Заповед за изпълнение № 203 от 30.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК гр. Горна Оряховица

Районен съд – Горна Оряховица, четвърти състав, в проведеното на 30.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по ч. гр. дело № 249/2026 г. по описа на съда, докладвано от Пламен Анг. Станчев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

I. Длъжникът Д. В. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *******, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, пощ. код 1527, бул. „Панайот Волов“ № 29, ет.

3, представлявано от Я. Б. Я. чрез пълномощника юрисконсулт Б. Р. О., със служебен адрес гр. София, пощ. код 1527, бул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, тел.: **********, e-mail: **********, следните суми:

– 514,64 EUR (петстотин и четиринадесет евро и шестдесет и четири евроцента), представляваща главница п о договор за потребителски кредит за общо ползване № 7200312080234, сключен на 16.02.2024 г. между заемодателя „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК 131134023, и заемателя Д. В. Ч., ЕГН **********, вземанията на кредитодателя по който са прехвърлени с цесия на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК 207172780;

– законната лихва върху горната сума за периода от 27.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането;

– 161,04 EUR (сто шестдесет и едно евро и четири евроцента), представляваща договорна лихва за периода от 06.03.2024 до 05.01.2026 г.;

– 100,03 EUR (сто евро и три евроцента) , представляваща мораторна лихва за периода от 06.01.2026 до 26.01.2026 г.;

1

– 13,19 EUR (тринадесет евро и деветнадесет евроцента) , представляващи платена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, както и – 46,02 EUR (четиридесет и шест евро и два евроцента) юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство.

II. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в заповедното производство В ЧАСТТА над уважения размер от 46,02 EUR/90 лв. до пълния претендиран размер от 168,73 EUR/330 лв.

Разпореждането в частта по т. II подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването на заповедта.

Вземането произтича от следните обстоятелства:

Договор за потребителски кредит за общо ползване № 7200312080234, сключен на 16.02.2024 г.

На 16 февруари 2024 г., между заемателя Д. В. Ч., ЕГН **********, и заемодателя „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК 131134023, бил сключен договор за потребителски кредит за общо ползване № 7200312080234, по силата на който е отпуснат заем в размер на 579,00 EUR, който е следвало да бъде върнат ведно с договорената лихва на 22 месечни погасителни вноски, в срок до 05 януари 2026 г., платими при първа погасителна вноска на 06 март 2024 г. и последна погасителна вноска на 05 януари 2026 г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на договора и че се съгласява с тях, както и че желае договорът да бъде сключен. Размерът на ГПР по договора е фиксиран и според заявителя е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Длъжникът дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (мораторна лихва) върху 2 непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 06 януари 2026 до 22 януари 2026 г. в размер на 100,03 EUR, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Уточнения относно цедирано вземане:

С договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31 юли 2025 г. цедентът „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК 131134023, прехвърлил на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, вземанията си от длъжника Д. В. Ч., ЕГН **********, произтичащи от посочения по-горе договор, изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 15 септември 2025 г. от „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК 131134023, посредством писмо с обратна разписка.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на кредитора: IBAN BG08STSA93000028769273; BIC STSABGSF; титуляр на сметката: „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД; валута на сметката: EUR; основание за плащането: по договор с номер 7200312080234.

Мотиви за издаване на заповедта:

Заявлението е подадено в предписаната от закона форма от надлежно упълномощено лице след заплащане на дължимата държавна такса и отговаря на останалите изисквания по чл. 410 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, заявлението е основателно.

От данните в заявлението и в приложените към него писмени доказателства се установява, че искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и че не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, и не е налице обоснована вероятност за това. От друга страна, от служебно изготвената справка на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК е видно, че длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България.

Предвид изложеното и на основание чл. 411, ал. 2 и 3 от ГПК съдът постанови да бъде издадена настоящата заповед за изпълнение.

3

По искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на заявителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази фактическата и правната сложност на делото, определящи продължителността и интензивността на положения от пълномощника юрисконсулт труд, като взе предвид защитавания материален интерес и като отчете границите на възнаграждението, определени в чл. 26 от НЗПП, приета на осн. чл. 37 от ЗПП, съдът определи размера на следващото се юрисконсултско възнаграждение на 46,02 EUR/90 лв. За горницата над 46,02 EUR/90 лв. до пълния претендиран размер на възнаграждението от 168,73 EUR/330 лв. искането е неоснователно, поради което съдът го остави без уважение.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА:

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл. 414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, 4 попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия Пламен Анг. Станчев.

5