфликт е бил започнат от него, но съдът не е съобразил това обстоятелство.

Не било обсъдено и възражението за съпричиняване, което въззивницата навела още с отговора по насрещния иск. Ищецът по насрещния иск умишлено създал напрежение в отношенията между страните на процесните дати и самата цел на посещенията била да се започне конфликт, тъй като отишъл да вземе детето с други хора, а преди това не бил ходил да види детето си. Освен това ответникът лъхал на алкохол, заплашвал да вземе детето и насила го дърпал. Размерът на присъденото в полза на А. В. обезщетение бил необосновано висок, а и освен това не се доказало той да е претърпял вреди.

Присъствието на приятели на А. В. следвало да се вземе предвид при формиране извод за допринасяне настъпването на претърпените от него вреди, тъй като те се намирали там по негова инициатива. В случая ставало въпрос единствено за обичайни негативни изживявания от влошените отношения между страните, а създаденото напрежение било по вина на ищеца по насрещния иск, като единственият пострадал на процесните дати била само Л.

2

К.. Неправилно съдът приел за доказани обстоятелствата, че след обидите А.

В. не е можел да спи и е изпадал в нервни кризи. В самата искова молба, с която е предявен насрещният иск, не се твърдяло ищецът да е имал нервни кризи, припадания или изтръпване на крайници, а освен това тези състояния следвало да бъдат установи с медицински документи, но такива не били представени. Показанията на свидетеля М. не следвало да се кредитират, тъй като били непоследователни и необективни, но дори и частично кредитирани, от тях не се установявали твърдените неимуществени вреди. Така мотивирана, въззивницата моли решението да бъде отменено в обжалваните части, предявеният от нея иск да бъде уважен изцяло, а насрещният иск, предявен от противната страна – да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият А. О. В. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. От събраните по делото доказателства се установило, че насрещната страна му е нанесла обида и съдът правилно приел, че казаното му се е отразило негативно. Изречените от въззивницата думи „лайнар, нещастник, сопол и черен циганин“ се отразили на здравословното му състояние, като проявил тревожност, бил нервен, страдал от безсъние, главоболие и високо кръвно. Безспорно се доказало, че след обидните думи, въззиваемият изпаднал в нервна криза, а за чувството на унижение оказало влияние и обстоятелството, че приятелите на въззиваемия и неговото дете станали свидетели на случката. Горните обстоятелства се установявали от показанията на свидетеля М., който посочил, че А. В. е бил силно шокиран и обиден от поведението на въззивницата, процесните случки били повод за разговори при събирания.

Представените амбулаторни листове били неотносими. Първият такъв - № 002345/20.11.2019г. бил издаден 11 месеца по-късно, а и поставената с него диагноза било невъзможно да бъде следствие от изречените от А. В. обидни думи. Вторият лист - № 434/02.08.2022г. касаел състояние на ищцата три години и половина след твърдените евентуални вреди, като самата ищца заявила, че оплакванията й са от няколко месеца, а не от три години.

Изписаните медикаменти били доказателство за психическото състояние, но не и за неговата причина. Установило се, че свидетелят на ищцата не е бил очевидец на събитията през 2019г., като не се доказвало коя от двете страни е инициирала конфликта, а и освен това самите показания не били достоверни.

Неоснователен бил и доводът, че А. В. е допринесъл за скандала. Моли решението да бъде потвърдено в неговите обжалвани части. Страната претендира и разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 58123/24.03.2022г. на ищцата Л. Г. К., с която е предявила срещу ответника А.

О. В. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевен и психически дискомфорт, болка, чувство за унижение, засягане на честта и достойнството на ищцата пред детето й и други хора, безсъние, главоболие, нервно напрежение, тревожност и притеснение, претърпени от ищцата в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне на обиди на ищцата с думите „курва“, „парцал“, „боклук“, „не можеш да си държиш краката затворени“, ведно със законната 3 лихва от датата на увреждането-12.01.2019г. до окончателното му изплащане.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на дете, като след развода им са установени привременни мерки, с които ответникът имал право да взема детето от дома на ищцата на адрес: с. Долни Лозен, ул. „******* всеки втори и четвърти уикенд от месеца. Във връзка с изпълнение на режима на лични контакти на дати 12.01.2019г. и 26.01.2019г. ответникът нанесъл на ищцата обиди, за които имало влязла в сила присъда, както следва: Присъда от 01.07.2021г. на СРС, НО, 7-ми състав по НЧХД №8566/2019г. ответникът А. О.

В. бил признат за виновен в това, че за времето от 12.01.2019г. до 26.01.2019г. при условията на продължавано престъпление, с две деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление по чл.146, ал.1 от НК, е казал унизителни за честта и достойнството на ищцата думи – на 12.01.2019г., в 10:00 часа я нарекъл „курва“ и „парцал“, а на 26.01.2019г., в 10:00 часа я нарекъл „курва“, „боклук“, „не можеш да си държиш краката затворени“.

Посочената присъда в частта относно изводите за извършването, противоправността на деянието и вината на дееца била потвърдена с влязло в сила Решение №56/24.01.2022г., СГС, НО, IV въззивен състав, като е изменена в частта, с която подсъдимият А. О. В. не е наказан по повдигнатото му с тъжбата, депозирана от ищцата, обвинение за престъпление по чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и вместо това е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като на основание чл.78а от НК на ответника е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Вследствие на обидите, ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за унижение, засягане достойнството и и личната й оценка, душевен и психически дискомфорт, болка, безсъние, главоболие, нервно напрежение и тревожност. Допълнила е, че обидите са й били нанесени в присъствието на детето й, което било изключително болезнено за нея, както и в присъствието на нейния баща и приятелите на ответника. Чувството за тревожност било свързано с детето й, тъй като последното не искало да види баща си на посочените дати, като това било провокирано от самото негово поведение, както и от факта, че ответникът започнал да дърпа дъщеря си, за да я вземе насила. Тревожността била постоянна, с оглед постоянните усилия на ищцата да изгради положителен образ на бащата в очите на детето, въпреки унижението и обидите, като това й създавало допълнителен дискомфорт. Следвало да се вземе предвид, че престъплението е извършено от ответника в условията на продължавано престъпление и обидите били нанесени нееднократно, което увеличавало интензитета и обема на вредите.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. О. В. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Оспорил е твърденията на ищцата, че е претърпяла вреди, техния размер, който според ответника е завишен. Оспорил е и твърденията, че той следва да отговаря за твърдените вреди, както и наличието на причинна връзка между отправените обидни думи и вредите.