Решение № 678 от 11.12.2020, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Кюстендил , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Даниела Й. Кирилова

Андрей Н. Радев като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20201520101572 по описа за 2020 година

И. Д. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** чрез пълномощниците АДВОКАТ В. А. С. Р. А. А. - членове на САК, със служебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, бул. „България" № 58. вх. А, етаж 4, ап. 18,е предявил против Н.

В. В.,ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск да бъде осъдена да му заплати сумата от 5 000.00-пет хиляди лева, представяваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди-претърпени болки и страдания,ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и на сторените по делото разноски.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от Решение № 130353/03.06.2019г., постановено по гр.д. № 80954 от описа на СРС за 2018 г. е, че страните по делото са родители на малолетното дете Й. И. Д., *** (по което обстоятелство същите не спорят), като с горепосочения съдебен акт упражняването на родителските права спрямо същото са предоставени на майката, а на бащата (ищец в настоящото) е определен режим на лични контакти, последния допълнен с Решение № 308767 от 23.12.2019г. на СРС по същото гражданско дело. В хода на производството по посоченото дело са определени и привременни мерки съгл.

1

Определение № 120793/21.05.2019г. на съда.

Установява се понастоящем, че ответницата носи фамилия „В.“, приета от настоящия й съпруг Й. В. В. при сключване между същите на граждански брак на 25.07.2019г. в гр. Кюстендил.

Представените от ищцовата страна Протоколи, съставени в присъствието на свидетели съответно от 01.06.2019г. и 02.06.2019г. установяват невъзможност на И. Д. да открие ответницата в настоящото и детето си на адреса на същите в *** Протоколи от 15.06.2019г. и и 26.10.2019г. установяват невъзможност на същия да осъществи пълноценен контакт с дъщеря си на посочените дати на адрес в *** при грубо отношение спрямо него от ответницата и обкръжението й.

От представения по делото протокол по изп.д. № 64/19 – I район от описа на СИС при КРС се установява отказ на съдебния изпълнител да наложи глоба на Н. И.

(понастоящем В.) за неспазване режима на лични контакти с детето Й. Д. и отправяне на искане до Дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на мерки по чл. 23 ЗЗДет., поради обстоятелството, че посещението на Д. на 26.10.2019г. излиза извън надлежно установения от съда режим на лични контакти.

Представен е приемо-предавателен протокол 15.06.2019 г. същият подписан от Н. И. като предаващо лице, без положен подпис от ищеца Д. като приемащ.

Видно от амбулаторен лист № 000268 от 05.11.2019г. г. е, че на ищеца е поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ при снета анамнеза, както следва: „идва сам, споделя, че около година се е разделил със съпругата си, а около половин година не е виждал детето си, по причини на съпругата си не може добре да спи, тревожен е през деня, бързо се уморява“. Амбулаторният лист установява назначена медикаментозна терапия, както и отказ на Д. от диспансеризация.

Представено е Удостоверение от А. П. Г. – психолог в клиника „Торакс“, гр. София, бул. „Фр. Нансен“ 21 от дата 26.11.2019г., в което се сочи тежко емоционално състояние и усещане за фрустрация на ищеца от невъзможността да вижда детето си и да полага грижи за него.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н.М., М. Д., Д. Д, К. И. и В. В.

Показанията на св. М. установяват, че страните по делото многократно са имали скандали и пререкания докато са се намирали във фактическо съжителство, на които М. бил пряк свидетел. Същият установява проявявано от ответницата грубо и неуважително отношение към ищеца в присъствие на хора, вкл. и в присъствието на 2 невръстното им дете, пред което го е нарекла „боклук“. През лятото на 15.06.2019 г., когато ищецът и М. отишли до с. Граница, общ. Кюстендил, за да види първият детето си, ответницата не му го дала. Д. бил много ядосан, най вероятно,според свидетелят М., заради отказа да види детето си, а не толкова от обидните по негов адрес думи, доколкото с оглед постоянното лошо отношение на И. (понастоящем В.) спрямо Д., последният бил развил толеранс. Преди раздялата си с Н. ищецът не употребявал алкохол. След това употребявал, но не често.

Свидетелката Д. (майка на ищеца) сочи, че към ноември 2018 г. забелязала промяна в отношението на ответницата към сина й. Същата не искала да сяда да се храни с него. За период от около половин година Д. отслабнал много заради трудния си живот с майката на дъщеря му, но търпял, за да отрасне детето и да не го забрави. Ищецът се отделил и започнал да нощува в друга стая заради отправена от ответницата спрямо него заплаха с нож. След раздялата между страните, И. и детето не били намерени на адреса й по лична карта, а ищецът от полицията разбрал, че същата е в с. Граница, общ.

Кюстендил. При посещенията си на последния адрес, Д. не успявал да се види с дъщеря си. Срещнал лошо отношение от сегашното семейство на ответницата, а и от последната, която се изказала в посока на това, че е прост. Но най-голямата обида за ищеца обаче била отказът на И. (понастоящем В.) последният да вижда детето си.

Именно за последното ищецът постоянно говорил и се тормозел, че не осъществява пълноценни контакти с него. След многократни сигнали и опити за съдействие с институциите нормална среща с детето се осъществила едва на 14.08.2020г.

Свидетелката твърди, че преди раздялата Д. не е имал проблеми със съня, а същите се породили от този момент нататък. Не можел да спи по повече от 4 часа на нощ.Показанията на Д. сочат, че синът й не е употребявал и не употребява алкохол.

Свидетелят Д. (баща на ищеца) сочи, че докато страните са живеели съвместно в Бургас не са имали пререкания. Първоначално след преместването си в София, св. не знае да е имало проблеми в отношенията на сина си и снаха му. Последните посещавали често Бургас, а бабата и дядото идвали на гости в София, за да виждат внучката си. Впоследствие, при посещенията на Н. в Бургас св. забелязал, че се е отчуждила, отношението й станало по-студено, което и довело до раздялата им. Д.Д. правил опити да сдобри страните по делото, но безуспешни. Ищцата казвала, че не може да живее „повече така“ като казвала за бащата на детето си „нещо от рода на“ „ не ща да те виждам, ти си голям боклук“. Най големият срив в емоционалното състояние на И. настъпил след датата 26.10.2019 г., когато ответницата не му дала детето. Обиди между страните тогава нямало, те били по скоро от страна на новото семейство на Н. към Д..

В показанията си св. И. (майка на ответницата) сочи, че ищецът изгонил ответницата 3 и собственото си дете от семейното им жилище, на което тя станала пряк свидетел.

Непосредствено след раздялата и преди съдебното уреждане на отношенията между страните по повод непълнолетното им дете, Д. виждал последното без ограничения, но вместо да му се радва, говорел колко е занемарено и как прилича на циганче. През време на съвместното им съжителство И. употребявал алкохол. Всяка вечер на масата трябвало да има ракия и салата, в което свидетелката не веднъж се уверявала лично.

Дори виждала как прибирайки се от работа Д. вадел малко шише алкохол от вътрешния джоб на якето си. Последният бил агресивен и употребявал физическа сила спрямо ответницата вкл. в присъствието на детето, което свидетелката по телефона чула как пищи.Отделил се да нощува в друга стая, защото детето му пречело. Пушел и трева, като се случвало това да е и в присъствието дъщеря му.

Свидетелят В. (свекър на ищцата) сочи, че ищецът е бил възпрепятстван на види детето си на датата 26.10.2019г., защото този ден бил извън режима, определен от съда. Поради отказа на ищеца да подпише протокол, според който се съгласява да вижда детето си само с придружител, „Н. го прибра“ (детето). През време на комуникацията между двамата не е имало обиди от страна на Н., докато Д. постоянно викал. Ищецът е бил на гости в къщата на свидетеля преди време и тогава употребил алкохол. Трима души оставили в еднолитрова бутилка ракия едва 300 гр. като Д. започнал да говори глупости и си легнал. На следващия ден се хвалел, че с баща му пиели „по цело кило“ и не ги хващало. След 26.10.2019г. ищецът отишъл да види детето си чак август месец 2020 г. След този момент идвал по график, а Н. го давала според определеното от съда.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което същият не ги обсъжда подробно.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното – ал.2. За да е основателен предявен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ищецът следва да докаже наличието на обективните предпоставки на фактическия състав на деликта – конкретно противоправно поведение на ответника, от което на ищеца са причинени конкретни вреди. Субективният елемент – вината, се презюмира.

Едно от твърденията на ищеца за противоправно поведение на ответницата се изразяват в неизпълнение от нейна страна на определен режим на личен контакт на ищеца с общото им дете,което му е причинило негативни изживявания,психически 4 стрес и дисбаланс, се свеждат до конкретика от две дати-15.06.2019 год. и 26.10.2019 год.За първата от тях е и твърдението за нанесена обида чрез използване на думата „Боклук“,а за втората и за употребеният израз „Какъв висшист си ти?Глупак“ Съгласно съответните съдебни актове,определящи режима, относими за спора са решение на СРС по гр.д. 80954/2018 г. с № 130353/03.06.2019 год. и определение № 120793/21.05.2019 год. на СРС по гр.д.№ 80954/2018 г.СРС,като вторият акт е такъв по привременни мерки.Двата съдебни акта определят идентично като основен режим на личен контакт първа и трета събота и неделя от месеца,поради което следва да се отговори на въпросът кои съботи и недели от месеца са първа и трета,което е свързано и с възражението на ответницата по ИМ,че част от посочените дати не са такива,съобразно съдебните актове,поради което не е в нарушение за тях.

Следва да се отбележи,че няма представени доказателства за това,кога конкретно на страните е станало достояние необжалваемото определение на СРС по привременните мерки, но с оглед становищата на страните и липсата на спор между тях по този въпрос,съдът приема че това е станало непосредствено преди 01.06.2019 год..

В гражданското право сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни /чл.

60 от ГПК/. Съгласно ал. 4 на чл. 60- когато срокът се брои на седмици, той изтича в съответния ден на последната седмица. Следователно - при определен режим всяка първа и трета седмица от месеца - първата /съответно третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в първата/съответно третата/ неделя на месеца. При определен режим от две седмици /първата и третата/ не е възможно той да се изпълнява в по-широк обхват дори и когато в месеца има повече от четири седмици

При справка с календара за 2019 год. и съобразено с горното датата 01.06.2019 год. и 02.06.2019 год.,които не са посочени като такива на нарушение изрично по ИМ,но дори и да се приеме обратен извод с оглед приложени като доказателства приемопредавателни протоколи от същите, не се явяват първа събота и недели,а датата 15.06.2019 год. се явява втора събота от месеца,поради което отказът на ответницата да предаде детето на посочените дати е законосъобразен.

Процесната дата 26.10.2019 год. се явява действително трета събота от месеца.Тоест за тази дата поведението на ответницата е противоправно по смисъла на чл.296,ал.1 НК,като следва да се изследва въпросът този отказ причинил ли е неимуществени вреди на ищеца,изразяващи се в преживени негативни емоции и интензитета им.