Решение № 184 от 24.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 22.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000459 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Г. И. И., ЕГН ********** с адрес в ***** против решение № 20/11.04.23г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 30/22г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р.В.М. да присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на преживени болки и страдания вследствие получените травматични увреждания от ПТП, станало на 25.10.2021 г., причинено от Н.А.

С.а, която е нарушила правилата за движение при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № *****, на основание застрахователна полица № ***** за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, за горницата над 75 000лв до претендираните 120 000лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2022 г. до окончателното й заплащане. Въззивницата счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения за това. Основно възразява срещу определения й процент съпричиняване на вредоносния 1 резултат от 50%, като счита, че същият следва да бъде редуциран до 20%.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което да й бъдат присъдени още 45 000лв, ведно със законната лихва върху сумата от 21.02.22г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди съдебния акт в обжалваната му част като правилен и законосъобразен.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Дианабад“, бул. „Г. М. Д.“, № 1, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р.В.М. против същото решение, но в неговата осъдителна част – за горницата над 40 000лв до присъдените 75 000лв. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Основното оплакване е за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, довело до определяне на завишен размер на присъденото застрахователно обезщетение. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което искът за присъждане на застрахователно обезщетение за горницата над 40 000лв до 75 000лв бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваематга по жалбата страна я счита за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено около 08:50 ч. на 25.10.2021 г. в района след кръстовището на ул. „Искър“ с ул. „Самара“ в гр.

Шумен, по посока „Булмаг“, между лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.

№ *****, управляван от Н.А. С.а и пешеходката Г. И. И.. Произшествието е настъпило при ясно време, през светлата част на денонощието, на сухо пътно платно без неравности с плавен ляв завой по посока на движението на автомобила. Съгласно заключението на назначената по първоинстанционното дело комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, управляваният от С.а автомобил се е движел със скорост 15.2 км./ч., като в момента на пресичане на пешеходката, я ударил с лявото си странично огледало. Последното се счупило, а И. била завъртяна и отхвърлена наляво, където паднала с лице към платното на движението. Водачът на автомобила предприел спиране непосредствено след удара. Вследствие на ПТП пешеходката претърпяла контузии в областта на главата си. В близост до местопроизшествието нямало изградена пешеходна пътека.

2

Установено е със същото заключение, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме своевременно пешеходката при навлизането й в дясната пътна лента, когато се е намирал на разстояние от около 11 – 14 метра от мястото на удара, съответно е имал техническа възможност и да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране, предвид скоростта на движение на автомобила, е била 6.8 метра. От своя страна и пешеходката е имала възможност да възприеме своевременно движещия се към нея лек автомобил и да го пропусне да мине преди нея. Следователно, настъпилото ПТП се дължи на поведението и на двамата участници в движението.

В резултат на произшествието ищцата е получила телесни увреждания, изразяващи се в: контузия на главата – голям подкожен хематом челно вляво; фрактура на горната стена на лявата очница; фрактура на носни кости; дифузна травма на мозъка – малко количество кръв в коровите бразди вляво; вътремозъчен кръвоизлив в областта на базалните ядра на дясното мозъчно полукълбо; пробив в предния рог на дясното странично мозъчно стомахче; наличие на кръв в четирите мозъчни стомахчета и кома.

На И. е било проведено консервативно лечение, продължило три седмици в два етапа. Първоначално е била настанена в ОАИЛ за интензивно лечение за период от 14 дни, където била седирана, релаксирана и поставена на изкуствена белодробна вентилация. През първите 8 дни от престоя си в ОАИЛ И. била на изкуствена белодробна вентилация и изцяло зависима от обслужващия я медицински екип. След стабилизирането на състоянието й е била приведена в нервохирургичния сектор на хирургичното отделение за още 7 дни. В хода на невврохиругичен консулт е констатирана левостранна хемипареза, която била динамично проследена. На 04.11.2021 г. е установено, че ищцата е без неврологичен дефицит. Вътремозъчният хематом започнал обратно развитие, а съзнанието на И. се прояснило постепенно. На 14.11.2021 г. е установено, че ищцата е в напълно ясно съзнание. Към 15.11.2021 г. ищцата е била в добро общо състояние, спокойна, адекватна, контактна, ориентирана за време и място, без субективни оплаквания.

Към момента на депозиране на заключението по КАСМЕ И. е прието, че е клинично здрава що се касае до получените от ПТП телесни увреждания.

Налице е спорадично непостоянно главоболие, за което й е предписан обезболяващ препарат, както и хранителна добавка за подобряване на паметта и концентрацията.

Образуваното по случая досъдебно производство за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б)“ вр. чл. 342, ал. 1 НК е било прекратено по искане на пострадалата и ищца в исковото производство Г. И. И. на осн. чл. 343, ал. 2 т.

2 НК с Постановление от 04.05.2022 г.

Не е спорно, че към датата на събитието по отношение на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***** е сключен договор за задължителна застраховка гражданската отговорност, обективиран в полица № ****** г. с валидност до 21.01.2022 г., по която застраховател е 3

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички предпоставки от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.

При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалата е в пенсионна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, родител на един син, който е създал собствено семейство.

От заключението по назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза се установява, че при пострадалата спомена от преживяното ПТП е покрит с амнезия.

Стресогенният момент е изместен на по-късен етап – при проясняване на съзнанието, когато е разбрала за инцидента и е осъзнала случилото се по време на болничния си престой. След претърпяване на ПТП, в причинноследствена връзка със същото, пострадалата е развила постконтузионен синдром, представляващ психично заболяване в широк смисъл на понятието и се характеризира с комплекс от психични (уморяемост, затруднена концентрация, тревожност, раздразнителност, депресивни мисли, страхове, инсомния, чувствителност към дразнители), неврологични (главоболие, вестибуларни смущения), вегетативни и поведенчески симптоми. Посоченото заболяване налага лечение при специалист психиатър, което пострадалата е провеждала в продължение на година преди депозиране на заключението и продължава към настоящия момент. Възстановителният процес от 4 постконтузионния синдром е с продължителност от няколко месеца до няколко години.

Съдът съобразява силните болки и страдания, преживени момента на проясняване на съзнанието след инцидента, затрудненията в личното хигиенно и битово обслужване на ищцата, установени от показанията на свидетеля Г.Ю.С., нейна снаха, ценени при условията на чл.172 ГПК. Според тези показания след изписването от болницата на Г. И. пролежала на легло около 2 месеца, съответно е била зависима от грижите на своя син и снаха си, говорела е несвързано и за предходни събития в живота си. Пострадалата бъркала името на снаха си и имала нужда от чужда помощ при придвижване, съответно при задоволяване на своите хигиенни и битови потребности.

Въпреки постепенното й раздвижване през периода от втория до третия месец след изписването от болницата, пострадалата изразявала нежелание да напуска дома си. Преди инцидента се характеризирала като усмихнат и приветлив човек, а към настоящия момент – със затвореност, социално оттегляне, плахост и раздразнимост. Ограничила контактите си и изпитвала страх от автомобили.

Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2021г. – 650лв, лимитите на застрахователно покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл. 492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г. по т. д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т. д. № 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.