Определение № 487 от 01.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Враца, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Т. В. Н. като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20251400200678 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ал.2 и сл. НПК.

Образувано е по молба на лишения от свобода Н. М. М. изтърпяващ присъда с наказание "Лишаване от свобода" в Затвора-Враца, с искане за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието. В молбата се твърди, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание и с цялостното си поведение в затвора е дал доказателства за своето поправяне. Към сезиращата молба са приложени писмени доказателства, предписани от разпоредбите на чл.439а НПК, чл.155 и чл.156 ЗИНЗС, актуална справка за изтърпяната част от наказанието, личното затворническо досие на осъдения и становище на Началника на Затвора-Враца.

Представителят на Затвора-Враца, надлежно управомощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че осъденият е изтърпял съответната законно определена част от наложеното му наказание, но процесът по поправяне не е приключил като планът на присъдата не е изпълнен. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част, както и заповед № Л-3738/24.11.2025 г. за наложено дисциплинарно наказание на осъденото лице.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца заявява, че не са изпълнени изискванията на закона за УПО.

В с.з защитника адв. А. М. от АК-Враца поддържа молбата. Намира, че предпоставките за УПО са налице. Пледира за противоречия в доклада по фактите, както и че представената заповед за дисциплинарно наказание не е влязла в сила. Сочи невъзможност в срока на остатъка от наказанието да се приложи прогресивната система, поради което е несъстоятелно да се твърди , 1 че практически към момента тя не е приложена. Акцентира върху добро поведение на осъденото лице и изразява противоречие към доклада в тази насока. Посочва наличие на удостоверение за завършена корекционна програма, което противоречи в данните от доклада, че не е завършена.

Изразява несъгласие с липса на последваща оценка на риска на лишеният от свобода.

Осъденото лице споделя заявеното от защитника.

Врачански окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира следното:

Молбата е неоснователна.

Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен рецидив не по-малко от две трети . Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.

Лишеният от свобода Н. М. М. , ЕГН:**********, търпи наказание от една година лишаване от свобода по НОХД №15001/25 г. на РС-София , в условията на „ строг режим“, за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК, с начало на наказанието 05.03.2025 г.

Към датата на днешното съдебно заседание е изтърпял ефективно 8 месеца и 26 дни , от предварителен арест 2 дни и от работа 18 дни, или общо 9 месеца и 16 дни. Остатъка от наказанието е 2 месеца и 14 дни.

При тези данни е видно, че лишеният от свобода фактически е изтърпял повече от 2/3 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 НК, тъй като осъждането му е за престъпление в условията на опасен рецидив. Следователно, налице е първата материално-правна предпоставка за приложение института на условното предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК.

На второ място съдът трябва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК и чл.70 ал.1 НК.

Приложените към делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата безспорно сочат, че лишеният от свобода Н. М. М. се поправя и превъзпитава, но процесът не е завършен в пълен обем. Този доклад е основно доказателство за преценка поправяне на осъденият по аргумент от чл.439а ал.2 НПК.

Л. св. Н. М. М. постъпва в затвора гр. Враца на 06.03.2025 г. за 2 изтърпяване наказание в размер на 3 години лишаване от свобода на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК. С Решение № 416/15.10.2025 г. на ВКС присъдата му е отменена и статута му от осъден преминава в подсъдим. С протокол от 05.11.2025 г. по НОХД № 15001/2025 на СГС му е постановена присъда в размер на 1 година лишаване от свобода.

Първоначалната оценка регистрира среден риск от рецидив - 74 точки. В профила на криминогенни нужди дефицитни зони са:

- отношение към правонарушението - не разпознава факторите довели до реализиране на деструктивно поведение, налице е изявена склонност към незачитане правата на останалите членове на обществото;

- жилищно устройване - без собствено жилище, с честа смяна на адреса, редовно нощува при приятели, а понякога и на улицата;

- умения за мислене - не се замисля за негативните последици от предприетите действия, създава определен брой алтернативи при решаването на проблемите, със склонност към необмислени действия, за които по-късно съжалява.

Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.

Рискът от самоувреждане и суицид е нисък. Не споделя такива мисли и чувства, които могат да бъдат повод за автоагресивни прояви към този момент.

Рискът от бягство към настоящия момент е с ниски стойности. Това обстоятелство се извежда от факта, че л. св. М. няма в криминалната си история опити за бягства от контролирана среда.

Рискът от вреди към обществото е със средни стойности след освобождаването му, УПО или прекъсване и се обуславя от настоящото правонарушение и криминално минало на л. св. М., който с поведението си поставя в риск широк кръг потенциални жертви в обществото.

Не е изготвяна междинна оценка, тъй като методиката за оценка на риска не изисква такава. Първоначалната оценката на правонарушителя е актуална от 17.03.2025 г.

До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното поведение на л. св. М., така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот, ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното време.

По време на престоя в затвора л. св. М. има добро поведение.

Показва толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора. Избягва конфликтни ситуации. Спазва разпорежданията на надзорно- охранителния състав и ограниченията, 3 предвидени в ЗИНЗС. Няма наложени дисциплинарни наказания.

Представената заповед от 24.11.2025 г. за наложено дисциплинарно наказание не е влязла в сила, поради което не променя към момента извода за липса на дисциплинарни наказания. До момента не е награждаван поради липсата на системни положителни прояви. След заявено от него желание от 07.05.2025 г. до 27.07.2025 г. е бил ангажиран като строител - заварчик в корпуса на затвора на основание чл. 80 от ЗИНЗС. Желанието му да работи е насочено предимно към изтърпяване на наказанието, защото с трудова дейност си съкращава размера на присъдата. Взел е участие в специализирана групова работа „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“ в периода 20.10-24.10.2025, но поради промяна в правния му статус не е успял да посети всичките 8 сесии. Според затворническата администрация активността, която проявява е избирателна, за неща които ще му бъдат от полза за евентуално условно предсрочно освобождаване, зачитане на работни дни. Немаловажен е факта, че се е укривал от органите на реда и е обявяван за ОДИ.

Във връзка с временното му настаняване в група за обвиняеми и подсъдими и осъдени и последващо настаняване отново в група за осъдени лица за л. св. М. са изготвяни два плана на присъдата - първият от 26.03.2025 г. и последващ от 12.11.2025г. По отношение на изготвените планове на присъдата показва положително отношение. Постигната е договореност по изпълнение на заложените цели и задачи в него, но не са изпълнени в цялост.

Криминалната многостранност в извършените от него деяния и факта, че извършва правонарушения през различни периоди от време са показатели за утвърдени криминални нагласи. Това е показателно за слабите възможности да ограничава собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото. Няма регистрирани участия в културно - масови и спортни мероприятия, нито е изявил желание за включване в клубове по интереси. По време на престоя в затвора е провеждал две свиждания, не е получавал финансова подкрепа.

В доклада е отразено също, че по отношение на настоящото престъпление, както и към цялостното си криминално поведение, л. св. М. омаловажава сериозността на деянията и оправдава противозаконните си действия с външни фактори – влияние и употребата на алкохол. Лицето поема отговорност за извършеното правонарушение, но постановената присъда смята за завишена. Липсва мотивация за промяна в нагласите за законосъобразен начин на живот.

В заключение инспекторът изготвил доклада по чл.155 ЗИНС отбелязва , че понастоящем не може все още да се приеме, че у осъдения са постигнати характерните за поправянето нагласи, такива които да доказват, че личността е променена, различна, достигнала нужното ниво на критичност и самокритичност, които да гарантират, че на свобода ще има напълно социално-приемливо и безопасно поведение.

Отразено е също в доклада , че на този етап от изтърпяване на присъдата л. св. М. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е удачно включването му в програма „Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за изготвяне на план „моите първи стъпки на свобода“, в който л. св. сам формулира своите краткосрочни цели. Към настоящия момент същият не е преминал през всички етапи на прогресивната система за третиране на лишени от свобода, частично залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като следващ такъв е замяна на режим следван от прекатегоризиране и преместване в ЗООТ „Враца“, което ще доведе до по - плавен и успешен преход към живот на свобода. Отбелязано е също , че в бъдеще ще се продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините довели до престъплението, нанесените вреди, разбирането на преживяванията на жертвата и нейните близки, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл. 36, ал. 1 от НК.

В тази връзка е необходимо според затворническата администрация заложените корекционни дейности с л. св. да продължат, тъй като целите на наказанието не са изпълнени в пълен обем, както и е налице необходимост да се проследи устойчивост на декларираните нагласи във времето.

Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на наказанието все още липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК. Съображенията за това се свеждат до следното: